През 1985 година завършва журналистика в Софийския университет, след което работи за вестник „Народна младеж“ до началото на 1989 година, когато става един от основателите на Независимия профсъюз „Подкрепа“.
Той е сред ранните активисти на Съюза на демократичните сили, участва в издаването на неговия вестник „Демокрация“, участва в Протеста на тридесет и деветимата.
През 1997 година става секретар на отделилия се от „Подкрепа“ Съюз на синдикатите „Промяна“.
След създаването на Реформаторския блок през 2013 година е член на неговия Граждански съвет, а през 2017 година се включва в новосъздадената партия „Да, България!“.
Господин Даракчиев, стана ясно, че Вие сте единственият, който е бил изведен насилствено от палатковите лагери в столицата в петък. Какво се случи?
Не съм бит или каквото и да е. Отказах да напусна доброволно. Казах им, че няма да изпълня разпореждането им и че нищо лошо не правя. Хванаха ме, дърпах се и накрая ме хванаха за ръцете и краката и така. А иначе друго нищо особено. Това беше.
Вие имате богат опит с протестите – може ли да направите паралел между протестите през 1991, 1997 и днес?
Аз веднъж вече мисля, че го казах пред вашата телевизия, че сега струва ми се е по-трудно. Може би затова въпреки меко казано огромното неодобрение към управлението, още сме малко по площадите. Сигурен съм, че ще станем повече. Сега е по-трудно, защото тогава всичко беше ясно – тоталитарна държава, излизаме на улицата, трябва да тръгнем по другия път към демократично общество. Горе-долу жалоните бяха ясни.
Сега обаче това, в което живеем в момента наричаме подменена, фасадна демокрация, изборна демокрация и т.н. Сега е много по-сложна картината и самите хора са малко разколебани какво се случва наистина. Нали сме в Европейския съюз, нали сме демокрация, нали има избори, а всъщност това, което се случва – липсата на разделение на властите, наличието на тази банда на четиримата, както аз ги наричам, Борисов, Гешев, Пеевски и Доган, всичко това, което се случва е просто невероятно и се питаме откъде дойде.
Затова сега е по-трудно да преминем от подмяната действително към демократично общество, подобно поне на тези от Източна Европа, като Чехия и Словения. А по-трудно е и за младите, за новото поколение, по-трудно е обаче и за старите, които все пак имат самочувствието, че през годините нещо са свършили и това е вярно, но явно работата ни е останала недовършена, имам предвид всички заедно като граждани на тази страна.
Вие лично защо се включихте в настоящите протести?
Защото лично аз имам недовършена работа. През 1991 г. ние, една група депутати, не подписахме Конституцията, напуснахме Парламента и до ден днешен не съм я подписал, защото на най-високото равнище тази имитация на разделение на властите, като започнем от там и продължим по цялата вертикала, беше заложена още тогава, още в началото на 90-те. Сякаш, когато влязохме в Европейския съюз, позабравихме малко, че влязохме по милост, защото тези критерии в Копенхаген, ако сега ги погледнете и ги наложите, ще видите, че не сме били на висотата на изискванията на тези критерии. Понеже имам личен дълг, лична история през годините, недовършена работа – това са ми мотивите.
Може ли властта да устиска срещу размирените хора?
Не, няма да устиска. Категорично, защото вече вътре в самата власт има тежко разцепление и то се усеща. Няма да устиска и това е ясно, въпросът е тук да се тръгне по конституционната процедура – нови избори. Тоест, това, което искат хората, искаме и ние, е да тръгнем по тази конституционна процедура към оставка на правителството, служебен кабинет, предсрочни избори и да променим нещата към по-добро и да започнем ремонт на държавата, разбира се, по възможно най-бързия и най-безболезнения начин, като започнем от съдебната власт.
Вярвате ли все пак, че ако тази коалиция остане на власт може да осигури провеждането на честни парламентарни избори и машинно гласуване?
Не. Категорично не вярвам, първо, и, второ, аз мисля, че няма да има редовни парламентарни избори. Няма ресурс тази власт да издържи особено през есента и наближаващата зима, когато кризата ще се прояви. Пролетта не я усетихме до такава степен, но тя тепърва предстои да се прояви. Освен това всички тези скандали, които станаха, представянето ни на премиера, не в България, а пред цяла Европа, от тези записи, които излязоха, скандалното поведение на главния прокурор, който просто гази закона, както си иска, обявява секретна информация – действие, за което нормален човек би лежал в затвора 3 години. При всички тези неща вече няма връщане назад, не мисля, че вече ще имат необходимото одобрение на хората да управляват, а без доверие няма как. За да управляват трябва да имат поне някакво минимално доверие, а то вече е изчерпано.
Как ще приключи политическата криза според Вас?
Тя може да приключи само по един начин, като се мине през цялата тази конституционна процедура, която ви казах, това е мирният и законен начин да приключи кризата. В много страни в Европа управляващите подават оставка в случай на недоверие, за да се пренастроят, да си видят грешките и да се ориентират към това да се представят добре на следващите избори. Явно обаче, че нашите управляващи не виждат, че могат да се сринат преди самите избори и вместо да спасяват, каквото могат, с една оставка сега, те ще задълбочат кризата в своите редици.
