Тереза Мей беше принудена да си тръгне с празни ръце от срещата в Залцбург. ЕС печели време и още повече засилва натиска върху Лондон. Никой не иска пръв да отстъпи, коментира Барбара Везел.
Тереза Мей си мислеше, че може да изкопчи отстъпки от лидерите на държавите в ЕС. Срещата в Залцбург щяла доведе до обрат в преговорите за Брекзита, внушаваше тя. В приятелска и ведра атмосфера нейните европейски колеги изслушаха за пореден път предложенията на Тереза Мей, които, според самата нея, са единственият възможен компромис: частично членство на Великобритания в обединения вътрешен пазар, но само за стоки, не и за услуги. Сетне, независимо от добрата атмосфера, Тереза Мей беше принудена да си тръгне с празни ръце. Европейците тъй или иначе искат да изчакат конгреса на британските консерватори, защото никой не знае дали Мей ще успее да се задържи начело на партията си. С други думи: ЕС печели време.
Все пак правителствените ръководители от Евросъюза дадоха допълнителен сигнал, насрочвайки извънредна среща на върха за ноември. Към този момент ще остават само четири месеца до излизането на Великобритания и моментът ще е назрял. А може би не? Ако внимателно анализираме хореографията на преговорите, ще добием впечатлението, че европейците залагат на физическите закони. Споразумение ще бъде възможно едва тогава, когато вътрешният натиск в британското правителство ще се е повишил до непоносимост. Моментът на най-тежките спазми в Лондон може би ще настъпи през януари, че дори през февруари.
Междувременно европейците дават да се разбере, че процесът по ратифицирането на договора за излизане на Великобритания може да протече и доста бързо. И ако британската премиерка беше пристигнала в Залцбург с надеждата, че ще победи в играта на нерви – сметката ѝ се оказа погрешна.
ЕС няма да прави повече отстъпки
Наблюдаваме сякаш добре познатата, страховита игра, при която два автомобила с висока скорост се движат един срещу друг – губи онзи, които първи отбие встрани. Европейците смятат, че имат подчертано предимство в тази игра. Да, те също предпочитат Великобритания да излезе с договор и с разумен преходен период, а не с катастрофалния „нерегламентиран Брекзит“. Смятат обаче, че дори да се стигне до излизане без договор, проблемът за ЕС ще бъде много по-малък, отколкото за Обединеното кралство. Ако се върнем при метафората: ЕС знае, че кара камион, а британците насреща му са в „Мини“.
Няма нужда човек да е ясновидец, за да установи, че през следващите два месеца британската икономика ще става все по-нервна и в същото време ще разработва различни резервни планове. Стопанските щети също ще нарастват. А това означава, че в Лондон, където тъй или иначе имаме една разцепена Консервативна партия, една нерешителна опозиция и една тревожна общественост, положението все повече ще се изостря.
Още колко дълго може да издържи Тереза Мей? И дали изобщо може да събере мнозинство в парламента за какъвто и да било компромис? Или пък все пак ще се проведе втори референдум? В момента никой не може да каже дали през следващите месеци министър-председателката наистина може да пришпори и осъществи Брекзита или пък ситуацията ще ескалира до хаос и нови избори.
Германската канцлерка ясно заяви, че има още много работа, докато се стигне до споразумение. И няма да има разделяне на вътрешния пазар, само за да се угоди на британците. ЕС не е съгласен с плана на Тереза Мей, защото да членуваш във вътрешния пазар само за стоки, но не и за услуги – това взривява правилата на Евросъюза. По този въпрос холандският премиер Марк Рюте беше съвсем ясен: „За нас търговията с Великобритания е интересна, но още по-интересна е търговията в рамките на 400-милионния ни вътрешен пазар.“
ЕС няма да прави повече отстъпки на Великобритания. Евросъюзът действа в свой собствен интерес и предпазва икономиката си от опитите на една напускаща държава-членка да обезсмисли вътрешните правила. За британците на масата все още чакат два варианта: членство в Европейското икономическо пространство по модела на Норвегия или споразумение за свободна търговия по модела на Канада. И Лондон има още четири, пет или максимум шест месеца, за да вземе решение.
[tcm id=“1″]
