Текстът е публикуван в Дойче веле, заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.
Българската прокуратура прекрати разследването срещу Владислав Горанов, Бойко Борисов и Севделина Арнаудова по казуса „Божков“ и твърденията му, че е бил изнудван да дава подкупи в много големи размери, срещу което е получил данъчни облекчения.
Още с припряното избиране на Борислав Сарафов за и.д. главен прокурор имаше съмнения, че ще продължи разпъването на прокурорски чадъри върху Борисов и сие.
От тази гледна точка, решението на прокуратурата само подклажда тези съмнения и изглежда като коледен подарък за лидера на ГЕРБ и близкото му обкръжение.
Но текстът, с който прокуратурата прекратява разследването, е забележителен и издава, че тя по-скоро иска да си измие ръцете, отколкото наистина да оневини Борисов и Горанов.
Накратко, историята, която се чете в прессъобщението на прокуратурата, е следната:
пари в големи размери са теглени кеш от Божков, пари са носени в министерството на финансите от Божков, но няма доказателства, какво се е случило с тях, защото срещите между Божков и Горанов са били насаме и показанията им са дума срещу дума.
Пари са теглени от Божков
Според прокуратурата: „В хода на проведеното разследване е разкрита банкова тайна, въз основа на което са изискани и приобщени документи, съдържащи всички извършени тегления в брой на каса от банковите сметки с титуляр Божков, отразяване на изтеглянето по салдото на съответната сметка и информация за номинала на банкнотите, които са били предадени от банката при тегленията за периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2020 година. След анализ на предоставените документи се установява, че действително за периода има извършени тегления в брой на каса от банковите сметки с титуляр Васил Божков на големи парични суми в лева и в евро.“
В съобщението на прокуратурата не се прави директно този извод, но той се съдържа в текста: „Приема се за безспорно, че в периода от 2015 г. до края на 2019 г. Васил Божков е посещавал сградата на Министерство на финансите. Имал е срещи с Горанов в кабинета му. Не може да се установи с конкретност периода, броя на посещенията и техните дати. По никакъв начин не може да се установи как Божков се е разпореждал с НОСЕНИТЕ В НЕГО ПАРИЧНИ СРЕДСТВА, в това число и дали същите са били предавани на Горанов. На срещите между двамата не са присъствали трети лица.“
От този текст става ясно, че пари са носени от Божков в министерството. Няма доказателства за това, колко са парите и колко често са носени. Но е „безспорно“, че е имало такива срещи с носени на тях пари. Странно е, защо прокуратурата не казва нищо за размера на тези средства.
Все пак тя твърди, че: “Косвени доказателства за това, че Божков евентуално е предавал на Горанов пари са показанията на свидетели, които посочват, че са виждали Божков да взема със себе си ГОЛЕМИ ПАРИЧНИ СУМИ В БРОЙ преди посещенията си в Министерство на финансите. Същите обаче не са достатъчни, за да обосноват единствения и непротиворечив извод за твърдяното от Божков. Още повече, че свидетелите не знаят дали след излизането на Божков от министерството паричните суми са били в него.“
Какво е станало с парите – дума срещу дума?
Накратко, Божков твърди, че е давал подкупи в много големи размери, А Горанов твърди, че това не е така. Други свидетели на срещите няма. Защо Горанов се е срещал често с Божков в такъв конспиративен формат е добър въпрос, но да го оставим настрана (както прави и прокуратурата). Според нея: „Свидетелят Божков дава показания, че за периода от началото от 2015 г. до края на 2019 г. се е срещал с Горанов в кабинета му, докато е бил министър на финансите. На тези срещи Божков твърди, че е предавал на Горанов различни парични суми, изтеглени от банкови сметки. Свидетелят Божков твърди, че парите са вземани лично от него от офиса и предавани лично от него на Горанов, като други лица на срещите не са присъствали. Свидетелят Божков дава показания, че за периода 2017 г. – края на 2019 г. предал на Горанов около 60 000 000 лева. Свидетелят Божков дава показания, че не е обсъждал водените разговори и срещите с Бойко Борисов и Горанов с неговите съдружници, не е вземал пари от съдружниците си и те не били участвали в плащането на сумите на Горанов.
Свидетелят Горанов дава показания, че в периода 2016 г. – 2018 г. е имал няколко срещи с Божков в кабинета си, докато е бил министър на финансите. Според Горанов срещите в кабинета му били провеждани по инициатива на Божков за въпроси, свързани със законодателството в областта на хазарта, в това число и за уеднаквяване на режима на облагане с такси на хазартните игри. Инициативата за обстоятелствата, свързани с предложения за промени в Закона за хазарта в частта за таксите, в края на 2014 г. била на народни представители и според свидетеля Горанов не е била съгласувана и обсъждана с Министерство на финансите. Според показанията на свидетеля Горанов предложените промени не са били обсъждани от него с Божков, той не е имал договорки с Борисов, Стоянова и други лица относно получаване на имотни облаги от Божков. Свидетелят Горанов отрича да е получавал парични средства или други облаги от Божков и да е упражнявал по каквато и да е форма принуда спрямо него.“
Какво излиза?
Прокуратурата не твърди, че версията на Горанов е вярната и всъщност не го оневинява: „При така установената фактическа обстановка от една страна са твърденията на Божков, че е давал парични суми на Горанов, от друга са твърденията на Горанов, че не е вземал такива. Налице са две коренно противоположни версии и независимо от положените усилия в хода на разследването не е възможно категорично едната да бъде оборена за сметка на другата, тъй като не са установени други доказателства, които да спомогнат за преодоляване на двете крайно противоречиви групи показания.“
Просто прокурорите приемат, че не могат да изяснят истината по въпроса и затова не могат да повдигнат обвинение. Немощта на прокуратурата по отношение на Борисов и сие не е новина, а е поредна излагация.
След като е ясно, че доказателства за търсене на наказателна отговорност няма достатъчно, възниква въпросът за политическата отговорност. Тази история е срамна за политиката в България и мирише отвсякъде. Хора, замесени в нея, нямат място в българската политика изобщо. Защото са лица, които се измъкват от наказателна отговорност просто заради неспособността на прокуратура и следствие да съберат достатъчно доказателства и да стигнат до дъното на една многомилионна афера. Но съмненията за тези лица не само си остават, но се потвърждават и множат.
В крайна сметка щом пари са теглени, носени в министерство на многобройни срещи, какво е станало с тях? За какво Божков все пак е ходил така екипиран при Горанов? Каква е официалната версия на Борисов и Горанов за това странно разнасяне на пари? Или Божков го е правил, за да ги злепостави? Или пък е давал на Горанов парите само да ги помирише?
Тези въпроси не само че остават висящи, но стават и все по-неудобни заради простотата и грозотата на изводите за тежка корупция на бивши управляващи, до които водят.
Две и две е четири и без съдебни доказателства.
