Емануил Йорданов
Кадър: БНТ

Емануил Йорданов завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“ и работи като адвокат. През 1997 година е избран за народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС) в XXXVIII народно събрание. Член е на Комисията по местното самоуправление и регионалната политика и Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията. От 1999 до 2001 е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов. След 2001 г. работи като адвокат.

– Г-н Йорданов, как бихте коментирали случая в Пловдив, при който дете простреля баща си – полицай от ОДМВР? Вътрешният министър Калин Стоянов съобщи, че отстранява четирима полицейски началници. Има ли пропуски на отговорни ръководители?

– Мисля, че това е твърде нещастно стечение на обстоятелствата. Лошото е, че в момента не разполагаме с кой знае каква информация, за да може да бъдат направени категорични становища.

В крайна сметка, едва ли би могло да се търси някаква отговорност от хора, заемащи отговорни длъжности за това, че пистолет на един служител е попаднал в ръцете на детето.

– Все пак са нарушени някакви норми и правила, не трябва ли да има отговорни за това как се упражнява контрол?

– Не мисля, че е подходящо деца да се допускат до помещения на МВР, но това е нещо, което съществува като практика във всички сфери. Не говорим само за министерството. Включително и аз когато бях дете, майка ми и баща ми са ме водили на работните си места. Естествено, те не работеха в МВР, но това нещо го има.

Тук стои и проблемът с детските градини, който не е от компетентност на вътрешното министерство по никакъв начин.

– Какво е мнението Ви за проявите в няколко места на страната, при които униформени излязоха в подкрепа на Калин Стоянов?

– Малко трудно ми е да разбера смисъла на подобни прояви, защото, в крайна сметка, мандатът на всеки един вътрешен министър е доста кратък. В рамките на Прехода имаме един министър, който има пълен мандат – това е проф. Георги Петканов. Всички останали сме били на по една, две години.

Когато човек се заема с подобна дейност, той би трябвало да бъде съвсем наясно, че постът е твърде преходен и че твърде скоро ще дойде времето да напусне кабинета си.

При това положение да се правят манифестации, да се натискат клаксони е нещо крайно непродуктивно.

– Бяха ли нарушени определени законови ограничения пир тези прояви? Униформените изразиха подкрепа за министъра, но в крайна сметка, с изявление пред медиите, Калин Стоянов обобщи недоволството и то беше насочено от него към определена политическа сила? Това не политизира ли проявата?

– Длъжността на министъра е политическа. Всичко, което прави той, е свързано с политика. Така че, да говорим за политизиране – трябва да има политизиране на делничната работа на служителите на министерството.

А иначе министерството е точно този държавен орган, който отговаря за провеждане на правителствената политика в сферата на вътрешната сигурност. И точно тук е проблемът – когато за министър се назначава човек, който няма грам политически опит, той се люшка между длъжността на министъра и длъжността на главния секретар на МВР.

Политическите му реакции в много от случаите не са съвсем адекватни. Защото, когато говорим за това, че действащият министър атакува определени функционери на една политическа сила, би трябвало да припомним, че точно тези хора са го назначили за министър.

Значи, те тогава не са били провалени политици, а когато идва време да го свалят, защото има някакво недоволство от работата му, те стават „провалените политици“.

– През последните месеци има случаи на полицейско насилие, които не помагат за подобряване на образа на МВР – може ли да се говори за това, че в последно време, не само в мандата на Калин Стоянов, полицията от блюстител на реда се превръща в един опасен за тези, които трябва да опазва, субект?

– Подобни инциденти е имало многократно в редица периоди от време. Така че не мисля, че трябва да се фиксираме върху последните една или две години. Това са неща, които са недопустими и срещу тях трябва да се търси необходимото противодействие, да има съответният вътрешен контрол по отношение на действията на служителите.

За съжаление, има две дирекции – „Инспекторат“ и „Вътрешна сигурност“, чиято работа, по мое мнение, не може да бъде похвалена кой знае колко. И очевидно има нужда от концентриране на усилията там.

– Ако скоро има редовно правителство, то трябва ли да търси някакви съществени промени в МВР?

– Аз не съм голям привърженик на реформите. Мисля, че по-скоро трябва да се изпълняват законите на държавата. Това се отнася с пълна сила и за МВР. Всеки трябва да изпълнява своите задължения в рамките на министерството.

Трябва да се търсят начини за подобряване на условията за работа, да се повиши дисциплината, да се засили вътрешният контрол, за да се избягват инциденти. Тогава нещата ще си дойдат на мястото. Включително трябва да има и едно по-добро взаимодействие между МВР и прокуратура.

Там нещата опират донякъде и до съдебната реформа, която е отложена за следващия век с решение на Конституционния съд.

– Има ли проблем в МВР по отношение на недостига на кадри?

– По принцип в годините винаги е имало проблем с кадрите и този проблем идва не само от това, че не се работи достатъчно упорито за привличане на хора, но и от гледна точка на това, че не се търси съотношението между този състав на министерството, който работи полицейска работа и съответно – администрацията. Това е говорено многократно в годините, но никой не си е направил труда да търси решение.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук