Спад в търговията, липса на квалифицирана работна ръка, ядове със Северна Ирландия: списъкът с проблемите на Великобритания една година след фактическото излизане на Обединеното кралство от ЕС е доста дълъг.
Даниеле Костадзакарели има малка пивоварна в Лондон. ORA Brewery произвежда бира с „италианска ДНК“, както обича да казва собственикът ѝ. Той се гордее особено със своята Limoncello I.P.A. – бира с лек вкус на лимони. Откакто Великобритания напусна ЕС обаче бизнесът не върви добре – Даниеле успява да продаде малки количества от своята бира на барове и ресторанти в ЕС, но това е станало много сложно и вече не е рентабилно.
Пивоварната е трябвало да се обърне към един търговец на едро, както и към една логистична фирма – заради митническите декларации. Всичко това са допълнителни разходи, които оскъпяват крайния продукт. Освен това транспортът до Италия вече отнема между три и шест седмици повече. За прясната наливна бира това е фатално и неведнъж се е случвало тя да се разваля по пътя.
Италианецът-пивовар усеща последиците от Брекзит много отчетливо: разходите му за допълнителна административна и митническа дейност са се увеличили с 30 до 35 процента, а приходите му са намалели наполовина. И понеже износът за ЕС вече не е така рентабилен, ORA Brewery се опитва да продава повече бира в Англия.
Сериозен спад в търговията
Премиерът Борис Джонсън беше обещал нещо съвсем различно. На 24-и декември 2020-а година той обяви пред пресата договореното с ЕС споразумение за свободна търговия. По думите му, сделката трябваше да защити работните места на Острова и „да осигури на нашите фирми и износители още повече сделки с нашите европейски приятели“. Но се случи точно обратното.
Вярно е, че 2021-а премина под знака на пандемията. Но от Центъра за европейска реформа CER са изследвали какви загуби е причинил самият Брекзит. Данните от проучването сочат, че британската търговия е намаляла значително, след като страната е напуснала ЕС. През октомври 2021-а година търговията е спаднала с 16 процента спрямо това, което е щяла да реализира без Брекзит. По сходен начин изглеждат нещата и за останалите месеци от годината.
Същото показват данните на Федерацията на малките и средни фирми: една четвърт от британските фирми-износителки са спрели да търгуват с ЕС след края на преходния период, който изтече преди една година.
Северна Ирландия – специален статут с последици
Брекзит се отрази обаче и на търговията вътре в Обединеното кралство. Една четвърт от британските фирми вече не доставят стоки за Северна Ирландия, показват данните на съюза Manufacturing NI, който представлява около 5500 фирми в Северна Ирландия. Причината: търговията е станала по-трудна, защото стоките, които пристигат в Северна Ирландия от Великобритания, трябва да се обмитяват. А това струва пари и време. Така много северноирландски компании вече не получават доставки или пък трябва да плащат за тях по-скъпо.
От друга страна северноирландските фирми печелят от това, че имат достъп не само до британския пазар, а и свободен достъп до пазара на ЕС – „най-доброто от двата свята“. Покрай това търговията с Великобритания е намаляла, докато тази с членката на ЕС Ирландия изживява истински бум. Данните на Manufacturing NI сочат 60 процента ръст на износа от Северна Ирландия за Република Ирландия. В същото време британският износ за страните от ЕС се е свил с 16 на сто.
Липсват не само шофьори на камиони
В същото време Англия изпитва все по-отчетливо недостиг на квалифицирана работна ръка. Липсата на шофьори на камиони доведе до проблеми със зареждането на бензиностанциите и през септември много от тях осъмнаха с надписа „Не работи“. Великобритания отдавна страда от недостиг на шофьори, но пандемията и Брекзит допълнително влошиха положението. По официални статистически данни, от март 2019-а година насам 16 хиляди шофьори на камиони са напуснали страната. Според британското правителство обаче това не е част от проблема, а част от решението му, щом е сложен край на свободното придвижване на хора. Сега вместо евтината работна ръка от ЕС, британските спедиторски фирми трябва да плащат по-високи заплати и да се погрижат да привлекат към тази професия повече британци.
Квалифицирани кадри липсват и в много други сфери на икономиката, например в социалните грижи, земеделието, месопреработвателната индустрия, хотелиерството и ресторантьорството. Защото от януари 2021-а година всеки, който иска да работи в Обединеното кралство, трябва да има работна виза и да докаже, че разполага с определен доход за издръжка и владее английски език. Поради това много работни места останаха незаети. А редица британски фирми не могат да се развиват, понеже им липсва необходимия персонал.
„Глобална Британия“ – новите стари търговски договори
Брекзит дава на Великобритания възможност да сключва двустранни договори за търговия с други страни, което е централен елемент в новата визия на Джонсън, наричана „Глобална Британия“. Но британското правителство досега е използвало съвсем малка част от тази нова свобода: всички около 70 такива търговски договора, сключени с други страни, не се различават по нищо или се различават с много малко от предишните договори със съответните страни.
Търговското споразумение със САЩ все още е далечен проект, а наскоро подписаното с Австралия, определено като историческо, има много малка икономическа тежест: прогнозите бяха, че то ще увеличи БВП на Великобритания с 0,1 до 0,2 процента, а последните данни на британското министерство на търговията сочат ръст от едва 0,08 на сто, при това чак през 2035-а година. Накратко: с новите договори Великобритания няма да може да компенсира загубите от търговията с ЕС.
Изводът: повече суверенитет, по-малко благосъстояние
Чрез напускането на ЕС Великобритания си възвърна суверенитета, но пък плаща висока цена за това. Независимата британска Служба за бюджетна отговорност OBR смята, че напускането на ЕС дългосрочно ще свие БВП на страната с четири процента. Т.е. страната ще е по-малко благосъстоятелна, отколкото ако беше останала в Общността.
Текстът е публикуван в „Дойче Веле“, заглавието е на редакцията.
