Руската инвазия в Украйна започна на 24 февруари 2022 г. Една година след началото на войната мистерията около нейния ход е по-неясна от всякога. През първите шест месеца на войната Русия имаше инициативата и ключовите въпроси бяха кога, къде и какъв успех ще постигне в атаките по дългата 2500 километра фронтова линия. През следващите пет месеца Украйна пое инициативата, а анализаторите се опитаха да предскажат местоположението и възможностите за бъдещи контраатаки. Трудно е да се предвиди какво може да се случи и кой ще продължи напред. В момента и двете страни се подготвят за нови атаки и се сблъскват с нарастващи загуби на бойното поле, като същевременно очакват нови подкрепления в оръжие и жива сила.
Руският президент Владимир Путин вярва, че времето е най-добрият му съюзник. Той смята, че ако продължи да унищожава инфраструктурата на Украйна и запази това, което е спечелил на бойното поле, може да успее да излезе от войната като победител.
От друга страна, Украйна вижда времето като свой враг. Тя трябва да се възползва от сегашната слабост на руските сили и липсата на оръжия преди пристигането на свежи мобилизираните попълнения, и преди увеличаването на темпото на военното производство в Русия. Украйна е в надпревара с времето и трябва да бърза преди западните съюзници да намалят подкрепата си за Киев по икономически и/или стратегически причини или дори да принудят Украйна да сключи частичен мир с Русия, в който ще се реши съдбата на нейните територии.
Западните анализатори са предпазливи оптимисти за развитието на ситуацията в Украйна. Досега украинците постигат лесни и символични победи за сметка на изтощената руска армия. Въпреки това, тъй като Русия планира да продължи да води война на по-къси фронтове с по-голяма военна сила, ще ѝ бъде още по-трудно да си върне всеки метър украинска територия, окупирана от руските сили.
Промени в американската политика
САЩ, като най-големият съюзник на Украйна, постоянно коригира стратегията си за войната. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че страната му се ангажира да помогне на Украйна да освободи териториите, които е загубила от февруари 2022 г., а не да си върне окупираната територия от 2014 г. Целта на Вашингтон е оцеляването на Украйна като държава, способна да се защитава военно, да бъде политически независима и икономически просперираща. Следователно, не включва непременно връщане на районите като Донецка област или полуостров Крим.
Въпреки че тези промени в политиката на САЩ изглежда противоречат на предишната им политика, има логика в тях. Американците не искат безкрайна война, защото тя превръща Украйна в пустош и е икономическо, военно и политическо бреме за Запада. Ето защо САЩ се стреми да помогне на Украйна да увеличи натиска върху руските сили.
Руските атаки преди пристигането на западната военна помощ
Военни анализатори очакват голяма руска атака през пролетта, която ще наруши частичното статукво по фронтовете, преди обещаната западна военна помощ за Украйна (танкове и самолети) да пристигне. Русия използва зимния период, за да реорганизира силите си след неуспехите при Херсон и Харков. Набирането и изпращането на стотици хиляди резервисти на фронта е последната стъпка преди решителната офанзива. Анализатори прогнозират, че потенциалната руска атака ще бъде на два фронта – на изток, където Русия иска да окупира цялата област Донецк, и на юг, около стратегическия град Угледар.
Целта е да се поддържа натиск върху украинските сили, които също се готвят да предприемат контраатака. Няма да има генерална атака срещу Украйна, защото руският президент Путин със сигурност е разбрал, че вече не е в състояние да окупира цяла Украйна и да свали правителството в Киев. Но е възможно той да окупира цялата територия на Луганска и Донецка област.
Вижда ли се краят на войната през 2023г.?
Когато се говори за перспективите за продължаване на войната, всички анализи се въртят около несигурността и подготовката за най-лошия сценарий. Нито една от страните в конфликта няма възможност за военна победа и все още никой не е успял да принуди Русия и Украйна да седнат на масата за преговори.
Това, с което почти всички анализатори са съгласни е голямото разминаване във визията на двете воюващи страни относно края на войната. Русия, като тази, която започна войната, има максималистични искания за спиране на въоръжения конфликт.
Руските условия за спиране на войната се състоят от следните основни искания:
- Промяна на украинската конституция, която да съдържа разпоредба за отказ от присъединяване към какъвто и да е военен съюз.
- Признаване на суверенитета и независимостта на петте региона Крим, Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие, които се присъединиха към Русия през 2014 и 2022 г. като съставни части на Руската федерация, и признаването от Киев на новите граници между Русия и Украйна.
- Разоръжаването на Украйна от тежки оръжия и премахването на тенденциите на „нацизма, национализма и шовинизма“ там.
- Конституционен отказ от притежаването и разполагането на ядрени оръжия и забраната за присъствие на чужди военни бази на нейна територия.
- Гарантиране, че украинската страна изплаща компенсации „на всички граждани на Руската федерация, включително на петте нови региона, за загуба на живот, наранявания, частично или пълно унищожаване на домовете им, както и на критична инфраструктура, считано от края на февруари 2014 г. „
- Киев да плати всички дългове и финансови, търговски и икономически заеми, взети от Русия от 1991 г. след разпадането на Съветския съюз.
Украинският президент Володимир Зеленски представи плана за мир от десет точки
Той го обсъди с президента на САЩ Джоузеф Байдън и призова световните лидери да проведат глобална мирна среща на върха въз основа на този план. Зеленски за първи път обяви формулата си за мир на срещата на върха на Г-20 през ноември 2022 г. и той се състои от следните десет условия:
- Радиологична и ядрена сигурност с акцент върху възстановяването на сигурността около най-голямата атомна електроцентрала в Европа, АЕЦ „Запорожие“ в Украйна, която в момента е под руски контрол.
- Продоволствена сигурност, включително защита и гарантиране на износа на украинско зърно за най-бедните страни в света.
- Енергийна сигурност, съсредоточена върху ограничаване на цената на руските енергийни ресурси и подпомагане на Украйна да ремонтира и възстанови електроенергийната си инфраструктура, около половината от която е повредена от руски атаки.
- Освобождаване на всички затворници и депортирани в Русия, включително военнопленници и деца.
- Възстановяването на териториалната цялост на Украйна и нейното утвърждаване от Русия съгласно Хартата на ООН, в клауза, която Зеленски каза, че е „неподлежаща на обсъждане“.
- Изтегляне на руските сили, прекратяване на военните действия и възстановяване на границите между Украйна и Русия.
- Справедливост, включително създаването на специален трибунал, който да търси отговорност от военни престъпници от Русия.
- Предотвратяване на унищожаването на природната среда и необходимостта от опазване на околната среда чрез фокусиране върху разминирането и ремонта на пречиствателни съоръжения.
- Предотвратяване на ескалация на конфликти и изграждане на структура за сигурност на евроатлантическо ниво, включително гаранции за Украйна.
- Потвърждаване на края на войната чрез подписване на документа от всички заинтересовани страни.
Милитаризация на Германия в сянката на нацисткото минало
Исторически погледнато, Германия играе ролята на „спящия” европейски гигант. Тя не желаеше да действа като регионален лидер поради нацисткото си минало. Aнализатори смятат, че политиката на германския канцлер Олаф Шолц показва, че германците търсят по- глобална роля в бъдеще и в борбата за господство в Европа след дълъг период на колебание.
Историческият момент, когато руснаците навлязоха в Украйна, може да се опише като рухването на Берлинската стена, защото германците решиха да се превърнат в европейски стълб и за тях вече не беше приемливо да се колебаят в опита си да доминират в Европа.
След руската инвазия в Украйна германският канцлер Олаф Шолц обяви решението да превърне Германия във военна нация, а германският парламент одобри отпускането на 100 милиарда евро за отбрана. Германия се ангажира да заделя 2% от БВП за военни разходи според изискванията на НАТО. Това означава, че от тази година тя ще харчи около 85 милиарда евро годишно за отбрана, което я позиционира на трето място в света след САЩ (770 милиарда), Китай (254 милиарда) и пред Русия (61 милиарда).
Това решение представлява радикална промяна в германската и западната политика, която преобладава след края на Втората световна война и предвижда ограничаване на въоръжаването на Германия, като страната, която тласна Европа в три големи войни за по-малко от век. Това решение ще има големи последици за Европа и света, тъй като променя баланса на силите на „Стария континент“ и заплашва да го върне към силовата политика, която характеризира съвременната му история.
Решението на Германия да изпрати 88 танка Leopard в Украйна само разпали дебата за военния статут на обединена Германия след 1990 г. Руският президент Владимир Путин сравни операцията на Русия в Украйна с битката срещу нацистка Германия. Той направи това в реч по повод 80-ата годишнина за края на най-кръвопролитната битка през Втората световна война, тази в Сталинград през 1942 г.
Чрез украинската криза САЩ постигнаха една от най-важните си стратегически цели в Европа – пряката конфронтация на Германия с Русия, за да може да се посветят на противопоставянето на друга, по-важна за тях заплаха в Индо-тихоокеанския регион (Китай)
Въпреки че е практически невъзможно Германия да заплаши Европа, историческият път на Германия показва, че тя ще доминира (икономически и военно) над континента. Това е реалност, която не може да бъде пренебрегната и може да доведе до съпротива, която ще създаде проблеми в рамките на ЕС.
Стратегията на Америка: Ескалиране на конфликта за прекратяване на войната
Войната в Украйна навлезе в нова фаза, в която американската стратегия претърпява радикални промени. Страхът от ядрена война намалява, а страхът от дългосрочна война, която ще изтощи всички съюзници на Украйна, се увеличава. Затова администрацията на Байдън увеличава подкрепата си за Украйна, надявайки се, че ще бъде постигнато дипломатическо решение на кризата.
Обществената позиция на САЩ е, че дипломацията е единственият начин да се сложи край на войната веднъж завинаги.
„Докато руският президент Путин не промени позицията си, най-добрият начин да се подобрят перспективите за справедлив и траен мир е да продължим да предоставяме военна подкрепа на Украйна“, казва Байдън.
Истината е, че без американска подкрепа украинската армия не може да устои на фронтовата линия и сигналът за спиране на войната идва от Вашингтон и Москва, а не от Киев.
Анализът е на Международен институт за близкоизточни и балкански изследвания, преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
