България да преразгледа законодателството си и да отстрани текстовете, позволяващи да се извади изпълнителен лист без да се минава през съда. От тази възможност най-често се възползват банките, но не само. Вратичката в НК позволява на ЧСИ-тата да описват и отнемат имущество на нищо неподозиращи хора, въз основа на решение от арбитраж. Веднъж влезли в подобна процедура, гражданите трябва да се обърнат към съда и да доказват несъстоятелността на претенциите, което изисква средства и отнема време. Понякога обаче, те разбират за иска, след като имотите им са описани.
Според ЕК България трябва да преразгледа законодателството си и то да съответства с правото на ЕС – за неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата за неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13/ЕИО). Директивата защитава потребителите срещу неравноправни клаузи в договори с търговци, включително доставчици на финансови услуги т.е. банки.
Правилата на ЕС гарантират също така, че тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите и те разполагат с ефективни средства за правна защита срещу тях при разумни условия.
Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса. Брюксел констатира, че в момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение се издават без съществени проверки от съдилищата и може да се оспорва само при много строги условия. По-конкретно, някои кредитори, като например банки, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия. Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос.
