В детството си Елза Кьолер не се отличавала с особена жестокост или садизъм. Тя се родила в Дрезден в семейството на прост работник във фабрика. Елза била жизнерадостно и приветливо дете, отличничка в училище.
След като завършила, фройлайн Кьолер започнала работа в библиотека. Посетителите дружно хвалели новата служителка, като казвали, че тя е мило момиче, услужлива и приветлива, дори я наричали ангел.
В душата на така наречения ангел обаче бушували демонични мисли. През 1932 г., още преди Хитлер да е на власт, Елза станала член на Националсоциалистическата работническа партия на Германия. През 1934 г. се омъжила за офицера на SS Карл-Ото Кох, а две години по-късно станала надзирател в концлагера Заксенхаузен.
Година по-късно Кох бил назначен за комендант на печално известния концентрационен лагер Бухенвалд. Там „услужливата и приветлива” Елза се превърнала в такова чудовище, че дори опитните историци се обливали в пот, четейки историите на затворниците за нея.
30-годишната Елза веднага обърнала внимание на затворниците с татуировки, които били престъпници или моряци, плаващи във водите около Япония или Малайзия. Те били татуирани в необичайните за онова време зелен или червен цвят. Татуировките на циганите в лагера също не убягнали на Елза – те рисували по кожата си най-често дяволи или русалки.
В един прекрасен ден през декември 1940 г. Елза Кох се появила на прием на SS с чантичка, на която била нарисувана червена маймуна. Тя изобщо не си направила труда да скрие, че аксесоарът, както и ръкавиците към него, са направени от истинска човешка кожа.
Съдейки по свидетелствата на концлагеристите Елза развила изключителна жажда да дере хора с татуировки. Избраниците си тя отвеждала в лазарета и убивала с летална инжекция. Елза забранила да ги разстрелват, за да не се дупчи ценната им кожа от куршумите. След смъртта на затворниците патолозите одирали кожата им и тя била предавана на специалисти, които също били затворници, които изработвали така обичаните от Елза украшения.
Не само дамски аксесоари обичала да колекционира Елза. Тя се хвалела пред съпругите на други есесовци с лампиони, подвързии за книги, стенни картини и дори покривки за маса, изработени от татуирана човешка кожа.
През 1941 г. Елза Кох станала главен надзирател на Бухенвалд. Заради своето жестоко увлечение към украшения от човешка кожа тя получила сред затворниците прозвището „Фрау Абажур”. Наричали я още „червената вещица”, „звярът на Бухенвалд”, или „вдовицата на касапина”. Увлечението й обаче стигнало твърде далеч. Дори бельото, което носела, било изработено от човешка плът. Вероятно хората загубили живота си заради нея са хиляди. А да прикрива убийствата й помагал докторът на Бухенвалд Ерих Вагнер, който пишел като причина за смъртта инфаркт.
Жестокостите на Елза Кох далеч не се изчерпвали с изделията от човешка кожа. В качеството си на надзирателка тя регулярно пребивала затворниците с камшик или отравяла бременни жени, а капещата кръв й доставяла истинско удоволствие.
Освен всичко останало Елза и мъжът и откраднали скъпоценности от затворниците на стойност поне милион райхсмарки. Въпреки че ръководството на SS нямало нищо против бруталните убийства и мъчения, на които тя подлагала затворниците си, кражбата вече не можело да бъде преглътната.
Затова на 24 август 1943 г. Елза и мъжът й били арестувани по обвинение в „лично обагодетелстване, нанасяне на икономически ущърб на Райха и отстраняване на свидетели на престъплението”. Фрау Абажур прекарала 16 месеца в затвора, мъжът й обаче бил осъден на смърт.
Американските освободители на Бухенвалд били шокирани, когато открили домашната колекция на Елза Кох. Тя включвала и човешки вътрешности в красиви бурканчета, превързани с панделки като подаръци. Въпреки това нямало достатъчно доказателства, че именно тя извършвала жестокостите, а колекцията й от човешка плът мистериозно изчезнала. Американската държава, пленила Елза след войната, не я осъдила, а я пуснала на свобода.
Това обаче предизвикало невиждало недоволство и през 1949 г. тя била арестувана в Германия и осъдена на доживотен затвор. На 1 септември 1967 г. обаче Елза Кох се обесила в женския затвор Айхах. Малко преди смъртта си тя се оплаквала, че я тормозели от халюцинации – мъртвите от Бухенвалд влизали при нея през стените и искали кожите си обратно.
