България стана член на ЕС през 2007 г., само година преди Световната финансова криза. Въпреки неподходящото време, страната спечели много от членството си – БВП на държавата достигна близо 50% от средното за ЕС (при 25% през 2000 г.), а икономиката й е укрепнала на фона на световната тенденция към забавяне на растежа.
10 години след присъединяването й към ЕС въпросът за еврозоната най-сетне започна отново да се извежда на преден план. Българската икономика отговаря добре: растежът на БВП е близо 4% през 2017 г.
Въпреки това страната не е използвала всички предимства, които ЕС може да й даде. Макар и България да наваксва преднината на останалите страни-членки, това се случва с по-бавно темпо в сравнение с Полша или Румъния. Българите гледат към бъдещето с оптимизъм, но също така с разбирането, че държавата се нуждае от постоянни усилия за осъществяването на реформи.
Третото правителство на дясноцентристката партия ГЕРБ на Бойко Борисов беше създадено след предсрочните избори през 2017 г. Мотото на кабинета е „стабилност”. Главната идея беше, че държавата има нужда от правителство с оглед на сложната международна обстановка (кризите в Украйна и Сирия), както и заради първото европредседателство през 2018 г. Кабинетът между ГЕРБ и национал-популистката „Обединени патриоти” бе сформиран като компромис с цел страната да премине поне през европейските и местните избори през 2019 г. Въпреки това коалицията се оказа успешна: правителството е все още на мястото си и парламентарното мнозинство е консолидирано.
Изгледите за предсрочни парламентарни избори са твърде малки, а това е добра новина, тъй като българските политици преминаха през период на силна турболенция от 2013 г. насам. От тогава два пъти е имало предсрочни избори и редица служебни и редовни правителства. Въпреки че ситуацията в момента изглежда спокойна, все още има упорити неразрешени проблеми.
Един от най-важните е, че България все още има лоша репутация в ЕС. За нея се говори като за най-корумпираната и най-бедната страна-членка. Тази репутация се отразява на шансовете на страната да се присъедини към ядрото на ЕС – Шенген и еврозоната, като еврозоната в момента придобива все по-голямо значение за страната. Лошата репутация до някъде е и причината за липсата на значителни чуждестранни инвестиции в България през последните няколко години.
На председателството на Съвета на ЕС се гледаше като на голяма възможност за България да демонстрира, че е постигнала значителен напредък в борбата с корупцията и реформата на съдебната система. Въпреки че последният доклад на ЕК от Механизма за сътрудничество и проверка звучеше оптимистично, самият факт, че той не механизмът не беше прекратен, говори за това, че все още има проблеми, които трябва да бъдат разрешени.
Основният проблем не е, че пиарът на правителството е слаб. По същество в България е имало много политически провали по отношение на безотчетния Главен прокурор, криминалния колапс на Корпоративна търговска банка – 4-тата най-голяма в страната, както и със създаването и работата на антикорупционни институции. Медийната среда продължава да ерозира. И последно, но не на последно място – издигането на евроскептични партии хвърля сянка върху бъдещето, както впрочем и в много други страни-членки.
Въпреки това българите продължават да са една от нациите, които имат най-голямо доверие в ЕС, но популистки партии лансират националистични проекти, които могат да имат дългосрочен пагубен ефект. Успешното българско правителство непрестанно е изкушавано от големи проекти, спонсорирани от Русия, като например ядрена централа или газопроводи. С оглед на това, че икономическата рентабилност на тези проекти е спорна, до момента те не са реализирани. Въпреки това фактът, че дискусиите по тях продължават, говори за това, че в страната все още има руско влияние.
В заключение, българските надежди са насочени към ефективно членство в ЕС и стабилна и просперираща европейска общност. Въпреки съществуващите проблеми, държавата има потенциала да навакса напредъка на по-старите страни в ЕС и това личи от постигнатия през последните 10 години прогрес. Ако България успее в това си начинание, тя ще бъде позитивен пример за останалите държави от Балканите.
