Мика Зайкова е завършила ВИИ “Карл Маркс”, специалност “Народностопанско планиране”. Следдипломна квалификация по организация на управлението. Работи като икономически съветник в КТ “Подкрепа”. Работила е като началник на управление в Министерство на промишлеността. Ползва руски, английски и немски език.
Три варианта за изплащане на т.нар. втора пенсия предлагат управляващите. Накратко-първият е пожизнено изплащане при натрупана обаче достатъчна сума, вторият- разсрочено изплащане по определена схема и третият накуп. Адекватни ли са те и крият ли „подводни камъни” за бъдещите пенсионери?
Първият вариант е пожизнена пенсия по старост и този вариант казва, че това може да се случи ако позволява да получаваш пенсия най-малко 15% от минималната пенсия за съответната година. Например жена, която се пенсионира догодина дотогава най-малката сума, която може да получава е 45 лева, защото толкова са 15% от 300 лева. Проблемът обаче е, че ако имаш право на пожизнена пенсия в момента, в който се пенсионираш твоята партида се закрива и парите ти, които си събрал в партидата отиват във Фонда за пожизнена пенсия. Това на практика означава, че ти се лишаваш от наследственост, защото парите отиват в един кюп. Има вариант, при който при пожизнена пенсия можеш да имаш и наследственост, но тогава трябва да избереш подвариант на пожизнената пенсия т.е да избереш гарантиран период. Казваш аз ще получавам пожизнена пенсия 10 или 15 години. Те ти предлагат вариант на парите и тогава имаш право на наследственост. Само в този вариант е възможна наследственост при пожизнената пенсия. Иначе ако оставиш да си получаваш пожизнена пенсия без гарантиран период това означава, че се лишаваш от наследственост.
Ако пенсионерът почине на втората година, откакто взима пенсия, не е избрал гарантиран период, парите от партидата са отишли във Фонда и реално наследниците му нямат право на тях, така ли?
Точно така. Те остават във Фонда, за да помагат на пенсионните дружества ако някой пък живее много дълго. По втория вариант, когато не ти достигат тези пари, но имаш поне пари, които отговарят на три минимални пенсии. И ако дадем пример пак с жена, която се пенсионира догодина това означава, че най-малко трябва да имаш 900 лева в партидата, за да можеш да получиш пенсия с гарантиран период. И тогава дружеството, съобразно парите ти предлага колко да бъде гарантираният период и се договаряте и тогава парите отиват в друг фонд, Фонд за гарантирания период, но имаш право на наследственост, защото можеш на втория месец да умреш. Но при гарантирания период ако си жена и се пенсионираш догодина не можеш да получаваш по-малко от 45 лева и повече от 300 лева на месец, колкото е минималната пенсия за следващата година. И третият вариант е да получиш парите си накуп, ако те са малко.
Какво значи малко? Колко трябва да са парите ни, за да можем да ги получим накуп?
Ако се пенсионираш догодина по-малко от 900 лева. Проблемът е, че има много хора, които са имали дълго време в болнични, имат прекъсвания на трудовия си стаж имат дупки и ще има доста хора, които имат такива суми по партидите си и ще трябва да си получат парите накуп и ще трябва дружеството да им гарантира по някакъв начин парите. Но тук се създава проблем и на самото дружество, защото то трябва да ги изплати накуп, а може в момента парите му да са заети и да няма толкова средства в наличност. Друг проблем е, че те разрешават ако искаш да си прехвърлиш парите от Фонда в НОИ т.е обратно. И затова има специална таблица, според която ако ти ще се пенсионираш в периода 2022-2026 година трябва най-късно една година преди пенсионирането си да заявиш, че искаш да си прехвърлиш парите. Ако пропуснеш този срок, не можеш да ги прехвърлиш. Ако се пенсионираш между 2026 и 2030 година трябва да заявиш желанието си за прехвърляне две години преди да се пенсионираш и ако се пенсионираш съответно между 2031 и 2035, три години по-рано трябва да заявиш. За пенсиониращите се през 2036-2037 срокът за заявяване вече е 4 години по-рано, след 2038- срокът става 5 години преди пенсия. Само, че става въпрос за пенсиониращите се от 2022 нататък. Възниква въпросът какво се случва с тези, които ще се пенсионират през 2021 година? Ако те не са използвали онзи „прозорец” преди една година, те увисват. Не знам дали г-жа Сачева ще отвори „нов прозорец”, но те са изключени от тази възможност към момента.
А каква е ползата да си прехвърлиш парите от Фонда към НОИ?
Ако се пенсионираш в близките 4-5 години проблемът е, че сумата от пенсията от втория стълб и пенсията от първия стълб е по-малка от тази, ако си си прехвърли парите. Това е така, защото отчисленията от осигурителната вноска са само 5%, които отиват във втория стълб. Обаче ако си спомняте г-жа Сачева първо предложи да се редуцира първата пенсия 20%, сега в това, което предлага в Бюджета на ДОО, предлага да се редуцира 10%. Редукцията трябва да бъде не повече от 5% на първата пенсия, тази от НОИ, за да може сумата, която имаш във втория стълб и в първия стълб да не се различава съществено или със стотинки от пенсията, която би получил ако всичките пари са ти в НОИ. Защото там знаете държавата додава, прави трансфери и че НОИ не може да фалира.
Значи, който е успял да си ги прехвърли в НОИ ще получи по-висока втора пенсия, отколкото тези, които са оставили парите си във Фонда?
Не по-висока втора пенсия, а просто по-висока пенсия. Да, тези, които са си ги прехвърлили в НОИ ще вземат по-висока пенсия общо. Защото държавата дотира пенсията с повече отколкото ти си прехвърлил в този стълб и това не бива да се случва. Има още едно нещо, което ме озадачи. Той е в член 201. В него се въвежда нова, допълнителна такса да гарантира евентуално ако има проблем в резерва на дружеството. Като се има предвид, че всяко дружество, което управлява пари, трябва да има резерв. Но този резерв освен от собствени средства, трябва да влезе и част от печалбата в него и евентуално тази нова такса. Тя е притеснителна, защото не е добре обяснена и не се знае колко ще бъде. Записано е не по-малко от 0,05% от капитала на дружеството, но всяко дружество има различен капитал.
Сега към една друга тема- в края на година традиционно говорим за Бюджета за догодина. Много неясноти има тази година, особено в условията на пандемия и икономическа криза. Първото важно нещо е задлъжняваме ли?
Първо. Важно е да отбележим, че тихомълком беше прокарана една актуализация на бюджета за 2020 година, която ще доведе дефицит от 5,5 милиарда, което някъде около 4,95 от БВП. Този дефицит надхвърля записания в закона за публичните финанси, че можем да правим дефицити до три години, но ние вече го променихме този закон и се простихме с финансовата и фискална стабилност. Дефицитът 2020 година е голям, но се увеличава през 2021 година и надхвърля 5%- 5,1% от БВП. Изведнъж финансовият министър казва, че през 2022 дефицитът ще спадне. Защо- защото предприетите мерки за Ковид-а и за сегашната ситуация са временни и ще отпаднат. Аз питам. Кое е това правителство, дори и да е на Бойко Борисов, ако пак спечели, което ще отмени всичките привилегии например, които е дало. 50-те лева на пенсионерите са разписани до март, да видя как ще ги вземе обратно на пенсионерите точно през март и те ще гласуват за него. Това е пълен абсурд.
Имате предвид, че ще продължат да се изплащат и след това?
Да, второ- уж е временна мярка 60/40, както виждате тя продължава и следващата година и никой не знае кога ще свърши пандемията и тази рецесия.Трябва да отбележим, че сме отворена икономика и зависим от това, което се случва с нашите контрагенти. Основните са ни Германия, Испания и Италия, нито една не е добре икономически. Извън ЕС нашите контрагенти са САЩ, Турция, Китай и Русия. Нито Русия е добре, да не говорим за Турция, която е пред дефолт и Китай, който се капсулира и този път отказа да изважда света от рецесията,както през 2008-2009 година. Китайците казаха ние сами ще си се справим и се справиха и с пандемията и с икономическата рецесия. Да продължим с другите мерки на властите. Махнаха доходния критерий за детските- сега нито бедните ще усетят, нито богатите. Интересно ми е как ще кажат сега на хората обратно вече няма да изплащаме на всички и ще въведем същия доходен критерий. Вместо да качат доходния критерий от 400 примерно на 650 лева, колкото е минималната заплата и да увеличат детските да не са 40, а 80 лева. Тогава хората, които наистина нямат щяха да го усетят. Сега направиха облатното. Измисленият критерий за бедност, Сачева го вдигна с 6 лева- от 263 на 269 лева и фактически остави над 200 000 бедни хора без помощи, защото прагът на бедност е онзи таван, който определя кой да получава помощи.По наши изчисления по методиката, по която се изчислява, прагът на бедност за тази година трябва да бъде 420 лева, а не 269. Тази разлика за бедните хора е огромна. Сумите за инвалидност се увеличават със смешните 42 стотинки, какво ще усетят тези хора? Най-високата сума е за хората с чужда помощ и те получават увеличение от 3 лева и 43 стотинки, тъй като има процент от прага на бедност.Аз питам това не е ли подигравка с хората? Това са неща, които са скрити, но влияят.Така ,че мерките, които финансовият министър счита за еднократни няма да бъдат еднократни и респективно дефицитът няма да бъде 1,8 или 1,9 както го планират за 2022 и 2023 година.
Трябва да кажем и как се пълни дефицитът и има ли възможност наистина да бъде намален?
Дефицитът се пълни с ръст на приходите, само че ние за 2021 година имаме намаление на приходите и България няма да излезе от рецесия толкова бързо от рецесия, ние имаме 9,5% намаление на приходите т.е дефицитът не може да се напълни от приходи. Вторият елемент, който пълни дефицита е от продажби от приватизация. Това нещо го ликвидира още в първото правителство на Бойко Борисов Симеон Дянков. Той пресече приходите от приватизация, защото събра всичките продадени държавни дялове в една консолидационна компания. И вече като се продава това не е приход от приватизация, а дивидент на държавата. Така, че той си го харчи този дивидент на воля, а тези приходи не могат да попълват дефицита.Единствено дефицитът може да се пълни от увеличаване на дълга.И ние влизаме, колкото и да не иска да си признае финансовият министър, в дългова спирала като в момента дълга е 22 милиарда, но през 2023-та ще бъде 38-39 милиарда, близо 40 милиарда ако няма допълнителни тавани. Знаете, че от 2020-та година таванът го вдигнаха с 4 милиарда и последно онези 5 милиарда, които взехме за самолетчетата, сега можем да вземем още 4 милиарда и 200 милиона, които не знам къде ще отидат. В такъв момент на криза най-голяма роля играят публичните финанси, публичните инвестиции, а ние нямаме инвестиции, при нас кьорав инвеститор не се явява. Остават само два източника- това са европейските пари и капиталовите разходи. Ние всеки път спестяваме капиталовите разходи. Ето и тази година така стана. Само, че оттук нататък ще се прощаваме с излишъците понеже нямаме приходи и капиталовите разходи са скромни. Работата е там, че ще разчитаме на тези пари, които ще дойдат от Фонда за възстановяване, а те са 6,5 милиарда грантове т.е няма да ги връщаме и 4,5 милиарда заеми т.е нисколихвени или безлихвени заеми, които могат да се ползват от една страна и от друга страна ще дойдат някъде около 18 милиарда по европейските програми. Това са парите, ако не ги намалят, защото знаете има решение да сторнират пари от страни, които няма върховенство на закона, а на първо място е България, в които има сериозна корупция- тук пак на първо място е България. Така, че тези пари могат да бъдат намалени. Но колкото и да са те трябва да се ползват ефективно т.е патерицата на Бюджет 2021 трябва да са тези пари, за които обаче се изисква да има Национален план, одобрен от цялото общество и подплатен с конкретни проекти.
