Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в София. През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския университет. Работи в списание „Българско фото“, а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник „Култура“ (от 1989) и главен редактор на списание „Егоист“. Главен редактор на списание „Пет звезди“ . Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет. От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член, а по-късно и председател.
Г-н Лозанов, как вирусът порази медийният сектор съдържателно и финансово?
Коронавирусът помете дневния ред на медиите и се превърна в основна тема и обект на интерес. Фактически цялото богатство на картината беше изтрито. Коронавирусът изтри до голям степен публичният въпрос като степен на важност. Човекът се превърна в частен човек – затвори се в дома си, започна да се грижи за физическото и психическото оцеляване, а всичките цели, които имаше, започнаха да се отлагат за някакво неопределено “после”.
Медиите понесоха тежък финансов удар, защото самият бизнес започна да се грижи изключително много за собственото си оцеляване и първото, което направи, е да намали рекламните бюджети. Медиите са лукс за бизнеса и когато той е изправен пред много сериозни проблеми, много трудно може да си го позволи. Беше малко несправедливо спрямо различни други бизнеси като туристическия, които са жертва на коронавируса и имаха основание да търсят подкрепа. Проблемът на медиите не се чу. Медиите имат работа, но нямат приходи.
Много редакции преминаха в режим “хоум офис”. Какво се се случи с класическите редакции, които до момента бяха “фабрики за идеи” и ще има ли обезличаване на редакционните политики?
Надявам се да не е краят и се надявам, че цялата тази ситуация бавно ще се преодолее, а животът ще се върне в старите си форми. Друг е въпросът, че традиционните медии и традиционното правене на медии, започва да отстъпва пред тази онлайн среда, в която във всеки момент си в професионална роля. Не е необходимо да отидеш някъде, за да си свършиш професионално работата. Тази тенденция ще се засилва.
Медийният бизнес, който последните години е в тежко положение, се свива, защото се променя самият модел. Съдържание, което преди се продаваше, сега повече или по-малко започва да се разпространява безплатно. Цялото разрастване на онлайн сектора е фактически територия на свободен достъп. Традиционните медии все още могат да продават съдържание, а онлайн медиите нямат тази привилегия.
Стана ли фейсбук алтернатива на класическите медии?
Фейсбук не е медия. Това е по-скоро някаква платформа за самоинформиране. Самоинформирането, както и самолекуването, са опасни форми на реализация на тези професионални дейности. Фейсбук е опасна територия, защото там всеки се превръща в журналист, а журналистиката, както знаем, изисква професионална компетентност. Когато не произвеждаш информация по определени регламенти, ти произвеждаш информационен брак.
Фейсбук е място, където моментните настроения и персоналните ситуации подменят истинското производство на информация. Според мен той е временно явление, даже пикът му мина. Нещата отиват към Инстаграм, където губят медийната си претенция и се връщат към частен албум. Битката между социалните мрежи и медиите е доста важна и съм сигурен, че медиите ще спечелят – зад тях седят професионални стандарти.
Справиха ли се медиите с предизвикателството? Родиха ли се много фалшиви новини?
Общата ситуация беше доста неясна. Самото общество се раздели на две. Медиите се справиха с най-важната задача досега – непрестанната информация във връзка с коронавируса. Информационно захранваха, даже свръх. Дори имаше един общ проблем, който не произтича от медиите, но мина през тях – първата вълна, която беше далеч по-слаба се комуникираше далеч повече през заплаха и внушаване за опасност. Втората вълна, която тече и до момента, известна тази тревожност, затихна. Има едно разминаване от комуникирането му и реалната заплаха. Това създаде общо чувство на недоверие у аудиторията. Стратегията беше мерките да се налагат чрез страх. Но в това отношение страхът е лоша риторика в създаването на обществена нагласа.
В медиите усетих дефицит – продължиха да имат същия стереотип на комуникация все едно не сме в този исторически антракт. Трябваше да има много повече формати и медийно съдържание, което да помага в тази ситуации, да бъдат психологическа помощ на аудиторията, която не знае дали ще оцелее физически, психологически и социално. Например Българската национална телевизия, която е обществено-ангажирана, във връзка с такова събитие, беше задължена да направи отделен канал, в който да има образователни програми, свързани с вируса и постепенно да се превърне в друго.
Но в медийния сектор имаше един феномен – тази година за първи път се създадоха и появиха в по-голяма степен не просто критични, но и опозиционни медии.
