Черно море рядко се вълнува. И в геостратегическо отношение този по-скоро плитък воден басейн дълго време не се числеше към горещите точки на планетата. Всичко обаче се обърна наопаки, когато през 2014 година Русия анексира Крим. Путин си взе обратно подаръка, който през 1954 Никита Хрушчов беше направил на Украйна, и започна да превръща Крим в „самолетоносач“ на руските интереси край югоизточния фланг на НАТО.
В Черно море Русия твори свършени факти. Само на Крим са разположени 28 000 руски войници. За десетина години военният бюджет на страната беше увеличен почти двойно. Украинската минифлота, чиито пристанища са в Азовско море, попадна в здравата хватка на Путин. Според оценката на германския тинк-танк „Наука и политика“, от 2008 година насам военното присъствие на Русия в региона систематично се разширява. Военният окръг „Запад“ трупа нови оръжия най-вече в Черноморския басейн. Новите подводници и фрегати, оборудвани с крилати ракети с далечен обсег на действие „Калибр“, са ясна демонстрация на сила пред членките на НАТО в региона – най-вече по адрес на България и Румъния.
Румъния, България и „големият брат“
Особено за тези две страни кризисните сценарии в региона са повече от тревожни. По съветски времена България беше вярна на Москва, а Румъния в един момент се дръпна на дистанция, но днес и двете държави са в НАТО – от другата страна на барикадата. И тъкмо техните брегове формират дълго време занемарявания югоизточен фланг на Алианса.
Още преди анексирането на Крим Румъния многократно предупреждаваше, че Черно море не бива да се превръща в „домашно езерце“ на Русия. Букурещ настойчиво призовава за по-активно присъствие на НАТО в региона, включително и за международна флотилия.
България колебливо отхвърли това предложение: културните и емоционални връзки с „големия брат“ все още са тесни. А за НАТО това е уязвимо място. Още повече, че в оръжейно отношение колебливият партньор от София все още използва част от съветското наследство. Руските военни твърде добре познават, например, старите противовъздушни системи – и особено техните недостатъци. Призивът на Доналд Тръмп към държавите от НАТО да положат повече усилия за собствената си сигурност все пак беше чут вече и в София. През лятото премиерът Бойко Борисов обяви, че в модернизирането на въоръжените сили ще бъдат вложени около 2 милиарда евро.
Путин и турският му партньор
Да, югоизточният фланг на НАТО е неговата Ахилесова пета – това става особено очевидно, когато погледнем към Турция. Ердоган вече от години повтаря, че Западът не желае истински да интегрира турците, а сега това убеждение се задълбочава допълнително от резервите, които демонстрира американският президент и на които самият Ердоган отвръща със същата монета. Анкара вече от доста време смята, че от гледна точка на икономиката и на политиката за сигурност бъдещето ѝ тъй или иначе се намира на изток. Тъкмо Москва продаде на турската армия противоракетните системи S400 – факт, който вътре в НАТО събуди гневното подозрение, че Турция вече не е верен съюзник.
Независимо от усиленото въоръжаване на руснаците на Крим, турската флота (и особено флотилията от подводници) все още превъзхожда армията на Путин, но политиката за сигурност на Турция изглежда по-скоро дефанзивна. Русия не е потенциален враг, тя е по-скоро партньор по определени проекти. Най-отчетливо това бе демонстрирано от Ердоган, когато посети Путин след свалянето на един руски изтребител над Сирия, за да се извини и да обещае големи обезщетения за потърпевшите. Разбира се, двете страни не са истински приятели, но все пак има разлика с времената през 19 век, когато те на няколко пъти воюваха една срещу друга тъкмо заради Черноморския регион.
Особено в икономическо отношение Турция и Русия са по-близки, отколкото е по вкуса на Алианса. Миналата седмица Путин и Ердоган се договориха, че „Турски поток“ ще влезе в експлоатация в края на 2019 година. Тоест, следваща газова тръба ще мине по дъното на Черно море, заобикаляйки Украйна. Така Киев ще бъде лишен от солидните транзитни такси, а това ще затегне мъртвата хватка на Русия. От газопровода ще спечелят България, Сърбия, Унгария и Словакия, през които най-вероятно ще преминат тръбите от Босфора към Средна Европа. Но преговорите още продължават. Под черта остава: „Турски поток“ също отслабва югоизточния фланг на НАТО“.
Разположените в района на Черно море руски военни части
Какви са последиците за Украйна?
Всичко това отслабва и Украйна. А Порошенко в момента тъй или иначе не може да очаква от ЕС и НАТО нещо повече от обикновена солидарност. Той призова канцлерката Меркел да бъдат изпратени бойни кораби край Крим, но този призив няма шансове за успех. Украйна не членува в НАТО. Тя представлява огромен рисков фактор и Алиансът изобщо не бърза да я приема.
Украйна, която е затънала до гуша в Донбаския проблем и е отслабена покрай загубата на Крим, явно ще си остане изолирана на изток. Вярно е, че действията на Русия на Крим, а сега и в Азовско море нарушават международното право, но Украйна просто е твърде слаба, за да наложи справедливия си интерес.
За разлика от Средиземноморския басейн или Балтийско море, Черноморският регион не е хомогенен в историческо и в културно отношение. По време на Студената война тук минаваше границата между Изток и Запад. А днес, буквално насред открито море, се сблъскват три силови фактора: Русия, Турция и Западът. И отново става дума не за някакво хармонизиране, а за стабилизиране на собствените сфери на влияние. Ето ти изходна позиция за конфликт.
Черноморският конфликт ще бъде тема и в разговорите между външните министри на държавите от НАТО на 4 и 5 декември в Брюксел. Едва ли обаче в отговор на руския натиск срещу югоизточния фланг на НАТО ще бъдат взети някакви други мерки, освен известно увеличаване на дните, през които военноморски части на НАТО присъстват в Черно море.
[tcm id=“1″]
