Новият германски министър на външните работи Аналена Бербок започна мандата си без колебание и с много ентусиазъм. Но в дългосрочен план нейната политика може да предизвика много разправии в новото правителство.
За новата германска министърка на външните работи Аналена Бербок от Зелените наистина не може да се каже, че ѝ липсва ентусиазъм. Тя току-що встъпи в длъжност и вече започна да действа: първи посещения в Париж, Брюксел и Варшава, среща на външните министри на Г-7 в Ливърпул, конференция по разоръжаването в Швеция.
Тя също умее да бъде енергична. След присъдата за убийство в берлинския квартал Тиргартен, в която изрично се посочва, че убиецът е действал от името на руските власти, Бербок обяви двама служители на руското посолство за нежелани и покани руския посланик за разговори. 40-годишната Бербок привлече вниманието към себе си.
Промени срещу приемственост
Изглежда външната политика ще се превърне в постоянно място на спорове в рамките на новата германска т.нар. „светофарна коалиция“, състояща се от Социалдемократите, Зелените и Либералите. Грубо казано, линиите на конфликт вървят по следния начин: Бербок иска да промени много, да даде нова роля на политиката за правата на човека и опазването на климата. От друга страна, канцлерът Олаф Шолц от СДП предпочита приемствеността, продължение на политиката на Ангела Меркел. Рано или късно ще има кавги.
Примерът с Китай: канцлерската канцелария не отрича, че Шолц е информирал ръководството в Пекин в средата на октомври, много преди официално да бъде избран за нов глава на правителството, че ще има промени в курса на Германия към Китай. Икономическите интереси са на фокус, се казва в съобщението. Според няколко вестника посланието е – отново предполагаемо – предадено от председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел. Зелените и СвДП успяха да гарантират в коалиционното споразумение на германското правителство изрично да се упоменава нарушения на човешките права, например в Хонконг.
Бербок се застъпва за политика, основана на ценности, но остава неясно какво конкретно означава това. Мощният ръководител на парламентарната група на СДП в Бундестага Ролф Мизених вече показа на новия външен министър къде са нейните граници, когато за възмущение на Зелените и либералите той каза, че външната политика до голяма степен се определя в кабинета на канцлера. Това, особено в европейската политика на Германия, е просто факт – колко външни министри трябваше да го преживеят болезнено при Ангела Меркел…
Препъни камък: „Северен поток-2“
Примерът с Русия: острата реакция на Аналена Бербок след присъдата за убийството в Тиргартен със сигурност срещна одобрението на всички членове на германското правителство. Изобщо не е ясно обаче дали вече завършеният газопровод „Северен поток-2“, както смята министърът, наистина няма да бъде пуснат в експлоатация. Разбира се, ако Русия атакува Украйна, това е опция за европейците. Но само тогава.
Социалдемократите бяха и все още са привърженици на правенето на бизнес с руснаците, когато става въпрос за газ. По отношение на газопровода канцлерът Шолц накратко заяви, че той вече не е политически проблем и въпросът е само дали компетентните служби ще го одобрят или не. Шолц знае много добре, че Германия ще има нужда от газ, когато последните германски атомни електроцентрали бъдат затворени следващата година, а разширяването на възобновяемите енергийни източници няма да бъде ускорено с темповете, които искат Зелените.
Климатът се превръща в задача на германската дипломация
Примерът с ядреното разоръжаване: Бербок се застъпва за по-малко ядрени оръжия, което тя повтори в Швеция. Но американско ядрено оръжие все още е разположено в Германия, което в случай на спешност може да бъде изстреляно от германски самолети. Това се нарича „ядрено споделяне“ на жаргона на НАТО и ще остане така и при новото правителство. Германците дори искат да купят нови самолети за това. Следователно застъпничеството за по-малко ядрени оръжия остава само призив от новия министър и нищо повече.
Умен ход обаче е, че Аналена Бербок пое отговорността за международните преговори за климата – това винаги е било водено от Министерството на околната среда в Германия. Това сега дава нова стойност на Министерството на външните работи и е логична стъпка за един министър от редиците на Зелените.
Като цяло германската външна политика сега е по-вълнуваща, отколкото беше доскоро, и това може само да се приветства.
