Емил Георгиев по професия е адвокат. Завършил е Юридическия факултет на Университета Виена, където получава магистърска степен по право. Има следдипломна квалификация по международно право на интелектуалната собственост в Университета в Лондон. Работил е за един от световните технологични концерни, където се е занимавал с консултации в областта на интелектуалната собственост и информационните технологии, както и в сферата на договорния мениджмънт и управлението на риска. Член е на инициатива „Правосъдие за всеки“, на Обединение на свободните адвокати „ОСА“, както и на сдружение „Либерални идеи за България и Европа“.
Чухте ли нещо от своите искания в обещанията на премиера в петък?
Не, не бих казал. С изключение може би на въпроса с пълното разделяне на съдии и прокурори във Висшия съдебен съвет или както премиерът каза „съдебен съвет за съдиите“ и „съдебен съвет за прокурорите“, каквото и да означава това. Очевидно се визира пълното разделение на съдии прокурори по кадрови и кариерни въпроси – нещо, което е много отдавнашно искане, поставяно от много организации, личности, а дори и политически партии, включително и ние от „Правосъдие за всеки” сме го поставяли многократно. Не става много ясно как ще се осъществи разделението. Споменава се за два отделни инспектората към всеки от съветите, но то е много странно на фона на продължаващото неизбиране на действащия инспекторат, който е с изтекъл мандат на своя председател. И е много странно, че парламентарното мнозинство, към което спада и партията на г-н Борисов, са избрали нов инспектор. Дали защото не са намерили подходящ от тяхна гледна точка човек, дали заради нещо друго, но това малко виси на фона на тези предложения, които прави Борисов сега.
Какво трябва да се промени в прокуратурата и при съдийските квоти, за да работят добре?
Аз ще започна с втората част на въпроса. Трябва в съдийската колегия да има много ясно изразено мнозинство на професионалната квота над политическата. Това означава, че трябва да има ясно изразено мнозинство на съдии, които са избрани от съдии, спрямо избраните от парламента. Конкретното предложение на премиера да има седем съдии, избрани пряко от свои колеги от страната и шестима, избрани от парламента. Казва се, ето избраните от съдии ще имат превес, но тук се пропуска фактът, че в избора на съдии участват пряко и председателите на върховните съдилища- ВКС и ВАС, които се избират от целия пленум – това означава, че за тях гласуват както политическите избраници, така и прокурорите. Не е ясно в бъдеще как ще се избират, тъй като предложенията на Борисов нарушават сега действащи принципи, ще се окаже накрая, че тези, които не са избрани пряко от съдиите, ще има мнозинство в съдийската колегия, а това е вредно. Неглижират се препоръките на Венецианската комисия, която казва, че чисто численото преимущество, които избраните от свои колеги съдии трябва да имат спрямо другите, трябва да е ясно, а преимущество от един глас не е такова. По отношение на прокуратурата – това е най-грижливо избягваната тема от настоящото управляващо мнозинство и от премиера. На практика той споменава прокуратурата на две места- първо, че ще се намалява мандатът на главния прокурор, което не е нищо съществено и второ, че прокурорите ще имат свой „собствен” съдебен съвет. Той по никакъв начин не се доближава до избора на главния прокурор. Изобщо не се говори по фигурата на главния прокурор. Според нас от „Правосъдия за всеки” фигурата на главния прокурор изобщо не е необходима в българския контекст, тъй като стои малко изкуствено на фона на цялата структура на прокуратурата. Имаме районна, окръжна, върховна касационна, върховна административна и на на това отгоре се появява фигурата на главния прокурор. От страната на съдиите нямаме фигурата на главен съдия, ако я имахме може би щеше да си кореспондира едното с другото, но я няма, имаме председатели съответно на ВКС и ВАС. На практика функциите на главния прокурор могат да се изпълняват от колегиален орган, както е в много други страни, например в Белгия и Нидерландия, да не говорим, че липсата на отчетност на главния прокурор е сред най-основните тегоби на българското правосъдие и това е, което го превръща в напълно неконтролиран орган. Това, което Борисов предлага – два пъти да се отчита в парламента годишно, това и в момента го има и с нищо нещата не се променят. Промяна щеше да има, ако каже например – „Има механизъм при неприемането на доклада на главния прокурор от парламента, това автоматично да води, да кажем, до неговото предсрочно отстраняване от мандат.“ Това би било някакво нововъведение, но очевидно той няма смелостта да засегне тази тема. Относно направените предложения от премиера не стана ясно в какво точно качество ги прави. Той като премиер той няма такова конституционно правомощие.
Впоследствие стана ясно, че като лидер на партия, която има депутати в парламента, се очаква те да ги внесат.
Но не стана ясно кои биха били тези 60 депутати, защото толкова са му необходими, за да внесе проекта. Много е интересно, че тази инициатива не дойде от депутатите и след това Борисов да се превърне в нейн говорител и да каже „Ето, аз като лидер обявявам това и това. Нали все пак имаме един основен закон в тази страна, нарича се Конситуция и не е лошо понякога дори и премиерът да гледа там какво се случва или поне прословутият екип от юристи на ГЕРБ. Така че малко виси във въздуха това предложение. Ако действително е вярно, че още от 2014 година се работи по тези предложения, както каза правосъдният министър, беше редно да бъдат обявени на конференцията на ГЕРБ, която се проведе миналата седмица. Беше редно Борисов да каже „Вижте какво, освен всичко друго, което сме направили, започваме да изпълняваме решенията на работната група примерно там от 2014 година и затова на мен ми трябва вашата подкрепа. Вие гласувате ли ми подкрепа?“ И те всички в един хор да кажат „Да, разбира се“. Но това очевидно е писано някъде на коляно или както моят колега и председател на Инициатива „Правосъдие за всеки” Велислав Величков се пошегува, може би някъде в джипката е писано на някоя магистрала. Но това със сигурност не е някакъв дълбоко обмислен ход или нещо, над което да се работи по-отдавна. Ако още от 2014 година се работеше над тези неща аз не виждам изобщо защо през 2015 година, когато се изменяше Конституцията те тогава не влязоха. Припомням, че тъкмо ГЕРБ с гласуванията си през 2015 година всъщност торпилира тогавашната макар и минимална реформа и я превърна в гротеска, в една имитация на реформа.
Относно промените във Висшия съдебен съвет, достатъчно ли е разделянето на колегиите на съдиите и прокурорите?
Вижте, самият факт, че ще бъде разделен на две е принципно добро намерение, разбира се, все още не знаем как ще функционира. Но е важно да се каже, че трябва да се намали политическата квота. Ок е да има политически представители, които да препятстват професионалното капсулиране на системата, но в никакъв случай не трябва имат блокираща квота, в която и да е в колегиите, особено при съдиите. При прокурорите е малко по-различно, защото те провеждат държавна политика и може да се обмисли в прокурорската квота парламентарно избраните членове да бъдат поне колкото прокурорите, а не както са в момента по-малко и дори да ги надвишават. Важно е тези, които са парламентарно избрани да не са отново бивши или настоящи магистрати, т.е съдии или прокурори, най-добре е това да са изтъкнати и уважавани юристи. Има и някои празнини, които трябва да се премахнат в настоящия Висш съдебен съвет. Примерно как се установява прословутото несъответствие там по бл. 129 от Конституцията, как се установява уронването на престижа на съдебната власт. Това в момента малко виси във въздуха, тъй като самият Висш съдебен съвет няма разследващи функции, прехвърлят се нещата към Инспектората, но и на Инспектората това му е малко като пришита компетентност. Само ще припомня аферата „Цумгейт” от преди няколко години с прословутата среща на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров в кабинета на бизнесмена Георги Гергов, размяна на реплики, търговия с влияние, на такова много приличаше от медийните обяснения, пък и главният прокурор не го оспори някак си категорично и тогава не стана много ясно кой сега трябва да установява с тези си свои действия главният прокурор уронил ли е престижът на съдебната власт? Беше предадено към Инспектората, но Инспекторатът, бидейки политически избран от парламента, действа в общия политически уклон. Така че има доста неща, по които може да се работи, доколкото има ясно изградена политическа воля за това. Много ключова ще бъде ролята на организации като нашата, „Правосъдие за всеки”, които да внесем нужната експертност, доколкото тя липсва, да правим наистина аргументирани предложения по въпроси, по които ние работим вече от години. Водеща трябва да бъде политическата воля, да не говорим, че всички изброени до момента въпроси могат да бъдат решени с обикновено Народно събрание, няма нужда от Велико народно събрание, което изведнъж беше вкарано в общата масовка очевидно, за да разбуни духовете и ги обърка. Да, ако искаме да правим нещо много по-кардинално, например да мислим за мястото на прокуратурата, дали тя да бъде все още в съдебната власт, както е в момента или да се измести някъде в по-широката сфера на правосъдието, извън съдебната власт и да кажем „Съдебна власт – това означава съдии и нищо повече“, за това ще ни бъде необходимо Велико народно събрание, това можем да го изведем от прословутото решение на Конституционния съд номер 8, което е, ако не се лъжа, от 2005 година, има и едно предходно от 2003-та година, което е в подобен вид. Но такива предложения в момента не се правят, правят се предложения за оптимизиране на системата и няма нужда от Велико народно събрание тъй като нито има някакви размествания между основните власти, нито имаме някакво разместване на баланса, да не говорим, че няма и наченки за промяна на формата на държавно управление.
Да Ви попитам като адвокат какви промени трябва да се направят в Закона за адвокатурата, за да станат адвокатите равностойни на прокурорите в съдебния процес и как е в другите държави?
Да, това е тема, която многократно е повдигана. Всъщност ние имаме следния парадокс – България е сред много малкото страни, в чиито Конституции е спомената и адвокатурата и ние имаме член 134, който казва, че адвокатурата защитава правата и интересите на гражданите и юридическите лица, но това е една конституционна разпоредба, която е изпразнена от съдържание, тъй като, когато става въпрос за процеса, там адвокатурата изобщо не е еднаква като страна на прокуратурата, а пък по време на наказателното производството, особено в досъдебната фаза, там има адски много потенциал за завишаване правомощията на адвокатурата спрямо прокуратурата. В нашата, адвокатската общност, много се говори за т.нар „еднаквост на оръжията”, да имаме и ние същите средства, оръжия, както другата страна, да се действа като прокуратурата, защото сме еднакви участници в процеса. Това до момента не се е случвало. Ако говорим за конституционни изменения, свързани с адвокатурата например много желателно би било въпросът за адвокатската тайна да залегне в Конституцията, че адвокатът пази тайната на своя клиент и това е така, защото в противен случай той не е състояние наистина да защитава правата на клиента си. Няма да влизам в подробности какво прави прокуратурата, за да отстрани неудобни адвокати в производства, просто им повдига на тях нелепи обвинения, за да ги отстрани. Това е нещо, което се случва, за огромно съжаление. Може да се сложи край на това нещо като например тайната и адвокатската дейност да бъде разширена не само в Конституцията, но и на нивото на процесуалните закони, така че прокуратурата да не може просто да повдига обвинения, за да отстранява адвокати. Трябва да се каже, че не се отстранява автоматично адвокатът, дори и да му е повдигнато обвинение, докато най-малкото няма някакво произнасяне по така повдигнатото му обвинение. Да не ви давам примери със знаковите дела, как там адвокатите биват отстранявани и лишавани от право да защитават клиентите си, когато тяхната защита в очите на прокуратурата е прекалено ефективна и пречи на обвинителната теза да се развие. А обвинителната теза много често, за жалост, се развива не със средствата на закона, а по-друг начин. По отношение на СРС-тата това също е изключително тежък проблем на нашето общество, тъй като освен самите СРС-та, законово прилаганите, за тях говорим, освен че там има необходимост от изменение на режима, ние трябва много ясно да си дадем сметка какво правят всички онези оправомощени органи като ДАТО, като ДАНС, искаме ли най-сетне да уредим и да вкараме в някакви законови рамки онези предварителни проверки, които се изпълняват, които прокуратурата ги назначава, пък съответно ДАНС ги изпълнява.
Относно достъпа на адвокатите до материалите, събирани със СРС-та – как е в другите страни?
Като цяло адвокатите имат много по-сериозен достъп до събираните в досъдебната фаза материали и то във всяка една фаза на досъдебното производство. В момента знаете, че достъпът до материалите се извършва чак при предявяване на обвинението, дотогава никой нищо не знае, кой какво е казал, пред кого го е казал, нямате право на копие от протоколи. Това е огромна материя и е тема повече от 30 години в България. Ще припомня, че в началото на тази година беше приета нова концепция за наказателна политика и например това е добър повод да се обсъди по-сериозно и ролята на адвокатурата в наказателния процес. Това ще е възможно и когато адвокатурата се сдобие с истински и адекватни органи, които да я представляват.
