Защо трябваше да се оказва такава чест на един автократ? В Берлин турският президент Реджеп Ердоган беше посрещнат с държавни почести. Едно кратко работно посещение би било много по-подходящо в случая, коментира Йенс Турау за „Дойче Веле“.
Не, това не е обикновено държавно посещение. Очевидно германският президент и германското правителство се надяваха, че блясък и духова музика ще съумеят да закрепят лекото разведряване в двустранните отношения. Да, Ердоган с радост приема военните почести и банкета в своя чест, но посланието, което отправя към своите привърженици в Турция си остава едно и също вече от месеци, ако не и от години: Не допускаме германците да ни разиграват, защото правителството в Берлин закриля врагове на Турция.
Тъкмо в седмицата, през която Ердоган поема на официално посещение към Германия, Турция връчва на Берлин списък с имена на хора, които Германия, ако нямала нищо против, трябвало да ѝ предаде. В списъка фигурира и известният журналист Джем Дюндар, добре познат критик на турското правителство, който живее в изгнание в Германия. Него Ердоган, естествено, обвинява в шпионаж и пропаганда. Гротескно дебелоочие! Турската страна официално заплашва, че ще отмени пресконференцията на Ердоган с германската канцлерка, ако участва и журналистът Дюндар. И това се случва насред Берлин, в самото канцлерство! В крайна сметка Дюндар доброволно се отказва, за да предотврати ескалацията. Тоест, босфорският автократ решава едва ли не по своя воля кой в Берлин какви въпроси да му задава. Не е за вярване!
Германците са против такова посрещане
Германското правителство и Президентството заплануваха това официално посещение в противоречие с еднозначното настроение сред германското население. Във всички допитвания на тема Турция и Ердоган германците изразяват едно ясно мнение: Добре, нека разговаряме, нека поддържаме контакт – но на ясна дистанция! В този смисъл беше неубедителна реакцията на Ангела Меркел в отговор на списъка, изпратен от Турция: тя се опита да се измъкне и да омаловажи ситуацията, както прави често, когато положението е напечено. А тъкмо вечерта, когато се разпространи новината за този списък и нито един представител на турската делегация не я опроверга, Ердоган седеше редом с германския президент на една маса с кристални чаши и ленени салфетки.
А хората отвън, на улицата, са раздразнени от усилията, които се полагат за властника от Анкара: снайперисти на всеки покрив около канцлерството и хотел „Адлон“, изпозатворени улици. Такова се случва само при посещенията на американския президент, на британската кралица и на папата. Като вземем всичко накуп – пресконференцията, официалния банкет и мерките за сигурност – получава се обща картина, която ни кара да се замислим: Чакай сега, не можеше ли и малко по-скромно?
Защо не работно посещение?
Между Ердоган и Меркел, между Германия и Турция има много сериозни теми за обсъждане. В момента, заради хилавата турска икономика, Ердоган има нужда от германците много повече, отколкото те от него. Ако го кажем съвсем ясно и от прагматична гледна точка: в случая много по-подходящо щеше да бъде едно по-кратко, работно посещение.
