За първи път ЕК публикува доклади за състоянието на върховенството на закона във всички държави членки на Европейския съюз. Досега под наблюдение бяха България и Румъния, но от тази година на надзор ще подлежат всички страни членки. Амбицията на ЕК е получаването на европейско финансиране да бъде обвързано с резултатите в областта на върховенството на закона, зачитането правата на човека и свободата на медиите.
ДЕБАТИ.БГ публикува най-важните акценти от доклада за България:
От приемането й в Европейския съюз през 2007г., българските реформи в областта на върховенството на закона и корупцията се следят от Механизма за сътрудничество и проверка.
Реформирането на съдебната власт е плавен процес с важни последици за съдебната независимост и общественото доверие. Но предизвикателствата остават, особено по отношение на необходимостта от финализиране на процеса, взимайки предвид и становището на Венецианската комисия, относно отчетността и наказателната отговорност, които носи главният прокурор.
Съставът и функционирането на Висшия съдебен съвет и неговия инспекторат също са предмет на допълнителен дебат, което води до нови предложения за реформи.
Съобщава се, че атаките срещу съдебната власт зачестяват, без да има адекватна реакция от страна на компетентните органи.
Бяха отменени противоречивите разпоредби относно автоматичното суспендиране на магистратите в случай на наказателно разследване, както и задължението на магистратите да декларират членствата си в професионални организации.
През 2017г. и 2018г. България проведе цялостна реформа на своите правни и антикорупционни институционални рамки. Реформата доведе до подобрено сътрудничество между съответните органи. През първата половина на 2020г. бяха започнати редица разследвания на високо равнище и бяха повдигнати обвинения по знакови дела.
Новите реформи предвиждат публичен достъп до имуществените декларации на висши държавни служители, което може да се счита за добра практика. Въпреки това остават важни предизвикателства. Както показват и проучванията, много ниско остава нивото на обществено доверие в антикорупционните институции. Липсата на резултати в борбата с корупцията е един от ключовите аспекти, повдигнати по време на протестите, започнали в началото на лятото.
Предстои да стане ясно какви ще са окончателните присъди по делата за корупция по високите етажи. По-добрата и ефективна комуникация по отношение на разработването и прилагането на антикорупционната стратегия биха били от полза. Важно е властите да разполагат с достатъчно ресурси, за да могат да се борят ефективно с корупцията.
Съществува правна рамка за случаите на конфликт на интереси, но все пак има опасения по отношение на лобирането, което остава нерегулирано от закона, както и за прозрачността и предвидимостта на законодателния процес в страната.
Що се отнася до плурализма на медиите, българската правна рамка се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки, като Закона за радиото и телевизията, които често не се прилагат ефективно.
Регулаторният орган на аудиовизуалните медии – СЕМ – се счита за независим и прозрачен. СЕМ обаче няма ресурси за ефективно изпълнение на задачите си. Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите се счита за източник на безпокойство.
Правната рамка срещу политическата намеса в медиите не забранява изрично на политиците да притежават медийни субекти, нито пък да има установени връзки между политици и някои медии. Няколко асоциации за свобода на медиите съобщават за физически или онлайн атаки срещу журналисти.
Буди притеснение и ограниченото взимане предвид на общественото мнение в законодателния процес. Въпреки ограничените ресурси, функционирането на националните институции по правата на човека продължава да се подобрява. Вече силно заглушаваното гражданско общество в България може да бъде допълнително засегнато с оглед на нов законопроект за финансирането от чуждестранни неправителствени организации.
Пълният доклад за България на английски език може да прочетете ТУК –> https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/bg_rol_country_chapter.pdf
