Емил Соколов е роден в Бургас. Завършва гимназия в родния си град. Висшето си образование получава в Университета в Екзитър във Великобритания. Завършва бакалавърската си степен “История и международни отношения” през 2016 година, през 2017 година вече е магистър по “Икономическа и социална история”. През 2022 година става доктор по история в Университета в Екзитър. Емил Соколов е историк, политически анализатор и преподавател по българска и световна история.
Днес от ГЕРБ обявиха името на кандидата си за премиер – българският еврокомисар Мария Габриел. Очаквате ли ГЕРБ да успее да състави четвърто правителство, което ако се случи, ще бъде абсолютен рекорд за България?
Хипотетично съществува такава възможност. Номинацията на Мария Габриел е знак, че ГЕРБ се опитват да представят по-европейска фигура, която не е обвързана с различните скандали и противопоставяния във вътрешната политика на България.
Дали това ще стане не е сигурно. Макар и тя, като еврокомисар, да има някаква експертност, трудно може да се каже, че е една от най-ярките фигури на ГЕРБ и е изобщо ярка фигура в европейската политика. Общо взето на нея цялостно ѝ липсва каквато и да е политическа тежест.
Ако целта е било да се избегне фигура, която е много политизирана, тази цел е постигната. Но от друга страна, ако се търси фигура, която да може да преведе България през различните кризи и да прояви някаква свързаност и изобщо да е способна да постига и да изгражда някаква комплексност, за момента няма сведения Мария Габриел да притежава някакви такива качества.
След мащабните протести преди няколко години, забрави ли вече българското общество за премахване на статуквото? Готови ли са българите да приемат управление на ГЕРБ, ДПС и ИТН?
Не мисля, че управление на ГЕРБ, ДПС и ИТН ще бъде прието добре. Позабравени са някои неща, но по-скоро хората са склонни на компромиси за това все пак да има някакво редовно правителство. Ако това редовно правителство е в конфигурация ГЕРБ, ДПС плюс ИТН или БСП, като определено комбинацията с ИТН е по-възможна при една евентуална игра с кворума, това със сигурност ще предизвика отново общественото негодувание. В крайна сметка протестите преди години започнаха именно с идеята да се осветли коалицията между ГЕРБ и ДПС. Едно такова потенциално бъдещо управление абсолютно ще я официализира. Не мисля, че това ще бъде прието добре и най-вероятно ще стане повод за нови протести.
Кое е по-малкото зло – да поставим под въпрос европейското развитие на България и да идем на нови избори, или отново да изберем правителство, върху което обаче тегнат тежки съмнения за мащабна корупция?
Има поне на 70-80% доказани данни за извършени нередности, и то някои в особено големи размери. Едно такова управление трудно може да гарантира развитието на България, защото обезсмисля цялата идея за България в Европа, за европейския път на България, за евроатлантизъм и прочее. Просто лишава всички тези думи от смисъл. Тяхната цел не е да бъдат изпразнени от значение термини, а едно силно корумпирано управление прави точно това – изпразва ги от значение.
От друга страна, ситуацията е много необичайна, заради пет поредни парламентарни избори, невъзможност да се състави правителство и задълбочаването на политическата криза. Виждаме, че поведението служебните кабинети на президента, и на самия Радев, който се изявява като негов ръководител, макар и това да не е част от правомощията му, противоречат на европейските позиции. Особено по определени въпроси, свързани с Украйна, с европейската отбрана или с енергийната независимост. Те изразяват съмнение къде точно седи България. Но начин, по който едновременно да получим редовно правителство и да гарантираме европейският път на страната ни и да избегнем по-сериозни корупционни скандали за момента изглежда тотално миниран.
Единственият вариант, който се обсъждаше беше ГЕРБ-СДС с ПП-ДБ. Но за момента, имайки предвид как се развиха преговорите, и на какво ниво е диалога между първите две политически сили, нещата изобщо не изглеждат обещаващи. Стана ясно, че Правната комисия ще започне първото си заседание с председател Радомир Чолаков. Това тотално изключва „джентълменското споразумение“ и лишава от какъвто и да е смисъл по-нататъчни преговори, защото поетите ангажименти просто не се спазват от страна на ГЕРБ. Поне до момента такова нещо не виждаме. Пише се обща програма, ама защо на Еxcel, договаря се някаква ротация, която после не се случва. няма какво да се залъгваме, перспективите не са добри.
За мен по-вероятно е да идем на нови избори, защото номинацията на Мария Габриел със сигурност не показа ясна воля за съставяне на кабинет и излизане от кризата. По-скоро прилича на отбиване на номера – ето ви едно по-симпатично европейско лице, но ние не очакваме да го изберете. Това според мен е посланието, което на едно интуитивно ниво получават гражданите и останалите политически сили с които ГЕРБ предполагаемо водят преговори.
Очевидно руската агресия в Украйна провокира интензивни политически процесии и в ЕС. Показателна за това беше и речта на германския канцлер Олаф Шолц пред ЕП, в която той акцентира, че ЕС се нуждае от промяна. Как България може да се подготви пълноценно за тези процеси?
Като спре да стои до оградата и вземе ясно страна. За момента в България силите са обединени в два ясни лагера, които са за Украйна и против Украйна, което си е де факто за Русия. БСП, „Възраждане“ и президентът Радев, показват ясно пристрастие към руската страна. ГЕРБ-СДС, ПП–ДБ, включително и ДПС, които все пак се водят либерална партия са склонни да подкрепят Украйна. И тук идва въпросът ние геополитически как ще се позиционираме и дали ще изберем да сме с цяла Европа срещу руската агресия, което е свързано с работа за повече енергийна независимост, за по-сериозна отбрана, за борба с дезинформацията и с руското икономическо влияние.
За момента България седи на оградата и отлага взимането на решения, което е проблем, защото в някой момент някой ще вземе решението вместо нас. Когато ние отказваме да поемем отговорност за собствената си съдба и отказваме да изберем един път, който да следваме, а се опитваме по балкански да хитруваме и с едните и с другите, исторически е доказано, че това не води до добри резултати, а напротив, създава доста сериозни проблеми.
Трябва ли евентуалното ново правителство да се бори не само за парите, които страната ни ще получи от Европа, но и за отстояване на правото на вето в ЕС, чрез което страната ни има важна роля във вземането на решения? Тоест трябва ли да има по-активна роля в тази посока – в заемането на ясни позиции, а не само да се стремим към получаване на плащания?
Огромен проблем е това, че през последните години в следствие на управлението на ГЕРБ се създаде фалшивото усещане, че да си в Европа означава да усвояваш евросредства. Това е най-ниското, най-плиткото ниво на участие в какъвто и да е европейски проект. Да си част от Европа означава активно да се интересуваш от бъдещето, да си активна страна в решаването на европейските проблеми и във формулирането на европейските политики, а не просто да си пасивен получател на пари, които едва ли не да купуват мълчанието и послушанието ти. Това проваля цялата европейска идея.
Големият проблем е, че едно правителство на ГЕРБ, ДПС и ИТН просто ще продължи тази порочна политика на усвояване на евросредства – получаваме едни пари, усмихваме се и се прегръщаме по снимки. Но ако продължим да следваме тази линия ще останем само номинално част от Европа, но никога няма да сме там в пълния и истинския смисъл.
Още актуални интервюта – четете тук
