Европейската комисия (ЕК) предприе три отделни наказателни процедури срещу България заради неприлагането на ключови европейски директиви. Това стана с официални уведомителни писма до българското правителство.
Първата процедура е за неприлагане на директивата за криминализиране на нарушенията на санкциите на ЕС – България не е уведомила ЕК за мерки за пълно транспониране на директивата, въвеждаща общи правила по отношение на престъпленията и ограничителните мерки, особено по повод заобикалянето на санкционните режими, наложени след началото на руската агресия срещу Украйна.
Крайният срок за въвеждането ѝ в националното законодателство е май 2025 г.
Друга процедура е започнала за забавена транспозиция на измененията в директивата за насърчаване на възобновяемата енергия (RED III) – България е сред 26-те държави членки, които не са изпълнили в срок своите ангажименти.
Единствено Дания е успяла да завърши процеса навреме. Целта на новите правила е да ускорят прехода към чиста енергия в отоплението, сградите, транспорта и индустрията.
Липса на пълна комуникация относно въвеждането на директивата за вътрешния транспорт на опасни товари е причина за третата процедура. Чрез промените се цели високо, хармонизирано ниво на безопасност при превоз на опасни вещества в ЕС.
С увеличаването на санкционните режими след инвазията на Русия в Украйна, сближаването на законодателствата и единният подход стават изключително важни.
Директива 2024/1126 задължава държавите да криминализират нарушенията на европейските санкции, дефинира престъпленията и предвижда ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за нарушителите. Ако държава не въведе нормите, ЕК има правомощия да започне процедура по нарушение, а впоследствие и да сезира Съда на ЕС.
Възобновяема енергия – слаб прогрес в целия ЕС
България не е единичен случай: средната степен на транспозиция на новите правила за разрешителни за ВЕИ в ЕС е под 50% – тревожен сигнал за амбициите за „Зелената сделка“ и намаляване на енергийна зависимост. Забавянията създават неравнопоставеност, забавят инвестициите и пречат на изпълнението на климатичните цели.
Транспортът на опасни товари
В тази област забавената хармонизация не само рискува да компрометира безопасността, но и пречи на единния пазар и конкурентоспособността – стандартен проблем при всяко забавено или непълно въвеждане на европейско законодателство.
Според актуалните доклади, България продължава да е сред държавите с най-нисък процент на изпълнение на европейските директиви – както по скорост, така и по пълнота. Страната се изправя пред допълнителен натиск, тъй като в момента срещу нея са заведени осем текущи наказателни процедури от ЕК – някои на напреднал етап, което я излага на риск да бъде отнесена към Съда на ЕС и/или да ѝ бъдат наложени финансови санкции.
Какво предстои?
България има два месеца да отговори на официалните писма и да подготви конкретни мерки за съответствие. В случай на липса на значим напредък, следващата стъпка е мотивирано становище и евентуално препращане към Съда на ЕС.
Недостатъчната или забавена транспозиция на европейските норми не носи само репутационни щети, а има директни икономически и социални последици – забавя инвестиции, нарушава конкуренцията и отслабва доверието в ангажимента на България към европейските цели.
Очаква се в близките месеци натискът върху институциите да нарасне, особено в светлината на наближаващите крайни срокове по ключовите политики на Съюза.
