В спора за Ерусалим турският президент Ердоган се опита да се представи като лидер на мюсюлманския свят. Само дето причината за неговите изстъпления е твърде лицемерна и прозрачна, пише Даниел Хайнрих.
И ето го отново на сцената: с решителни нападки, с юмрук, готов да се стовари върху всеки негов противник, с държане на човек, който сякаш води някаква безкрайна предизборна кампания – Реджеп Тайип Ердоган. Започна се още при откриването на извънредното заседание на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС) в Истанбул: Израел бил „терористична и окупационна държава”, обяви турският президент, след което покани „всички страни” да признаят „Ерусалим за окупирана столица на палестинската държава”.
Ердоган е кисел и ни най-малко не желае да го крие. След кратко временно затишие турският президент явно няма търпение да вдигне поредната политическа дандания. Допреди няколко месеца той громеше „нацистките методи“ на холандците и германците, а сега щедро изсипва възмущение и гневни тиради срещу Израел – тема, която си е траен негов лайтмотив.
Вярно е, че решението на Доналд Тръмп да признае Ерусалим за столица на Израел може да е засегнало тежко Ердоган, който обича да парадира с мюсюлманската си вяра. А свещеният град Ерусалим със сигурност има важно историческо значение не само за евреите и християните, но и за мюсюлманите. От друга страна нападките срещу Израел, който бил „терористична държава“ и държава, избиваща деца, звучат като нещо заучено, което се повтаря механично. Хулите по адрес на Израел са лицемерни и поради това, че от години насам търговският стокообмен между Турция и Израел непрекъснато расте.
Но не – Ердоган просто не пропуска нито една възможност да захапе Израел. Не сме забравили изстъпленията му по време на Световния икономически форум в Давос през 2009 година, когато той просто засипа присъстващия там израелски президент Шимон Перес с хули и обиди. А видеото с тази сценка отдавна е нещо като хит в Ютюб – гледано е от близо 3 милиона души.
Мюсюлманските държави не са единни
Още преди заседанието в Истанбул Ердоган реторично започна да громи Израел, заявявайки, че срещата ще задвижи целия ислямски свят. Това обаче се оказа пълна глупост и всички го разбраха още при откриването на форума, тъй като от общо 57 страни-членки на ОИС само 20 държави бяха представени със своите министър-председатели. Страните, които начело със Саудитска Арабия наложиха блокада на Катар преди половин година, бяха изпратили в Истанбул доста по-нискостоящи свои представители – с ранга на заместник-външни министри.
Ясно е едно: сега изобщо не може да става дума за някаква „сплотеност“ на ислямските държави – и то не само по отношение на кризата с Катар. Освен конфликта между големите регионални играчи Саудитска Арабия и Иран има и още една ос на напрежение в региона: между религиозно-консервативното ръководство на Турция и военното управление на Египет.
Верен на девиза да произвежда новини, Ердоган изглежда е равнодушен към всичко това. Посланието му от Истанбул е ясно: Израел е „терористична държава”, „окупационна сила” и тъй нататък – все в тоя дух. Именно такъв си го знаехме Ердоган открай време: с борбено стиснат юмрук и поведение на човек, който сякаш не излиза от някаква безкрайна предизборна кампания.
