Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“. В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.
На фона на протестите някак незабелязано премина приемането ни в ERM II. Зарадвахте ли се като чухте добрата новина?
Със сигурност всички българи, които искрено желаят България по-скоро да се присъедини към Еврозоната са били доволни от тази новина и този много трудно постигнат успех, който се явява всъщност първият успех в Европа на правителството на ГЕРБ и по тази причина истината е, че трябва да го аплодираме. Наистина не получи нужното внимание новината, но пък от друга страна толкова дълго време я чакахме, че щеше да бъое поредното разочарование ако не се беше случило. Още повече и компромисите, които се направиха, за да се попълни капитала на една от големите банки в България.
Какво трябва да извърши правителството на България, което и да е то, през следващите две години, за да влезем наистина в Еврозоната?
Това, което всъщност беше направено до момента беше направено до момента беше по-скоро в областта на финансите и на укрепване на банките в България и това, което оттук нататък трябва да бъде направено е да се демонстрира устойчивостта на икономиката, но не само по отношение на спазването на критериите от Маастрихт,които ние почти винаги сме спазвали с някои малки изключения, трябва да се направят най-после тези дългоотлагани реформи, които бяха заложени още с приемането ни в Европейския съюз, заради които бяхме и продължаваме да сме под наблюдение на правосъдната ни система. Заради, които имаме все още недоказана система за правосъдие в съзвучие с изискванията на Европейския съюз от една страна и все още не сме в Шенген, от друга страна. Тези две неща трябва непременно да се случат- да отпадне надзора над нашата съдебна система, да бъде призната за функционираща и да бъдем приети в Шенген, за да можем да станем членки на Еврозоната. Има и други изисквания, свързани с това как работят нашите държавни предприятия тъй като и там има много забележки, но това е да кажем е нещо, което е по-лесно постижимо.
Какви са ни шансовете за Шенген и за отпадане на мониторинга в „Правосъдие и вътрешни работи”, изобщо за постигане на напредък в тази област?
Те критериите са заложени още в самото ни приемане, даже още преди самото ни приемане имаше изискване да покажем категорични резултати в борбата с организираната престъпност, което се измерва с брой ефективни присъди, влезли в сила присъди, такива към момента на практика няма, въпреки че се правят показни акции за какво ли не и всъщност това ще остане критерия занапред. Нашата правосъдна система демонстрира не само така да се каже акции срещу хора, които са извън властта, но и ефективни присъди към хората от властта, които на практика разполагат с ресурсите и съответно с възможностите за злоупотреба с тях. Това е, което трябва да се направи, аз съм сигурен, че няма да имаме проблеми с икономическите параметри, тъй като нашата икономика от много години е влязла в синхрон с европейската като икономически цикли, като изисквания за инфлация, като изисквания за лихвени проценти, като изисквания за максимално ниво на дълга. Всички тези неща ние в предобладаващата част във времето сме ги постигали, но ние никога не сме постигали това, за което току що говорих, а именно ефективни резултати с организираната престъпност и корупцията във високите етажи на властта, поради което не може да бъде призната нашата правосъдна система за работеща и да ни приемат в Шенген.
С какво влизането в „чакалнията” и после в Еврозоната ще помогне и ще подобри живота на българските граждани?
Ами както влизането в Европейския съюз беше свързано с реформи, така и сега трябва да извършим реформи, за да ни приемат в Еврозоната. Това е всъщност смисълът – реформи, които ще подобрят нашата икономика, банкова система, финансова система, ще въведат стандартите да добро управление, най-вероятно ще трябва да се въведе електронно правителство най-после, както казах вече трябва да се направят реформи в правосъдната система, които да гарантират резултатите от борбата с престъпността. Всички тези неща, те са като ешелони по пътя и ако минат две-три години и не сме приети в Еврозоната, това ще бъде като обеца на всяко правителство, че не се справя с тези предизвикателства. Така, че оттук нататък не можем да тупаме топката, както досега и да раздухваме ненужния дебат трябва ли или не трябва да влизаме в Еврозоната. Важното е, че беше взето това решение най-после, вече сме в „чакалнята” и трябва да бъдат проведени реформи, за да можем да се присъединим към семейството на най-развитите икономики.
Една от най-повтаряните мантри от критиците на еврото е, че след приемането му, цените ще се увеличат двойно, а заплатите ще намалея. Моля, обяснете отново, вярно ли е това?
Не е вярно по простата причина, че ние сме дефакто в Еврозоната от 1997 година, тъй като нашият лев е прикрепен към тогава марката, след това еврото и това дава възможност на всички икономически параметри да бъдат синхронизирани с тези в Европа и по тази причина нашите заплати не могат да растат бързо, защото нашите стоки стават и конкурентоспособни т.е има един процес, който се казва вътрешна девалвация, който всъщност адаптира нашата икономика към еврото. И това се случва вече 20 години. И ние нямаме проблема на Гърция или Италия, които също са като база за този мит, че ще се увеличават цени, че ще се понижават заплати и т.н. Всъщност точно поради факта, че тези страни бяха приети в началото към еврото, без да се помогне на него дават толкова лоши резулатите при тях и последиците така или иначе налагат намаляване на заплатите и пенсиите. Преди в Гърция по време на кризата, сега и в Италия, защото техните икономики са неконкурентоспособни. Не е такъв случая обаче за България, където нашият износ, който всъщност е индикаторът за конкурентоспособност е 2/3 от Брутния продукт, много повече от този в Гърция, точно защото няма тази конкурентоспособност тяхната икономика. Надявам се това да е ясно за нашите читатели.
Кой всява страхове, че Еврозоната ще навреди на българите?
Има няколко категории. Първата категория хора са тези, които не разбират, те са най-много, смятат, че са експерти. Вторите са чисто заинтересованите – хора от финансовите среди, където печелят от това, че има по-малък контрол, тъй като това беше искането на Европейската комисия и на Европейската централна банка, преди да влезем в „чакалнята” едновременно това да стане с малко по-силен контрол върху банковата система, който както можете да се досетите не е желан от доста среди в България, тъй като много по-трудно ще има случаи като КТБ да кажем оттук нататък и така. Тези групи са хора, които не разбират и групата хора заинтересовани да се раздухват страхове и да се парира приема ни в Еврозоната, но както се казва ако има щастие в нещастието, добре, че се случи тази епидемия, за да може най-после този процес да тръгне.
Започнаха бурни протести срещу правителството. Според Вас при евентуална смяна на правителството, ще получи ли българското общество шанс за ново начало и нова политическа енергия или смяната на правителството ще доведе до влошаване на икономиката?
Ами трудно е да се каже, защото тука боравим с много ситуации, зависи кой ще дойде с тях- може да е по-добър, може да е по-лош. Винаги, когато има политически сътресения от такъв мащаб никога това не е добре за икономиката, още повече в ситуацията на пандемия, където трябва да се прилагат мерки, за да се помогне на бизнеса да преживее кризата. Ако продължи да се задълбочава икономическата криза и се увеличава безработицата можем да стигнем до ситуацията от 1996- 1997 година, много хора на улицата, с доста голяма безработица, със социални сътресения, които пречат на икономиката. От друга страна това може да е шанс за реформаторско правителство, което да бъде избрано с достатъчно мнозинство, за да направи нужните реформи, отлагани вече 20 години в България. Така, че зависи, не можеш да кажеш по дефиниция кое е добре, но със сигурност само смяната на правителството само по себе си не помага, трябва първо да бъде реформаторско правителство и второ да има възможност за дълбоки реформи, включително в съдебната власт и прокуратурата, за да можем реално да влезем в Еврозоната след 2-3 години, а не да стоим там още 10-15 години.
