Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Проф. Чуков, тази нощ беше обявено, че е постигнато споразумение в Нагорни Карабах. Всъщност, на пръв поглед Армения е отстъпила. Но има ли победител?
Изглежда, че настъплението на азерските войски се е оказало печелившо в тяхната стратегия. Нека да кажем, че става въпрос за едно настъпление, в което сирийските наемници отново са изиграли много важна роля. Паднал е град Шуша, но говорителят на ръководителя на Нагорни Карабах е признал в свой постинг, че те вече не контролират този много важен град. Той е стратегически, защото той е част от територията, която беше предварително набелязана като бъдещи военни битки в южната част на Нагорни Карабах, в свързването на Азербайджан с Турция през Нахичерам. Нещо повече, Шуша е стратегически по отношение на настъплението на Степанакерт. Буквално от този град до Степанакерт са 4 часа с кола. Очевидно арменците в Нагорни Карабах трябва да се прегрупират, предислоцират и да осигурят защитата на столицата, а не на този град, който очевидно е загубен.
Но нека да довършим какво се случи. Реално подпис са поставили двамата лидери – азерският Илхам Алиев и арменският Никол Пашинян. Русия е тази, която ги е накарала да сключат примирие, със същите формулировки, които досега бяха обявявани – прекратяване на огъня, връщане на бежанците. Но новият елемент е, че Русия ще разположи свои наблюдатели, тоест, военни части, които ще бъдат на едната линия. Но също така и в коридора, който свързва Нагорни Карабах с Армения. Това само по себе си подсказва, че не е изключено да има нови военни действия, което вероятно ще се случи.
Но нека да върнем към по-общите наблюдения. Ако погледнете света, така нареченият преходен период, когато двамата американски президенти си предават властта, винаги настъпват някакви радикални, ускорени събития. Както е в момента. По принцип, специализираните сили го наричат „куца патица“. Старият президент не си отишъл, но има намалени правомощия, а новият не е встъпил. Да се върнем към ситуацията 2008-2009г., когато Буш предаваше властта на Обама. Тогава беше запалена и една от най-сериозните войни между Хамас и Израел. Не се знаеше кой каква позиция ще заеме и се използваше позицията на т.нар. безконтролно пространство на САЩ.
Настъплението и то яростното настъпление на азерските войски, с подкрепата на Турция, е много ясен резултат от страховете на Анкара, че след като Джо Байдън дойде на власт, нещата ще се променят, което най-вероятно ще стане. Впрочем, водещи са заглавията във вестниците, че Нагорни Карабах е „подарък“ на Ердоган за Байдън.
Трябва да кажем, че много от играчите в региона, било то в Турция, в Иран или кюрдите, просто с нетърпение едните, а другите – с голям страх, очакват промяната на домакина на Белия дом. Турция очевидно не желае това да се случи. Тоест, предпочитаха Тръмп.
Обратно – кюрдите много се надяваха, че в Белия дом ще влезе Байдън, който много силно заяви своето отношение към Турция. Байдън е от щата Делауер. Там е роден, там е направил по-голямата част от своята кариера като сенатор. Едни от основните му привърженици са от голямата гръцка общност, която е в този щат. Той има много добри отношения с Гърция. Така че не е случайно отношението му към Турция.
Очевидно е, че Анкара се опитва в това безвремие да постигне нещо, което не успя до този момент. Така че ще има много интересна геоплитическа игра в региона и запалването на конфликта в Нагорни Карабах е част от новото предизвикателство пред Ердоган и пред новия американски президент.
Може ли да кажем, че Азербайджан излиза с допълнителна територия от този конфликт, а Армения нищо не е взела от тези последни месеци на боеве?
Ако трябва да бъдем по-конкретни, боевете се водят на Азербайджанска територия. Нека да припомним – 1995г. има решение на Съвета за сигурност, което много ясно определя докъде е Азербайджан и докъде е Армения. Т.нар. Нагорни Карабах е част от Азербайджан, но това е арменски анклав. Там 90 % от населението са арменци. Според мен това е нещо, което не е било догледано, не е било съгласувано, но след като е минало през 1995г., това означава, че включително и Русия е гласувала по този начин.
Това е един замразен конфликт, който е остатък от Студената война, когато се преструктурираше съветското пространство. За съжаление сега на повърхността излизат подобен тип конфликти, които са изпълнени с много насилие, много бежанци, икономическа разруха. Такива са фактите.
Тоест, този град Шуша, който в момента Азербайджан си взима, е бил негов и сега те успяват да си го върнат?
Точно така. Този град Шуша е стратегически. По документи, по международните нормативи е част от Азербайджан. Нагорни Карабах е азерското наименование, Арцахе – арменското. Там е арменската общност. Те си имат собствена държава, собствен парламент, собствено правителство, собствени народни представители, които не са признати от никого, включително и от Армения. Това само по себе си е една действителност, която трябва да се уреди.
Азерите считат, че цялата територия трябва да бъде под управлението на Баку, като циритам „всички индивидуални права на арменците ще бъдат гарантирани“. Тоест, това, което са създали като анклав, няма да бъде зачитано – в това число и армията, и парламента, и всичко онова, което е присъщо на една власт.
Ако Азербайджан са си върнали Шуша, Армения взе ли някаква територия?
Не. Имаме отстъпление на арменската армия. Те нямат възможностите, които имат азерите. Азерите създадоха мощна армия, като съотношението в личния състав е 1:10. Азерите имат модерни оръжия, но те са израелски дронове, турски дронове, тежко въоръжение, авиация. За разлика от Армения, която няма технически възможности.
Но Армения е подкрепяна от Русия…
Русия се опитва да бъде на равно разстояние между Армения и Азербайджан. Те казват „това е наш дом“. Те казват „когато арменският и азербайджанският лидер дойдат в Москва, ние говорим с тях на руски“. Тоест, това, което е бивша съветска територия те не правят разлика между субектите, които са новоформирани. Това едно на ръка.
Тоест, ако те се доближат много плътно до Армения, те ще отворят вратата на Ердоган за нахлуване в Азербайджан. Това е чиста дипломация. Но и още нещо – военните действия се водят изцяло върху територията на Карабах, нещо, което Съветът за сигурност, включително Русия е признала. Ако азерски войски навлязат в територията на Армения, такива каквито са признати от 1995г., тогава ще се инициира споразумението за взаимна отбрана. Армения има огромна руска военна база, която естествено, че ще бъде използвана.
Но към днешна дата, бойните действия са на територията на Азербайджан по документи от 1995г. Това са фактите.
Според Вас, мирното споразумение трайно ли е или ще има ново взривяване на „бурето с барут“ в този регион?
Мисля, че така ще се получи. Ако стратегическият план на азеро-турската страна е да свърже Азербайджан с Турция, това няма как да не мине през арменска територия, което според мен ще предизвика автоматично намесата на Русия. И тогава ще се стигне до директен сблъсък между Русия и Турция, което на този етап се опитват да избягват. Ще видим през оставащите два месеца, до смяната на караула в Белия дом, как ще се развият тези събития. Аз мисля, че ще има динамика.
