Европейската комисия повиши рязко очакванията си за растежа на българската икономика до 3,9 % през 2017 г. и 3,8 % през 2018 г. Досегашната прогноза – от пролетта – бе за 2,9% и съответно за 2,8% ръст.
Оптимизмът се дължи както на доброто представяне на икономиката на България през първата половина на годината, така и на ревизията на данните за брутния вътрешен продукт за 2016 г.
Вътрешното търсене ще очертава с основен принос за растежа на БВП през 2017 г., силно е представянето и на частното и публичното потребление, отчита се и подобряването на растежа на инвестициите.
По-високият внос, движен от силното вътрешно търсене, ще доведе до намаление на излишъка по текущата сметка през 2017 г. до 3% от БВП. Тази динамика на вноса се очаква да продължи през 2018 г. и да се пречупи през 2019 г. В резултат се очаква свиване на положителното салдо по текущата сметка до 2,4% от БВП през 2018 г. и 2,3% през 2019 г.
През 2017 г. ЕК очаква средногодишната инфлация в България да достигне 1,0%, като сред основните фактори за това са посочени силното вътрешно търсене, поскъпването на комуналните услуги и покачването на цените на енергийните стоки и основните суровини. Прогнозата е средногодишната инфлация да се ускори до 1,5% през 2018 г. и 1,6% през 2019 г.
Растежът на заетостта през 2017 г. ще бъде 0,7%, подкрепен от вътрешното търсене и най-вече инвестициите. За следващите две години ЕК очаква темпът на нарастване на заетите да се забави до 0,4% и 0,3%, поради ограниченото предлагане на труд.
Нивото на безработица се очаква да се понижи до 6,4% през 2017 г. и постепенно да достигне 5,7% през 2019 г. В условията на намаление на безработицата, растежът на доходите от труд ще остане висок, като повишението на заплатите в публичния сектор няма да окаже риск за бюджетната позиция на икономиката.
През тази година Комисията очаква дългът на държавата да се понижи съществено от 29% от БВП през 2016 г. до 22,8% от БВП през 2019 г., в резултат от реализираните бюджетни излишъци и изплащането на стари задължения.
