България продължава да има сериозен проблем с необслужваните банкови заеми. Делът на т.нар. лоши кредити е чувствително по-висок в сравнение със средния за Европейския съюз – 12.1% при 4.6% за ЕС. Това показва работен документ на Европейската комисия, публикуван вчера. Анализът е част от изпълнението на плана за действие за справяне с проблема. Този план бе приет от Съвета на ЕС през юли 2017 г.
Особено недобре стоят Гърция, Кипър, Португалия и Италия. По-висок дял на брутните необслужвани кредити, сравнено с България имат де факто страните, оказали се в най-тежко финансово положение във времето на световната криза заради едновременни проблеми с дългове, дефицити и проблеми с националните банкови системи.
Най-лошо сега се представя Гърция, където нивото на лошите заеми е 46.9%, следвана от Кипър (33.4%), Португалия (15.5%) и Италия (12.2%). Данните в доклада са към второто тримесечие на 2017 г.
Недобре стои България по отношение за необслужваните заеми в частния сектор. Делът им у нас е значително по-висок в сравнение със средния за Европейския съюз – 19.2% спрямо 4.7%.
Негативната класация тук води Кипър, страна която обяви банкова ваканция по време на финансовата криза. В Кипър необслужваните кредити са 52.7%, на второ място е изправената преди няколко години пред фалит Гърция (50.6%), България е трета след тях.
Най-малък е делът на проблемните заеми за частния сектор в Швеция (1.4%), Люксембург (1.8%), Финландия (2.1%) и Естония (2.5%).
Институцията като цяло е доволна, че тенденцията в съюза е към намаляване на проблемните заеми, но смята, че изисква да се вземат още сериозни мерки.
В последните години проблемите в банковия и небанковия сектор у нас редовно са включвани в списъка от препоръки на Брюксел към София. На същия проблем през май 2017 г. наблегна в доклада си по проверката на финансовия сектор у нас и
Международният валутен фонд.
След стрес тестовете през 2016-а година темата в България бе по-скоро бегло коментирана както от българското правителство, така и от БНБ. Мащабната проверката подложи на преглед активите на банковата система у нас, след което Европейската комисия обобщи, че не е съвсем доволна от начина на провеждане на инспекцията и изтъкна някои слабости в доклада си от февруари 2017 г.
По време на прегледа на активите проверяващите не откриха нито един кредит на свързани лица, който да е даден извън правилата, във всичките 22 банки, които провериха.
За да отговори на критиките на ЕК и МВФ срещу проблема със свързаните кредити – проблем, заради който фалира КТБ, централната банка написа специален законопроект. Документът бе приет през есента в парламента, но след поправки от депутати от ДПС от него отпаднаха ключовите текстове за икономическа и делова свързаност, с което, според редица експерти, крайният резултат е „опорочаване на законопроекта“.
В последната година БНБ предприе и оперативни мерки за намаляване на лошите кредити. На въпроси и коментари, които и досега обръщаха внимание, че делът на лошите кредити у нас, остава доста висок, сравнено с положението в повечето други страни от ЕС, централните банкери у нас неизменно изтъкват, че българските банки са по-добре капитализирани от европейските и че у нас провизиите са по-сериозни.
Според изчисленията на ЕК, които вече са публични, в България провизиите възлизат на близо 55% от обема на лошите кредити при 50.8% средно за съюза. При страните с с по-висока степен на провизиране като Франция, Хърватия, Австрия, Румъния, Словения и Словакия, нивото се движи между 60% и 70%.
В началото на годината БНБ отправи специално, ново предупреждение към търговските банки да внимават с отпускането на жилищни кредити заради „рисковете от увеличаващите се цени на имотите“. Трезорите трябва да бъдат по-консервативни и при финансирането на икономически сектори и агенти с високи нива на задлъжнялост, обърнаха внимание от националната банка.
Според последните актуални данни на БНБ брутните необслужвани кредити и аванси към септември 2017 г. у нас са намалели с 1.7% (158 млн. лв.) спрямо юни до 9.3 млрд. лв.
За да се справят с необслужваните кредити в съюза, ЕК и Европейския банков орган смятат да предприемат поредица от мерки – уеднаквяване на дефинициите, подобряване на отчетността, въвеждане на общи правила, развитие на вторичния
пазар на лоши кредити. Обръща се внимание и на необходимостта от подобряване на законодателната рамка на несъстоятелността, поради което предстои еврокомисията да направи общ преглед по тази тема в държавите членки.
Предстои евродоклад и за търговската несъстоятелност.
