Две и две не даде четири. Защо коалицията ПП-ДБ загуби изборите и получи 73 000 гласа по-малко?

Две и две не даде четири. Обединението на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не само не спечели изборите, но дори загуби десетки хиляди гласа. По-внимателен прочит на числата показва, че това е било видно отдавна. Но има и още нещо.

Над 73 хиляди гласа по-малко. Отлив на избиратели в 30 от общо 31 избирателни района. Отлив и в подкрепата от чужбина. Рекорден бюджет за медийна реклама. Това е равносметката за „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), които се явиха на изборите на 2 април като коалиция.

Тя беше сформирана два месеца преди изборите като обединение на „добрите сили“ според Кирил Петков (ПП) и с „висока цел“ според Атанас Атанасов (ДБ). Целта звучеше така:

„Първа политическа сила и първи мандат за съставяне на правителство след изборите“.

Целта обаче не беше постигната. Коалицията ПП-ДБ не спечели изборите на 2 април и остана на второ място след ГЕРБ. По-интересното е, че общото явяване не доведе до мобилизация на гласове, а до отлив от над 73 хиляди гласа в сравнение със сбора от резултатите на двете формации на предишните парламентарни избори.

„Сега въпросът е: кой издъни четатата“, каза за Свободна Европа политологът Петър Чолаков. „Изглежда, че единият „четник“ се справя по-зле“, каза Чолаков.

„Коалицията ПП-ДБ печели там, където са силните райони на „Демократична България“, коментира за Свободна Европа политологът Димитър Аврамов.

И двете формации запазват мълчание след изборите. Единствено ПП каза, че няма да подкрепят правителство с участието на ГЕРБ. И ПП, и ДБ засега отказват коментар защо загубиха изборите.

Защо и как се загубиха гласове на фона на рекорден бюджет за медийно отразяване? Свободна Европа анализира резултатите на коалицията по региони и потърси отговори на въпросите.

Защо беше направена коалицията

След изборите през ноември 2021 г. ПП и ДБ бяха коалиционни партньори в правителство с премиер Кирил Петков (декември 2021-август 2022) заедно с БСП и „Има такъв народ“ (ИТН). Правителството беше свалено след напускането на ИТН и вот на недоверие, внесен от ГЕРБ.

След падането на правителството съпредседателят на ДБ Христо Иванов предложи идеята за общо явяване на изборите през октомври 2022 г. След седмици на размисъл от ПП отказаха. В съобщение до медиите беше казано, че решението е взето след „задълбочени анализи“, според които явяването поотделно ще е по-успешно.

„Вярваме, че тази формула ще донесе на България коалиционното мнозинство, което да довърши работата, започната от кабинета „Петков“. „Демократична България“ остава наш естествен съюзник по пътя към промяната в страната“, се казваше тогава в съобщението на ПП.

Коалиционно мнозинство обаче не постигнаха и работата не беше довършена. На изборите през октомври 2022 г. спечели ГЕРБ. „Продължаваме промяната“ остана на второ място, а „Демократична България“ – на шесто. Самостоятелното явяване на двете формации донесе спад в подкрепата за „Продължаваме промяната“ и увеличаване на гласовете за „Демократична България“, а опитите за съставяне на редовно правителство се провалиха.

Така се стигна до насрочването на поредните извънредни парламентарни избори на 2 април 2023 г. и идеята за обединение отново излезе на преден план. Този път предложението дойде от ПП. Така се стигна до подписването на коалиционно споразумение за общо явяване на парламентарните избори.

Очакваха да победят, но загубиха. Резултатите от изборите показват, че обединени, двете формации са успели да привлекат по-малко гласове. Коалицията губи подкрепа в 30 от общо 31 избирателни района в страната, както и в чужбина.

Къде са най-големите загуби

Най-големият отлив на избиратели за коалицията ПП-ДБ е в чужбина. Спадът в подкрепата от там е повече от 16 на сто. Обединението губи позиции и в страната. Най-голям е отливът в областите Монтана, Габрово, Ловеч и Стара Загора.

Според анализаторите, с които Свободна Европа разговаря, низходящата тенденция в подкрепата за „Продължаваме промяната“ е била видна още миналата година и това е причината за големия спад сега.

В подкрепа на това твърдение са и резултатите от предишните парламентарни избори. Сравнение между резултатите от изборите през 2021 г. и 2022 г. показва, че като самостоятелна формация ПП е загубила над 20 на сто от гласовете си за една година. В сравнение с ДБ, където спадът е само около 4 на сто.

Но да се върнем на изборите през април 2023 г. Според политолога Димитър Аврамов „коалицията ПП-ДБ печели там, където са силните райони на „Демократична България“. Това са големите градове София и Пловдив. Числата го потвърждават. Отливът на гласове в 23-и и 24-и МИР в София, както и в Пловдив – град са под 10 на сто.

В страната най-сериозен отлив на гласоподаватели има в Монтана, където водач на листата е Ванина Вецина (ПП). Габрово е другата област, в която коалицията ПП-ДБ губи много гласове. Водач на листата там е Явор Божанков. Той беше депутат от гражданската квота на БСП, но остана независим след като беше изключен от парламентарната група на левицата заради позицията си в подкрепа на изпращане на оръжие за Украйна.

В Ловеч и Стара Загора коалицията също губи над 14 на сто от гласовете. Водач на листата в Ловеч е Искрен Арабаджиев (ПП), а в Стара Загора водач на листата е Атанас Славов (ДБ).

Според Петър Чолаков този спад, който се наблюдава при ПП, доказва хипотезата, че „Продължаваме промяната“ е „една партия, която е яхнала поне два коня“ – отношенията с президента Румен Радев и евроатлантическите ценности.

„За част от хората това беше една партия, която се свързваше с Радев и се очакваше, че ще защитава добрите отношения с Кремъл“, каза Чолаков. По думите му „колкото повече [ПП] навлязоха в евроатлантическата ниша след формирането на правителството на Петков, толкова повече започнаха да се свиват, защото губят хората, които не искат да се влошават отношенията с Русия“.

Димитър Аврамов дава три обяснения за отлив на избиратели от ПП.

„Когато правителството, водено от Кирил Петков и Асен Василев, нареди арест на Бойко Борисов, това създаде голям трус в обществото по скалата позитивни и негативни очаквания“, каза Аврамов. Според него „хората, които не харесват Борисов, повярваха, че това е акт на правовата държава и очакваха това да е сериозно. Представете си разочарованието на тези хора, които са разбрали че това е поредната неподплатена с аргументи акция на МВР“.

Борисов беше арестуван за една нощ през март 2022 г., но не му бяха повдигнати обвинения. По-късно съдът обяви ареста за незаконен.

Според Аврамов позицията на ПП за Украйна е била „много на ръба. Те не се самоопределяха и в много от ситуациите те продаваха оръжие без да си го признават“.

Третият пример е свързан с финансовото управление на страната. „ПП и лично Асен Василев не си признават нещо, което е честно да си признаят – че заради грешна политика във финансовата сфера всъщност имат вина за част от инфлацията в страната“, каза Аврамов.

Малките щети в нетипичните общини

Най-малко гласове коалицията е загубила в област Шумен. Там обаче прави впечатление подкрепата в рисковите секции в община Хитрино. В тях коалицията е подобрила резултата си с близо 30 на сто в сравнение със сбора от резултатите на двете партии на изборите през 2022 г.

Дълги години в община Хитрино водещата политическа сила е ДПС. Резултатите от изборите в Хитрино през годините показват, че те винаги следват личния избор на кмета. Когато той е от ДПС, в общината печели ДПС. Когато казва, че ще подкрепя партията на бившия премиер Бойко Борисов ГЕРБ – тогава ГЕРБ са първи.

От 2021 г. кметът казва, че иска „да се променят нещата“. За изборите през април 2023 г. на второ място в листата беше поставен Бюнямин Хасан. Той е бивш депутат от ДПС и настоящ секретар на община Хитрино. Хасан има най-много лични преференции в областта, но не достатъчно, за да измести водача Николай Денков (ПП).

Коалицията ПП-ДБ увеличава подкрепата си само в Разград и Смолян с водачи съответно Антоанета Цонева (ДБ) и Михаил Камбарев (ПП).

Загубата на гласове при съвместното явяване на ПП и ДБ се случва на фона на рекордни разходи за медии. Мониторингът на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) на разходите за медии, които партиите направиха в кампанията, показва, че от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ са отделили най-много средства за реклама. Коалицията е похарчила почти 1 млн. лв. за платено медийно отразяване, от които около 800 хил. лв. само в последните 10 дни на предизборния месец.

„Очевидно това обаче не е довело до достигане до по-широк кръг от избиратели и може би от формацията в бъдеще ще трябва да обмислят по-различна комуникационна стратегия“, каза за Свободна Европа Диана Ефтимова от ИРПС.

Централната избирателна комисия обяви 100 процента обработени протоколи, но все още няма официална информация за разпределението на мандатите. Очакванията на социологическите агенции са, че коалицията ПП-ДБ ще има 64 депутати в новия парламент. Това означава, че рекламата на всеки един от тях е струвала над 15 хил. лв.

Свободна Европа потърси за коментари представители на ПП и ДБ, но не получи отговори.

Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук