Темите за доходите в България, как да нараснем до девет милиона, справедливото равнище на пенсиите и достъпа на хора с увреждания бяха обсъдени в рамките на дискусията „Млади семейства и доходи“. Тази среща е част от поредицата дискусии, организирани от инициативата „Продължаваме промяната“, насочени към ключовите въпроси за бъдещето на страната под мотото „Силна България в силна Европа“. Участваха синдикати, работодатели, академици, експерти и членове на неправителствени организации с акцент върху доходите.
Асен Василев, лидер на „Продължаваме промяната“ (ПП), подчерта, че дискусията не има предизборен характер и се фокусира върху дългосрочни цели за следващите 15 години, независимо от правителството. Той отбеляза, че през последните години е настъпила съществена промяна в подхода към доходите, като важно е да се определи как това влияе на икономическата конкурентоспособност и социалното неравенство. Повишаването на минималната работна заплата не е довело до ръст на безработицата, което свидетелства за адаптивността на пазара, но шефът на ПП предупреди, че съществуването на значителни разлики в доходите може да предизвика социална нестабилност.
Според доц. д-р Атанас Атанасов, ръководител на Националния статистически институт (НСИ), от 2007 до 2024 г. се наблюдава ръст на минималната и средната заплата у нас. През 2007 г. средното възнаграждение е било 480 лв., а за 2024 г. се предвижда то да достигне 2413 лв. Минималната заплата, от 180 лв. през 2007 г. до 933 лв. през 2024 г., показва разширяваща се пропаст между минималната и средната заплата. По данни на Атанасов, през 2008 г. минималното възнаграждение почти съвпада с линията на бедност, а през 2024 г. различието ще се увеличи. За последните пет години реалната средна заплата се е увеличила с 50% след инфлация, но в сравнение с другите европейски държави, България остава с най-ниската минимална работна заплата, дори под тези в страните извън ЕС.
Според Атанас Атанасов, около 1,6 милиона души през 2008 г. са били под линията на бедност, а през 2024 г. те ще бъдат около 1,4 милиона, но тенденцията за намаляване на населението в България утежнява ситуацията. Той предложи да се разгледа необходимостта от изменение на данъчната система или оптимизация на текущите решения, за да се справим с бедността, акцентиравайки на образованието.
Финансистът Левон Хампарцумян подчерта, че е важно какво да се прави с хора, които губят нискоквалифицираните си работни места, като нови работници от Узбекистан и Шри Ланка предлагат желаните от работодателите качества. Той предупреди, че повишаването на данъците и насочването на средства към неефективни системи може да навреди на икономиката.
Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, каза, че БВП на България от 2007 г. е нараснал 4,2 пъти, но недостатъчното изпълнение на капиталовата програма е основният budget проблем. Към момента в страната работят около 600 хиляди души в обществения сектор, което представлява значителна част от населението без достатъчно бюджетна подкрепа.
Атанас Кацарчев, главен икономист на „Подкрепа“, изрази мнение, че хората с ниски доходи не трябва да бъдат ответствени за данъци, тъй като две трети от домакинствата са на ръба на оцеляването. Необходима е данъчно-осигурителна реформа, с акцент на премахване на таваните за осигуровки.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика заяви, че новият парламент трябва да разработи механизми за минимизиране на данъчното натоварване и избягване на популистки мерки относно заплатите, както и промяна в социалното подпомагане, насочена към нуждаещите се.
Асен Василев сподели, че оставянето на част от данъка в общините може да увеличи неравенството между по-големите и по-малките общини.
Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии подчерта, че ще е нужно преразпределение, тъй като някои общини ще получат значително по-малко средства. Той допълни, че България не е на последно място в ЕС по минимална работна заплата и покупателна способност. Разговорите за данъчната реформа трябва да започнат, само когато се докаже, че средствата се разходват ефективно.
