Живеем в упорит (и общо взето успешен) пропаганден разказ, че свободният свят (“Глобалният Север”, “Колективният Запад”, “Либералните демокрации” и т.н) постоянно обеднява и пропада социално и икономически в рамките на съзнателния ни живот. Част от този разказ се дължи и на силната, естествена и полезна самокритичност на свободните общества.
Но той е напълно, категорично неверен.
1) През 1980г., 4 от 5 най-богати държави са петролни монархии от Персийския залив. Днес – 1 от 15…
2) Броят европейски държави в първите 15 се увеличава, броят свободни неевропейски общества – също. САЩ леко повишават позицията си, останалите западни държави я покачват рязко, дори радикално. Това напълно развенчава друг пропаганден наратив – че САЩ експлоатират европейските си съюзници. Обратното (тезата на Тръмп) също е очевидно невярно.
3) През 1980г. 6 от 15-те най-богати държави не са демокрации, днес е … 1 (една).
4) Богатството не е предопределено нито от природни ресурси, нито от военно-стратегическо влияние, нито от колониално минало – вж. Ирландия, която през 1980 е след 50-то място (важен пример за нас).
5) През 42-годишния период между двете графики, тенденцията е устойчива, единственото липсващо в двете графики е изключително бързото изкачване и последващ стабилен спад на Япония, която от 30г. се намира в специфична стагнация.
6) Прочутият БРИКС не присъства с НИТО ЕДНА държава в НИТО ЕДНА година от периода.
7) Нито една социалистическа или постсоциалистическа държава не се появява и за миг.
8)Все пак си струва да се отбележи, че след влизането в ЕС всички членки от бившия СИВ се изкачват стръмно в класацията и може би не е далеч деня, в който ще видим първата държава от ЦИЕ в първите 15, но това изисква много умна и целенасочена държавна политика, подобна на Ирландия или Сингапур. Засега нямаме такъв пример.
9) Очевидна заблуда е и друг разказ – че Германия и Франция експлоатират другите европейски икономики в свой интерес. И двете европейски “суперсили” имат само епизодично включване на последните места.
10) Очевидно е, че северноевропейският социално-икономически модел е изключително устойчив и успешен, както и че държави, които успяват да интегрират голям брой мигранти на трудовия си пазар (Швеция, Норвегия, Нидерландия, Австрия, САЩ, Австралия, Канада, Сингапур..) са особено успешни, въпреки естественото политическо напрежение.
Още актуални коментари – четете тук