Юлиана Николова е директор на портал „Европа“ и Фондация „Център за модернизиране на политики“. Била e директор на Европейския институт (2002-2009). С нейния 15-годишен опит в ръководенето и координирането на финансирани от дарители, различни по обем и сложност проекти, тя има обширен консултантски опит в сферата на европейската интеграция, реформите в публичната администрация и подобряването на качеството в България и региона.
Буквално преди минути излезе докладът на ЕК за състоянието на върховенството на закона и свободата на медиите в целия ЕС. Как разчетохте Вие сигналите за България?
Много още има да четем, за да имаме пълна картина на сигналите, които подава ЕК към България по този доклад. Преди всичко имаме да прочетем каква информация е постъпила от българските власти, как тя е обработени и възпроизведена. Това, което можем ясно да кажем и се вижда още от резюмето и в много по-големи подробности в текста на самия документ за България е, че по отношение на борбата с корупцията България има още какво да направи. Може би още преди това – че механизмът за проверка и верификация не е отменен. Той продължава да действа и ангажиментите, поети по този механизъм продължават да бъдат ненапълно изпълнени и Комисията ще следи как България ги изпълнява.
В частта „Съдебна система“ все още остават притесненията относно отчетността и отговорността на главния прокурор, остават все още притесненията за неща, като например, че парламентът днес преодоля ветото на президента и одобри бонусите на ВСС. Стои още това притеснение у ЕК, че този начин на бонификация на членовете на ВСС всъщност представлява натиск върху независимостта на съдиите и тяхното кариерно развитие. Остава и проблемът, че е много ниско и нивото на доверие в институциите за борба с корупцията в България. Трябва да цитирам комисар Йоурова, която каза, че „протестите в България продължават да бъдат сигнал за нас и това, че корупцията е чувствителна тема за българското общество, също трябва да се отчита от Комисията“. Има специална част, посветена на медиите, но и в предишни доклади сме срещали коментари по отношение на свободата и плурализма на медиите в България. Казва се, че продължава собствеността да бъде неясна, продължават политически лица да притежават медии и така да оказват политическо въздействие върху свободата им. Продължава също така да има притеснения по отношение на демократичния процес, начина на вземане на решения и това как се приемат законите.
По отношение на борбата с корупцията България е направила относително доста неща по конфликта на интереси, но остава неадресиран проблемът с лобизма. Такъв остава и проблемът с приемане на законите без съответни обсъждания, без коментари и без съответната оценка за въздействието.
Веднага след пресконференцията на еврокомисар Йоурова пресконференция даде и министърът на правосъдието на България. Тя обаче отчете, че докладът е позитивен. Тя ли не е разбрала или експертите на са разбрали доклада на ЕК, защото говорим за радикално разминаване на двата прочита?
Това също така не е ново. Както нищо по този доклад не е ново за България, така и двата прочета не са. Често ни се случва, когато излиза доклад, да се чудим в коя от двете реалности живеем. Може би министърът е очаквала по-негативни констатации и за нея той е позитивен.
Може би за първи път от доста години в доклада няма нищо по отношение на политическата воля. В докладите по механизма преди се говореше за наличие на политическа воля, най-отначало – 2009, 2010 година – дори на „силна политическа воля“ за преодоляване на корупцията и дефицитите. Сега няма нищо за политическата воля за преодоляване на недостатъците. Така че пак са две паралелни реалности.
Споменахте, че досегашният мониторинг остава. Това означава ли, че България ще бъде под двоен надзор? Един път заедно с другите европейски държави, и още веднъж – по другия, станал си вече „наш“ мониторинг?
Няма яснота по отношение на процедурата, а комисар Йоурова нищо не каза по време на пресконференцията по отношение на това дали ще има паралелен доклад – по-скоро не, според мен. Годишните доклади за всички държави членки ще бъдат докладите, при които България ще бъде гледана повече под лупа. Като тя си има нейните си репери, по които се следи за изпълнение, но тези репери по един много добър начин съвпадат с методиката за оценка на върховенството на закона и борбата с корупцията по хоризонталния доклад.
Какви биха били последиците за България? Говори се, че тези доклади на ЕК ще бъдат обвързани с европейското финансиране. Очаквате ли да бъдат спрени пари за страната ни?
Нека да видим какво решение ще вземе ЕС, в смисъл Съвета и парламентът, защото виждаме, че някои от държавите членки – тези от т. нар. пестеливи държави – са силно ангажирани с това да има обвързаност на върховенството на закона с финансирането, докато централноевропейските държави по-скоро не желаят такова обвързване. Прочетохме в „Политико“, че Германия е направила компромисно предложение, което всъщност не казва ще е то „сериозен дефицит на върховенство на правото“, което да доведе до спиране на пари, т. е. предлага един механизъм, който хем го има, хем го няма. Така че нека да видим какво ще стане с механизма. Също така обаче голяма част от комисиите в европарламента са настроени в голяма степен да искат обвързване на парите. От друга страна, ако част от държавите членки не го желаят и забавят приемането на бюджета заради това обвързване, като че ли е по-добре да се намери някакъв разумен компромис, който все пак не спира развитието на съюза и все пак да позволи да се приеме бюджетът за следващата многогодишна финансова рамка, както и възстановителният механизъм. Става въпрос за много спешни мерки за спасяване на ЕС и държавите в него от ефекта от пандемията.
Така че ще видим. Засега седи опасността че би могло /да има спиране на пари – бел. ред./, но нищо от този доклад, което разчитаме поне на първо четене, не говори, че следва изводът за спиране на пари, каквито и да са те и под каквато и да е форма.
Днешният ден беше исторически за ЕС, защото има доклади за всички държави членки. Има ли държави, в които се влошава демокрацията, и кои са отличниците?
Нямам собствен прочит върху всички, защото те продължават да излизат /във времето на интервюто – бел. ред./ за държавите-членки, от резюмето не може да се отсъди. Ако вярваме на „Политико“, които имат много добри „очи“ в ЕК и делата на Европа, то имаме държави, които в повечето от 4-те области нарушават европейските стандарти. Във върховенството на правото това са Унгария, Полша, за съжаление България, и Румъния. По корупцията са България, Румъния, Хърватия и други централноеврапейски държави. По отношение на свободата на медиите е почти същата четворка. Така че има да се чете още. Не можем, с нашето правителство, да се хвърлим да правим т. нар. екшън планове, в които да борим това, което са ни дали като препоръки, а трябва да видим защо се е стигнало до тези констатации и за какво може да постигнем съгласие, че ще даде ефект. След това много съзнателно и отговорно да го въведем и т. н.
Това, което механизмът възпита у нас, е един нихилизъм по отношение на европейските доклади, т. е. че с една бюрокрация винаги можем да ги преборим. Доста по-важно е, че това трябва да е сигнал за самите нас – че средата, в която живеем – важната среда на върховенство на правото, на свобода и плурализъм на медиите, на борба с корупцията и очистване на обществото, от нея зависи нашият живот и това, което ще направим, няма да ни го свърши нито ЕК, нито Съвета, нито спирането или даването на парите.
