Европейската комисия обяви, че е предприела действия срещу България в Съда на ЕС, поради неправилно приложение на европейските норми за обществените поръчки. Комисията твърди, че българските закони изключват някои частни здравни заведения от съответствие с европейските регулации, дори когато те получават над 50% от финансирането си от държавни източници.
Според Закона за обществените поръчки, това изключение не съвпада с определенията в правото на ЕС за „публичноправни организации“, което ограничава обхвата на европейските норми. Производството за установяване на нарушение стартира през януари 2019 г., като Комисията многократно е призовавала България да адаптира законодателството си към изискванията на ЕС.
Въпреки че България направи изменения, на законодателите все още не са получили официално одобрение. Дори след приемането на промените, е възможно те да не обхванат всичките публично финансирани здравни заведения, което може да продължи нарушението. Поради неяснотата относно времевия график за приемане на измененията, ЕК е решила да предаде случая в Съда на ЕС.
Целта на европейските правила за публичните поръчки е да осигурят прозрачни, справедливи и конкурентни търгове в рамките на единния пазар. Те се прилагат за възлагащи органи, включващи публичноправни – органи, които, макар и не публични, се финансират основно от държавни или други публични източници, както посочва съобщението.
Според европейските правила частноправните организации трябва да следват регулациите за възлагане на обществени поръчки, когато отговарят на условията за публичноправни органи. Такъв статус се придобива, когато те 1) са създадени, за да удовлетворят обществени нужди, 2) притежават правосубектност и 3) получават преобладаваща част от финансите си от публични органи или са под управлението или надзора им.
Много здравни заведения в България отговарят на тези критерии, тъй като предлагат основни услуги с обществено значение и получават значително финансиране от Националната здравноосигурителна каса или други публични източници.
Опасенията на ЕК бяха изразени в уведомително писмо (2019 г.), последвано от мотивирано становище (юли 2023 г.) и допълнително мотивирано становище (април 2024 г.), след като България не съумя да приведен законодателството си в пълно съответствие.
Засегнатият случай се отнася до разпоредбите на Закона за обществените поръчки, които изключват определени болници от правилата за обществени поръчки, дори когато те са публично финансирани, както е посочено в съобщението на комисията.
