Народът трябва да се посвещава – един непросветен народ е враг на себе си. Непросветеният народ, колкото и каквито права да има, се самолишава от тях. Това казва приживе Тодор Влайков (1865-1943), писател, общественик и политик.
Увлечен от творчеството на Иван Вазов, и той започва да пише първите си патриотични стихове. Тъй като е бил стеснителен, а и защото учениците му са проявявали твърде голям интерес към творчеството му,
Влайков си измисля псевдоним,
който е противоположен на неговия характер – Веселин. По-късно кръщава така и сина си.
Тодор Влайков е роден на 13 февруари 1865 г. (стар стил) в Пирдоп в семейството на предприемач. Майка му е домакиня. Той завършва основно училище в родния си град, а през 1885 г. – Софийската математическа гимназия. С държавна стипендия заминава за Москва, където учи славянска филология в Московския университет.
През 1888 г., когато е в трети курс, Тодор Влайков решава да напусне университета. В писмо до брат си Алипий Влайков от 16 април 1888 г. той посочва причините за решението си. Първата е влошеното му здраве.
„Друга причина, която ме накара да напусна университета, е че тези латинщини и тези гръчки проклетии ми одръгнаха веке на душата. Аз, тъй и тъй, филолог няма да стана. Господарствен екзамен реших, че няма държа“.
Третата и основна причина да напусне университета и да се върне в родния Пирдоп, която Тодор Влайков посочва в писмото до брат си:
„Желая отсега още цял да се посветя на писателство. Желанието и влечението към писателство у мен го е имало безсъзнателно почти още от малък, от долните класове на гимназията“.
Първите си стихотворения Тодор Влайков пише още в четвърти клас. Някои от тях са публикувани през 1882 г. във в. „Марица“ под общо заглавие „Македонски сълзи“.
Разкази започва да пише като ученик в 6-и клас през 1884 г. Първият му разказ „Седянка“ е отпечатан през 1885 г. в сп. „Наука“.
През септември 1888 г. Тодор Влайков напуска Москва и се връща в Пирдоп, като носи със себе си над 200 тома книги – съчинения на руски език, оригинални и преводни, по философия и психология, по социални науки, история и литература.
Той вярвал, че книгите ще му дадат
най-добрите и полезни знания, необходими за всяка обществена дейност. Най-популярната му творба – повестта „Дядовата Славчова унука“, написва през 1886 г. в Москва, когато е на 25 години. Той е автор и на повестите „Разказ за леля Гена“ (1890), „Стрина Венковица и снаха й“ (1925). Популярни са и разказите му „Ратай“ (1892) и „Чичо Стайко“ (1892).
От 1888 до 1894 г. Тодор Влайков работи като учител в Пирдоп и Велико Търново, и като училищен инспектор в София. По негова инициатива в Пирдопска и Търновска околия, а също така и в София, се откриват вечерни и празнични училища, и курсове за стопанска, политическа и книжовна дейност.
Тодор Влайков създава първите читанки
в България след Освобождението на България от османско иго през 1876 г. Автор е на първата читанка за първо отделение през 1891 г., на читанки за второ, трето и четвърто отделение, написани през 1892 -1894 г. Всичките читанки са одобрени и препоръчани от Министерството на просвещението и са разпространявани за училищата.
По време на своето учителстване Тодор Влайков основава през 1890 г. първото българско кооперативно дружество в с. Мирково, Пирдопско. Сред учредителите е на Българския учителски съюз през 1895 г. и негов председател през 1898 г. , на Славянското благотворително дружество – през 1899 г.
Дълги години Тодор Влайков е редовен сътрудник на сп. „Мисъл“. От 1902 г. до 1928 г. той е главен редактор на сп. „Демократически преглед“, орган на Радикалната партия, на която Тодор Влайков е председател. Бил депутат в 11-ото Народно събрание (1901) и в 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920).
През 1925 г. Тодор Влайков и третата му съпруга – Мария, започват
строеж на сграда, в която да се помещава Народно кино.
Новопостроената сграда е на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ в София, в която през 1926 г. киното е открито. В завещанието си Мария Влайкова дарява сградата на Министерството на народното просвещение. След смъртта й на 31 декември 1926 г. киното е наречено на нейно име – „Влайкова“.
През 1935 г. в Народния театър „Иван Вазов“ тържествено е отбелязан 70-годишният юбилей на Тодор Влайков. В словото си тогава писателят казва: „Смятам, че някои ще прочетат онова, което съм написал… А може би ще дойдат други поколения, те ще се заинтересуват за чувствата, идеите, които са вълнували нас, вече отминалите. Аз не мога да кажа, че пиша за освобождение и полза за някого. Затова чувствам цялата ни литература като много скъпа, мила, защото е дело на всички наши литературни творци. Между тях и аз съм допринесъл нещо“.
Първият том от неговите мемоари – „Преживяното“ е издаден през 1934 г. В него писателят разказва за своя дълъг житейски и творчески път, анализира състоянието на обществено-политическия и литературния живот в страната след Освобождението. В написването на мемоарите му помага неговата дъщеря Радка, на която писателят, вече загубил зрението си, диктува. До 1942 г. от мемоарите излизат още два тома. Тодор Влайков умира на 28 април 1943 г. на 78-годишна възраст в София.
От 1992 г. община Пирдоп организира ежегодно през май „Влайкови дни“ – в памет на писателя, учител и общественик. На 21 ноември 2002 г. общинският съвет на Пирдоп удостоява посмъртно Тодор Влайков със званието „Почетен гражданин на Пирдоп“. През 2007 г. общината учредява национална литературна награда „Тодор Влайков“, която се връчва по време на културните празници „Влайкови дни“.
Още новини за култура – четете тук
