Ел Паис: НАТО ще вземе решение за най-голямото военно разполагане след Студената война

Срещата на върха в Мадрид следващата седмица бележи повратна точка в историята на НАТО. Алиансът, чието съществуване и основна цел бяха поставени под въпрос след разпадането на СССР, ще претърпи своеобразно преосноваване в испанската столица, за да се адаптира към безпрецедентен след края на Студената война военен сценарий, пише испанският „Ел Паис“.

30-те съюзници се събират в състояние на повишена военна готовност във връзка с нахлуването на Русия в Украйна и са готови да започнат мащабна надпревара във въоръжаването, за да превърнат Източна Европа в крепост с хиляди войници и мащабно военно строителство в очакване на евентуална атака от страна на руския президент Владимир Путин. НАТО иска да изпрати послание, че е в състояние на война и е готова да отговори на всяка агресия срещу някой от своите членове, пише изданието.

Трагичният и неизбежен фон на срещата в испанската столица (от 28 до 30 юни) е войната, започната от Русия срещу Украйна – агресия на една държава срещу друга, невиждана в Европа от края на Втората световна война. Геостратегическото напрежение между големите сили в резултат на руската агресия достигна нива, които на практика са забравени от времето на Кубинската ракетна криза или кризата в Суецкия канал.

НАТО иска да се възползва от срещата на върха в Мадрид, за да пренастрои силите си в условията на потенциален сценарий на конфликт, да предефинира стратегията си за бъдещето и да даде тласък на националните инвестиции в отбраната и съвместното финансиране на алианса.

Преговорите за обхвата на военния отговор, който ще бъде обявен в Мадрид, продължиха в централата на НАТО в Брюксел в събота, като източните съюзници настояваха за драстично увеличаване на присъствието на войски на тяхна територия. Резултатът, според източници, ще бъде под формата на актуализирана така наречена „Позиция за отбрана и възпиране“, базирана върху обхвата на въоръжението и войските, с които разполага НАТО, за да отговори на потенциални заплахи за сигурността на евроатлантическото пространство.

Източници, запознати с преговорите, посочват, че „някои страни искат да преминат от сегашното присъствие в източната част на алианса, състоящо се от бойни групи, към бригадно измерение“. Сегашните групи се състоят от 1000 до 1600 военнослужещи, а преминаването към бригада може да удвои броя им. Новата единица предполага по-голяма автономност на действията и по-сложно въоръжение.

Същите източници добавят, че съюзниците, които са най-близо до руска територия, дори искат да повишат отбранителната позиция до категорията на дивизии, командвани от генерали – военна единица, която може да наброява до 15 000 войници.

Джейми Шей, анализатор по въпросите на отбраната в организацията „Приятели на Европа“ и бивш официален говорител на НАТО, смята, че „основният дебат в Мадрид ще бъде между източноевропейските съюзници, които биха искали да превърнат батальоните в тежко въоръжени бригади, постоянно разположени на тяхна територия, и съюзници като САЩ и Германия, които предпочитат да продължат със сегашната стратегия на ротационни сили, които се подсилват в случай на криза или конфликт“.

През 2017 г. – три години след анексирането на украинския полуостров Крим от Русия, НАТО за първи път разположи войски в държавите от източния фланг – по една бойна група в Полша и по една във всяка от балтийските държави (Естония, Латвия и Литва). По данни на НАТО тези части вече наброяват почти 5000 военнослужещи, въпреки че са подсилени, след като руската армия навлезе в Украйна през февруари тази година.

През март алиансът удвои присъствието си в съседните страни, като в Унгария, Румъния, Словакия и България бяха разположени четири допълнителни бойни сили – по една от всяка страна. По оценки на организацията, в момента под нейно командване се намират около 40 000 съюзнически войници. Освен това съюзническите военновъздушни сили в източната част на блока разполагат със 130 изтребителя в повишена готовност. А в морето има 140 военни кораба. Присъствието на американски войски на европейска територия също се увеличи за няколко месеца от 70 000 на 100 000 души.

Заедно с новия скок в отбранителните позиции срещата на върха в Мадрид ще преосмисли цялото си бъдеще в условията на свят, в който се е завърнала стратегическата конкуренция между антагонистичните сили – ситуация, която изглеждаше преодоляна след края на Студената война. „Срещата на върха в Мадрид е решаваща и трансформираща за НАТО“, казва генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за „Ел Паис“, дадено миналия петък в централата на алианса. „Това ще бъде историческа среща на върха по много причини.“

В испанската столица ще бъде одобрена нова стратегическа концепция – документът, който периодично актуализира приоритетите на НАТО след големи промени в сигурността като тези, предизвикани от войната на Путин. Според източници, запознати със съдържанието на „Мадридската концепция“, както я наричат неофициално, тя загърбва доскорошните връзки с Москва.

В предишната концепция се твърди, че „Русия не представлява заплаха“, и се смята, че сътрудничеството на НАТО с Москва е от „стратегическо значение“. Според източници на вестника, Русия вече ще бъде класифицирана като пряка и непосредствена заплаха. Новият етикет разкрива загрижеността от евентуално нападение от страна на Путин срещу някой от съюзниците – ход, който може да предизвика глобална въоръжена ескалация между водещите ядрени сили в света.

Втората голяма новост е споменаването на Китай, който не фигурираше в концепцията от 2010 г. Азиатският гигант е близо до това да бъде поставен в същата категория на заплаха като Русия. Но европейските съюзници се застъпват за това да не се повишава повече напрежението в отношенията с Пекин и според същите източници Китай ще бъде описан не като заплаха, а като по-дългосрочно геостратегическо и системно предизвикателство.

Луис Саймън, директор на брюкселската делегация на Кралския институт за изследвания „Елкано“, посочва, че вниманието, което се обръща на източния фланг на алианса, може да е само циклично. „Вярно е, че войната в Украйна доведе до известно съживяване на НАТО и върна Европа в центъра на вниманието на американската външна и отбранителна политика, но не мисля, че войната е пречка за желанието на САЩ да дадат приоритет на Азия.“

Фокусът на алианса върху заплахите от изток, независимо дали от страна на Русия или Китай, поражда подозрения сред южните съюзници като Испания, които се опасяват, че южният фланг е пренебрегнат. Източниците на изданието посочват, че в Мадрид ще бъде постигнат компромис, за да се подчертае, че концепцията за сигурност е 360º и поради това алиансът ще засили бдителността си по отношение на евентуални заплахи, идващи от Северна Африка или страните на юг от Сахара.

Въпреки това, според Шей, „южният фланг все повече ще се превръща в проблем на Европейския съюз“. Ветеранът анализатор е убеден, че „руското нахлуване в Украйна е било такъв сигнал за събуждане, че през следващите години алиансът ще трябва да посвети по-голямата част от времето си на укрепване на отбраната си на източния фланг и на Западните Балкани“.

• Още международни новини – четете тук