Дзукеро, легендарният италиански блус музикант, празнува своите 70 години днес, на 25 септември. Той ще отбележи този важен миг с поредица концерти на Aрена ди Верона.
С над 60 милиона продадени албума, Дзукеро не е само изключително успешен солов изпълнител, а и значима фигура в популяризирането на италианската музика в световен мащаб. Неговият концерт в четвъртък точно на рождения му ден, ще бъде не само посещавано събитие, но и размисъл за забележителната му кариера, посочва австрийската информационна агенция АПА в статия, посветена на юбилея на звездата.
Интересно е, че Дзукеро е първият западен артист, който е изнесъл концерт в Кремъл след падането на Берлинската стена – събитие, което е било излъчвано на живо в цяла Европа през 1990 г. Той е също така единственият италианец, участвал в новата версия на легендарния фестивал Удсток през 1994 г.
Значението на Дзукеро не може да бъде подценено – най-вече заради способността му да свързва различни музикални стилове. Забележителното му участие в Pavarotti & Friends през 1992 г., заедно с оперната звезда Лучано Павароти, остава в историята, като благотворителен концерт, който за първи път съчетава поп и опера, и който е излъчван на живо по целия свят в продължение на десет години.
Както БТА припомня, Дзукеро е имал пет концерта у нас, като първият е през 2002 г.
Роден през 1955 г. в Ронкочези, район Емилия-Романя в Северна Италия, Аделмо Форначари получава артистичното си име от учителката в началното училище, която го нарекла „сладък като захар“ (на италиански: zucchero). Този прякор става основа за сценичното му име.
Като дете Аделмо започва да свири на инструменти, пее в хор и открива страстта си към американския соул и блус. Като тийнейджър става част от тосканската група Le Nuove Luci. След като основният вокалист напуска, Дзукеро поема неговата роля – неочаквано дори за него, както твърдят журналисти от германския специализиран портал Mucke und Mehr.
Неговите първи оригинални песни, когато все още е с изискан външен вид и скромно присъствие, го водят до фестивала Кастрокаро през 1981 г., където печели състезанието с песента Canto Te, а по-късно участва и в известния конкурс Санремо. Дебютният му албум Un po’ di Zucchero не постига успех, но Дзукеро започва да добавя все повече блус елементи в творбите си, работи с Randy Jackson Band и се завръща на Санремо през 1985 г. с песента Donne. Въпреки че заема 14-то място, изпълнението става рапидно популярно и открива двери за бъдещи успехи. На фестивала Санремо през 1986 г. Дзукеро отново завършва на 21-во място, но кариерата му вече набира скорост. През 1991 г. той ще запише Senza Una Donna с Пол Йънг. Сингълът оглавява класациите в почти всяка европейска страна и в Съединените щати, като става един от глобалните хитове на артиста.
Дзукеро, чиято музика впечатлява със забележителния микс от блус и рок на италиански език и с уникалния му глас, преживява труден период в личен план след раздялата с жена си, изпадайки в дълбока депресия. Но след преместването си край морето, той успява постепенно да се възстанови и да се върне към композиране на музика, обясняват от Mucke und Mehr. Мрачният албум Miserere (1992), сътворен в партньорство с Павароти и Боно от U2, е огледало на тази тъга, а същевременно и първа стъпка към възход. Неговият дом Lunisiana Soul в тосканското градче Понтремоли, известно с красивата си природа и спокойствие, Дзукеро описва като място, което му е дало нов живот. Именно там той създава първия си албум „Spirito DiVino“ (1995) и още много друга нова музика.
Хуманитарната работа на Дзукеро също заслужава признание. Музикантът е участвал в концерти в подкрепа на Нелсън Мандела, изнасял е изпълнение в трибюта на Фреди Меркюри (1992), е заявявал подкрепа за работата на инициативата Net Aid на Боно в Ню Йорк (1999), както и две събития на фондация Rainforest на Стинг.
Името на италианския музикант се свързва и с множество емблематични колаборации със световноизвестни артисти като Майлс Дейвис, Ерик Клептън, Рей Чарлз, Би Би Кинг, Стинг, Боно, Джо Кокър, Питър Гейбриъл, Марк Нопфлър и Queen, наред с други. Сред най-значимите моменти в кариерата му са концертът в Royal Albert Hall в Лондон през 2004 г. с Ерик Клептън, Брайън Мей и Павароти, номинацията му за „Грами“ през 2007 г., и концертът в Хавана през 2012 г., който с над 80 000 зрители е един от най-паметните концерти на чуждестранен артист в Куба, добавя АПА.
