Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
След Франция и Австрия стана обект на терористични нападения в последната седмица. Има ли връзка между атаките?
Нормално е да има. Няма как Франция да бъде подпалена и то четири атаки едновременно, говоря за деня, в който беше нападната катедралата в Ница и да няма връзка с това, което се случва във Виена. Три дни преди тази огромна атака в австрийската столица имахме атака срещу католическа катедрала в един от кварталите на Виена. Там, където живее контактно турско малцинство. При него обаче нямаше жертви, нямаше такива огромни щети, каквито имахме снощи. Това беше нещо като подготовка, нещо като напомняне, че ще се случи нещо по-съществено. Това е поредица от атаки. Почвайки от Франция, минавайки през Австрия, чийто смисъл е един и същ. Вече какви са формите, какви са целите, какви са изпълненията е въпрос на решение на отделните терористични клетки. Дали ще е един човек, дали ще са двама или по-голяма група, така както е във Виена вече е въпрос на преценка на съответните кръгове.
Защо тези атаки се случват точно сега, в разгара на пандемията. Само заради случая с карикатурите на Мохамед и последвалата реакция на Макрон или има и нещо друго?
Специално за Виена. Най-голямото събитие, което в момента вълнува цял свят това са президентските избори в САЩ. Има ли медия, която да не следи това събитие, от което зависи целият свят. Социологически изследвания, прогнози, дебати, електорални нагласи, всичко това е демонстрация на онова, което ние наричаме демокрация. Нещо, което очевидно кръговете, които осъществиха кървавата атака във Виена, не желаят т.е те поискаха и в някаква степен успяха да повлияят на заглушаването на тази висша форма на демонстрация на демокрацията в световен мащаб т.е Виена трябваше да заглуши демокрацията в САЩ. Това според мен е основната причина атаката да се извърши точно в този момент.
Според Вас атаките не случайно са организирани за деня на президентските избори в САЩ?
Да, защото водещите медии се занимаваха с терористичния акт във Виена, а не с отразяването на американските избори. Снощи това беше водещата новина, сега лека полека тя постепенно отстъпва тъй като започнаха и същинските избори в САЩ и няма как негативната новина да надделее над позитивната. Светът вече има такъв опит, медиите са много повече следени, когато стават позитивни, а не когато стават негативни новините. Видяхме го- 2015-та година с атентата в Париж, 2016-та година с атентата в Брюксел. Там нямаше такава световна новина като сегашните избори в САЩ, но тактиката беше същата- заглушаване на позитивното и надделяване на негативното, всяване на страх, на паника, на бъркотия. Не само в самата Австрия в случая, но и в цял свят.
Очевидно става въпрос за удар срещу демокрацията, но доколко можем да кажем, че тези атентати са част от една по-голяма битка срещу Европейския съюз и неговите политически и икономически свободи?
Да, има конкретна селективна плоскост и това е напрежението Париж- Анкара. Това е „моторът на късото съединение”, което се получи. Затова и Франция беше първата, която се „подпали”. От една година виждаме бих казал „батална” дипломация между Франция и Турция, било то в Северна Африка, в Централна Африка, в Западна Африка, Северна Либия, Сирия, Ирак, навсякъде. С течение на времето обаче нещата наистина се радикализираха и се достигна до нещо безпрецедентно- политическите противоречия бяха боядисани в религиозни краски. Стигна се до религиозни, радикални краски и това е много неприятно. В този сблъсък Европейският съюз има своя ценностна система, свой начин на живот и на мислене, за съжаление опонентите имат свои собствени. И ако инструментът до този момент беше изпращането на джихадисти в конфликтни точки- Либия, Нагорни Карабах и други то за съжаление се оказа, че има и такива кръгове, които няма смисъл да бъдат пращани, а те просто съществуват, те живеят. Това са тези групи, които ние наричаме второ поколение, трето поколение, четвърто поколение т.е много силно манипулирани от външни фактори. За съжаление европейската вътрешна политика си има своя логика, говоря най-вече за Франция, за карикатурите на пророка Мохамед, но това вече е друга тема. Но това вече е малко като матрьошките – една малка матрьошка, после една по-голяма, след това една още по-голяма матрьошка и се получава този голям взрив.
След подобни атаки всеки мисли за собствената си страна и доколко тя е заплашена по някакъв начин. Има ли у нас политически и религиозен контекст да се случи нещо подобно?
„Ахилесовата пета” на Европа винаги е била липсата на синхрон. Европейският съюз е една социална организация, това е единствената организация- съюз на гражданите. За съжаление обаче политическата структура, а и структурите за сигурност не кореспондират на социалните придобивки, които дават европейците. Националните правителства са тези, които сами правят своите структурни планове, предприемат собствени действия и в много голяма степен това е елементът, който стимулира и улеснява развитието на тероризма и реализирането на терористични планове. Виждате един Шенген- от Сфакс, през Лампедуза, Бари в Ница/ това е маршрутът на тунизиеца, извършил атаката в Ница- бел.ред./ Защо? Просто защото на френско-италианската граница никой не го е проверил. Това е придобивка на демокрацията, но същото време и „ахилесова пета” на демокрацията. Европейският съюз е икономически колос, но в същото време е политическо и военно-стратегическо джудже. Това се дължи на по-скоро демонстрирано желание отколкото на реализиран план. Ние европейците сме големи специалисти по конференции, по обсъждания, по дискусии, по констатации, когато обаче трябва нещо да се направи тогава вече нещата не се получават. На практика не съществува понятието европейска сигурност. Още от 1954 година говорим за европейска армия, само, че тя е на хартия. Това е факт. Така, че ние сме жертва на подобен тип ако щете манталитет.
А доколко нашата страна като територия, като път на този поток от мигранти би могла да бъде заплашена в някакъв момент?
Нашата държава наистина е територия, но имаме множество фактори, които се оказват бонус по отношение на невключването на такива компоненти. Ето например в Западна Европа, правови, демократични държави, в които понятието права на човека по някой път играе много лоша роля. Ето например ние в България се оплакваме от съдебната система. Тя не кореспондира на европейска демократична държава. Това е по отношение на гражданското общество, на нашите права, на нашите свободи. И хората наистина с право протестират. Но тогава, когото се окаже, че имаме злосторници, очевидни терористи нашият съдебен авторитаризъм се оказва много по-полезен, много по-оперативен, отколкото западната правозащитна материя или по-скоро тази мрежа от разбирания за правата на човека на Запад. Ето това е разликата между Източна и Западна Европа и в това число и България. Виждаме колко шумни процеси има в Западна Европа, в една Франция например за ислямистки НПО-та, за затворени джамии. Подобно нещо например става забележете на заседание на Министерски съвет т.е процедурата там е много по-чиста, много по-дълга, но в същото време и по-бюрократична. В България и в Източна Европа е много по-ясна и по-кратка и това идва от естеството на държавата. Франция е родината на това разбиране за защитата на правата на човека, което се оказва „ахилесова пета” за тези общества и демокрации. Ние, които носим в себе си авторитаризма се оказваме много по-защитени именно заради този вроден авторитаризъм на нашата държавност.
