Едва ли някой е очаквал сериозно, че ще се стигне до решение. В крайна сметка това беше едва първата среща на върха на държавните ръководители по бюджета на ЕС за следващите 7 години. Тези срещи обичайно са по-скоро голямо шоу, предназначено за гражданите в родината.
И така въпросът дали в периода 2021-2028 членовете на ЕС ще внасят в бюджета 1,3 процента от брутния си вътрешен продукт, дали 1,1 процента или само 1,07 остана открит. А това са разлики, възлизащи на милиарди евро.
Кой е виновен?
„Тези преговори стават все по-трудни“, каза председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „27-те държави-членки имат 27 различни интереса“. И е очевидно, че пазарлъкът ще продължи дотогава, докато се постигне сближаване – ЕС се нуждае от бюджет. При това става дума за сблъсък не между интересите на отделни държави, а на цели групи. Клубът на „спестовниците“, включващ Дания, Нидерландия, Австрия и Швеция, демонстрира провокативна безкомпромисност още в самото начало на срещата на върха. До самия ѝ край четирите държави настояваха, че не са готови да дават за ЕС повече, отколкото досега.
Германското правителство зае сходна позиция, заявявайки, че би могло да увеличи приноса си към многогодишната финансова рамка на Общността с още няколко милиарда – в края на краищата празнината, оставена след напускането на Великобритания от ЕС трябва да се запълни по някакъв начин, но готовността за поемането на тази тежест е ограничена. Берлин настоява за трайно намаление на неговите нетни вноски и най-вече за модернизация на бюджета: по-малко пари за сектори като селското стопанство и структурните фондове, повече за научни изследвания, цифровизация и защита на климата. Берлин настоява и за въвеждането на механизъм, който да позволи намаляване на финансовата помощ при продължителни нарушения срещу принципите на правовата държава от страните-членки. Това би засегнало най-вече Полша и Унгария.
На форума в Брюксел усмивки не липсваха, но споразумение не се постигна
Облагодетелстваните отвръщат на удара
„Спестовниците“ от Севера се сблъскват с искащите повече пари от южните и източните страни. Официално те се наричат “Приятели на кохезията“, както е европейското наименование на инфраструктурните и регионалните помощи. Накрая испанският премиер Педро Санчес дори се оплака, че акцентът е бил твърде много върху исканията на четворката северни държави – по-малки страни-членки, с по-малко тежест в ЕС. Това количествено е вярно, но тези страни също плащат вноски към бюджета на ЕС. Приносът на Нидерландия, например, би се увеличил с 45 процента според някои от предложенията. Санчес предполага, че премиерът Марк Рюте участва в тази четворка именно поради това.
Президентът Макрон, от друга страна, подкрепя призива на Меркел за модернизация на бюджета, но освен това защитава интересите на френските земеделски производители и техните субсидии от ЕС както всички свои предшественици. „Франция отхвърли лошата сделка по общата селскостопанска политика“, заяви Макрон.
Следобед най-неочаквано пред журналистите се появи унгарският премиер Виктор Орбан и изведнъж се изяви пред пресата като велик европеец: „Аз съм за амбициозна Европа“, обяви той. И за тази цел се нуждае от бюджет с вноски от 1,3 процента. Това бе искането на Европейския парламент, което по-рано бе снето от масата за преговори. Не, че акцията на Орбан бе успешна, но при всички случаи привлече вниманието.
Губещият е Шарл Мишел
След преговорите в Брюксел най-големият губещ се оказа председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Това бе първото изпитание за белгиеца, който не успя да постигне баланс между страните в спора. Вероятно предложението му е било недоизпипано и недостатъчно подготвено, но може и страните-членки да са били с по-разнопосочни позиции от обичайното в първия кръг преговори за бюджета. Спор винаги има, но винаги ли е толкова горчив и непреодолим?
В крайна сметка обаче дори и да е разочарован, Мишел трябва да продължи да опитва. Негова работа е да преодолява разногласията между страните, които искат да харчат, и тези, които трябва да плащат, с нови и нови предложения. Мишел със сигурност ще се нуждае от поне една втора среща на върха през март или април.
[tcm id=“1″]
