Европейската комисия (ЕК) предупреди България, че изостава с повече от 3 години от крайния срок, в който е трябвало да информира как е пригодила националното си законодателство към директива на ЕС от 2014 за замразяване и конфискацията на средствата и облагите от престъпна дейност в ЕС.
Комисията е изпратила мотивирано становище, което е втората от мерките срещу държави нарушителки. Ако властите в София не изпратят адекватен отговор до два месеца, България би трябвало да бъде изправена пред Съда на Европейския съюз. Същата мярка е предприета днес и срещу Румъния.
В съобщението от Брюксел се посочва, че директивата установява минималните правила за обезпечаването на имущество с оглед на евентуална последваща конфискация и за конфискацията на имущество при наказателни дела. Благодарение на действащите разпоредби на ЕС това улеснява националните органи при конфискуването и възстановяването на средствата и облагите от престъпна дейност в ЕС.
„Съгласно законодателството на ЕС под облаги се има предвид всяка икономическа изгода, придобита пряко или косвено в резултат на престъпна дейност, а под средства — всяка собственост, използвана или предназначена за престъпна дейност. Замразяването и конфискацията на собственост, придобита чрез престъпна дейност, лишават престъпниците от техните незаконно придобити активи. Това е много важно средство за борба с организираната престъпност. То е и начин да се прекрати изпирането на облаги от престъпна дейност и реинвестирането им в законни или незаконни бизнес дейности.“
Страните – членки на ЕС, са имали краен сорк до 4 октомври 2015 да преведат директивата в националното си законодателство, но и до днес от София и Букурещ не е получено уведомление до Комисията за национални мерки за прилагане.
В документа четем, още:
„Разширената конфискация (бел.ред – конфискация не само на имуществото, свързано с конкретно престъпление, но и на друго имущество, за което съдът постанови, че представлява облага от други престъпления) следва да бъде възможна, когато съдът е установил по удовлетворителен начин, че въпросното имущество е придобито чрез престъпно поведение. Това не означава, че трябва да се установи, че въпросното имущество е придобито чрез престъпно поведение. Държавите членки могат да предвидят например, че би било достатъчно съдът да разгледа баланса между вероятностите или да направи разумно предположение, че е в значителна степен по-вероятно въпросното имущество да е било придобито чрез престъпно поведение, отколкото чрез други дейности. В този контекст съдът трябва да разгледа конкретните обстоятелства по случая, включително фактите и наличните доказателства, въз основа на които би могло да се постанови решение за разширена конфискация. Фактът, че имуществото на лицето е несъразмерно спрямо законните му доходи, би могъл да бъде сред фактите, които дават основание на съда да направи извода, че имуществото е придобито чрез престъпно поведение.“
***
„Все по-наложително да се предвиди конфискация на имущество, прехвърлено на трети лица или придобито от тях. Придобиване от трето лице е налице в ситуации, когато например третото лице придобива пряко или косвено, например чрез посредник, имущество от заподозряно лице или обвиняем, включително когато престъплението е извършено от тяхно име или в тяхна полза и когато обвиняемият не притежава имущество, което може да бъде конфискувано. Такава конфискация следва да бъде възможна най-малко в случаите, когато третите лица са знаели или е следвало да знаят, че целта на прехвърлянето или придобиването е да се избегне конфискация, въз основа на конкретни факти и обстоятелства, включително че прехвърлянето е извършено безплатно или срещу сума, която е значително по-ниска от пазарната стойност. Правилата за конфискация по отношение на трети лица се отнасят както за физическите, така и за юридическите лица.“