България да намали броя на университетите си от сегашния – 52 на 10. Това препоръчва Европейската комисия в изследване за подобряване оценката и финансирането на научните организации и висшите училища у нас. Заключенията от предварителния доклад е представил в края на седмицата проф. Люк Соте от университета в Маастрихт, ръководител на експертната група по проучването и съветник на еврокомисаря за изследвания, наука и иновации Карлос Моедас на форум с участие на МО и академичната общност.
Докато не бъде направена тази реформа, всяко увеличаване на финансирането за наука няма да постигне желания резултат, казва професорът. А ако тя се извърши, българските университети ще могат да станат конкурентоспособни на останалите в Европа.
Изследването се прави по европейската програма „Хоризонт 2020“ и окончателния доклад от него ще излезе в края на годината.
Основните препоръки са шест и основната е намаляване на университетите по модел, съобразен с европейската практика на 1 млн. души население да има по един университет. Ако тя се приложи, у нас ще останат само 7-8 университета, затова екипът предлага не толкова драстичен вариант – 10 висши училища.
Евроекспертите предлагат също успоредно с рационализиране на системата да бъде удвоено държавното финансиране за научни изследвания и иновации. Тези две стъпки са единственият начин България да интегрира научноизследователската си дейност и висшето си образование в едни и същи институции и да има наистина високи резултати, осезаеми в обществото.
По повод на предложението министърът на образованието и науката Красимир Вълчев е коментирал, че без съмнение концентрацията на ресурсите в консолидирана научна система е ключът за ефективно финансиране на научните изследвания.
Той признава, че в България има дезинтегрирана научна система от висшите училища. Като пример дава необходимостта от партньорство между висшите училища и БАН, между Селскостопанската академия и висшите училища и между самите висши училища, което трябва да случи, по думите му, спешно.
В малка страна като България не можем да си позволим да разпиляваме ресурсите, смята и Вълчев. По негова преценка трябва да се търсят такива механизми за финансиране на научните изследвания, че обществото да бъде убедено в това, че се инвестира ефективно. Има криза на общественото доверие към науката, признава той.
