Германия е страна, в която се живее „добре и на драго сърце”, беше заявила Ангела Меркел. В същата тази страна обаче живеят и 860 хиляди бездомници. Това е другото лице на Германия, пише Инес Айзеле от „Дойче веле“.
Десет часа сутринта в „Дом Себастиан” – временен приют за самотни бездомници. Някои от обитателите стоят пред входа на студа и пушат, други тъкмо слизат по стълбите за закуска в общата кухня. Нели Грунвалд от Съюза за подпомагане на застрашените, който стопанисва „Дом Себастиан” и други подобни социални заведения в Бон, казва, че те се пръскат по шевовете. Особено в зимните месеци от няколко години в приютите идват все повече хора, които нямат покрив над главата си.
Все повече бездомници – такава е тенденцията и в цяла Германия. Наскоро Германското сдружение на бездомните представи актуалната си оценка. Според нея, през миналата година 420 000 души са били без покрив над главата си – с близо една трета повече, отколкото през 2014 година. Два пъти по толкова пък са бездомните бежанци със съответния статут, които имат право на самостоятелно жилище. Стига обаче да намерят такова. Защото една от главните причини за нарастващия брой бездомни хора е липсата на жилища на приемлива цена.
Реално около 50 хил. са без покрив
Бездомните бежанци не остават автоматично на улицата, повечето просто продължават да живеят – всъщност неправомерно – в бежански приюти. А от останалите 420 хиляди бездомници в Германия само една малка част живее действително на улицата – около 52 хиляди души, според оценката на Верена Розенке от Сдружението на бездомниците. По нейните думи, голямата част от бездомните все пак намират къде да се приютят – при приятели или родители, или пък като наемат стаи в евтини хотели. Мнозина са подслонени в държавни или частни общежития, допълва тя.
В „Дом Себастиан”, например, бездомните получават легло и трябва веднъж на ден да се разписват на рецепцията. Гвендолин Екерс е дошла тук преди месец. Нейният случай показва как множество злополучни обстоятелства могат да доведат до катастрофа.
„Имах разправии с хазяина, защото приятелят ми се изнесе от жилището, макар да беше главният наемател”, разказва 36-годишната жена. След това приятелят ѝ катастрофирал, лежал шест месеца в болница. После получили съобщение, че трябва да опразнят жилището.
„Мисля, че хазяинът отдавна искаше да ни изхвърли, за да може да вдигне после наема”, разказва Екерс, която не работи, защото страда от депресии.
След като опразнили жилището тя и приятелят ѝ прекарали няколко дни на хотел. А после Екерс отишла в Бон, където успяла да получи място в „Дом Себастиан”.
Повечето хора губят жилището си по финансови причини – тежка болест или загуба на работата може да ги изхвърли от релсите. Но понякога и най-банални неща, като развод или раздяла, водят до загуба на жилището. Много от тези хора имат социални или психически проблеми, или пък са развили някаква зависимост. В „Дом Себастиан”, например, 70% от обитателите са зависими от наркотици, алкохол или медикаменти, посочва социалната работничка Имке Фрайшем.
Франк Левен е един от тях. След като години наред злоупотребявал с употребата на медикаменти, жена му го напуснала. Левен изгубил работата си, започнал да прибягва до наркотици, накрая останал на улицата. Днес 53-годишният мъж се чувства изоставен и предаден от всички.
Но основната причина за увеличаващия се брой на бездомниците в Германия си остават недостигът на жилища и социалното неравенство:
„Хората с ниски доходи изобщо не ги топли това, че германската икономика работи добре. Ножицата между бедни и богати продължава да се разтваря”, казва Верена Розенке. Тя настоява държавата и провинциите да се заемат с решаването на проблема.
„Може да се направи повече за това хората да не губят така жилищата си. Освен това трябва да се влагат значително повече средства в изграждането на социални жилища”, споделя тя. Нели Грунвалд също смята, че политиците дълго време не се обръщали внимание на проблема.
Гвендолин Екерс знае, че като безработна и без средства трудно ще намери самостоятелно жилище. Въпреки това тя упорито търси в интернет обяви за квартира за нея и партньора си:
„Надявам се, че някой наемодател ще ни даде шанс и до края на годината ще можем да напуснем общежитието. Това ще е прекрасен коледен подарък.”
