Емил Соколов е роден в Бургас. Завършва гимназия в родния си град. Висшето си образование получава в Университета в Екзитър във Великобритания. Завършва бакалавърската си степен “История и международни отношения” през 2016 година, през 2017 година вече е магистър по “Икономическа и социална история”. През 2022 година става доктор по история в Университета в Екзитър. Емил Соколов е историк, политически анализатор и преподавател по българска и световна история. Кандидат за народен представител в бургаската листа на „Продължаваме промяната“ на последните избори.
Д-р Соколов, във вторник „Продължаваме промяната“ се срещнаха с ГЕРБ – защо се случи тази среща?
Целта на „Продължаваме промяната“ не беше да легитимират ГЕРБ, както слушаме последните дни – че едва ли не виждат ГЕРБ като партньор. Никой в ПП не вижда ГЕРБ като партньор. Това беше опит от страна на ПП да напомнят защо с ГЕРБ не може да се работи.
На срещата стана ясно, че освен всички основателни притеснения за корупцията в ГЕРБ, чисто и по основните политики – за бюджета, за минималната заплата, за пенсиите и т.н., има доста сериозни различия. Можем да говорим за идеологически различия, не само по оста „корупция-антикорупция“.
Тази среща беше опит ПП да откликне на натиска, че едва ли не са недиалогични, че тласкат страната към избори и да покажат, че са склонни да проведaт някакъв диалог, като по този начин напомнят, че дори и диалог с ГЕРБ да се проведе, проблемите остават.
Видяхме една дълга серия опорки. Първо беше енергийната криза и разруха. Тази опорка идваше от ГЕРБ и служебното правителство в тандем, които казваха, че ПП да довели страната до енергийна разруха. Оказа се, че природният газ в момента е по-евтин. Втората опорка беше, че бюджетът е тотално зле направен, страната е изправена пред фалит. ГЕРБ и служебното правителство отново бяха в тандем по тази опорка. Служебният министър на финансите обаче отказа да внесе бюджетът, който предвижда огромни дефицити, а предложи да продължим да се движим по бюджета, който Асен Василев е изработил.
Сега продължение на тази опорка е, че ПП са съсипали страната, че отказват да говорят с първата политическа сила ГЕРБ, отказват да мислят за България и се интересуват единствено от собственото си его. Срещата във вторник беше опит ПП да покаже, че са склонни на някакъв диалог, когато става дума за България. Разбира се, това ядоса много хора.
Ситуация цялостно е неприятна. Виждаме, че и БСП, и ПП, и ДБ, на теория и „Възраждане“ са анти-ГЕРБ. Уж има някакво огромно анти-ГЕРБ мнозинство, в следващия момент ГЕРБ са първа политическа сила. Ако някой е реабилитирал ГЕРБ, това не са ПП с тази среща, а резултатите от изборите. Когато ГЕРБ са първа политическа сила, а ПП – втора, всякакъв опит на ПП да откаже диалог с ГЕРБ завършва с това, че ПП е по-малката партия, че трябва да отстъпи, че тласка България към поредните избори. С тази среща ПП опита да разсее опорките, че мисли само за себе си, но в същото време да покаже, че ГЕРБ не се са променили по никакъв начин.
Разбирам защо хората имат съмнения, защо са ядосани. Намираме се в политическо безвремие, в което не изглежда да има изход и да се състави стабилно правителство, поради простата причина, че то би изисквало много сериозни компромиси, които нито една политическа сила не би следвало да направи, ако не иска тотално да разруши доверието на хората. От другата страна, никой не иска да отиде на избори, имайки предвид, че на хората им омръзна от избори. За момента изглежда невъзможно да се намери изход от ситуацията.
Защо обаче „Продължаваме промяната“ приеха да се срещнат с ГЕРБ, но без Бойко Борисов?
Това за мен беше грешка. Бойко Борисов трябваше да присъства на тази среща. Ако ГЕРБ, като първа политическа сила, искаха да покажат, че са склонни на диалог, би трябвало лидерът на партията да е там. При положение, че и двамата лидери на ПП – Василев и Петков, отидоха на срещата с ясно съзнание, че това може да им нанесе репутационни щети, би трябвало и г-н Борисов, щом може да дава интервюта по медиите, да се появи на тази среща.
Това, което Борисов направи, е да не се появи на срещата, а два дни след това даде интервю по телевизията. Едва ли не изпрати посланието, че ПП не са достатъчно значими Борисов да се срещне с тях. Щом Борисов предпочита да се скрие и да не се появи на място, където някой може да си позволи да му зададе неудобен въпрос, може би ПП не трябваше да прави този компромис.
Имаше ли все пак някакъв резултат от тази среща, излезе ли нещо продуктивно?
Не бих казал. Че има съгласие по евроатлантическите теми – това е ясно. Само че остават много други теми, които са ключови за българските граждани и по които ГЕРБ и ПП не могат да стигнат до съгласие – особено когато става въпрос за някакви социални мерки, увеличаване на социални плащания и съставяне на бюджет.
Единственото, което ГЕРБ и ПП имат сходно, но то е сходно още и с ДБ, на теория и с ДПС, е, че всички си евроатлантици. Видяхме, че се гласува и военната помощ за Украйна, и еврото. Оттам нататък обаче опорката, че може да се състави евроатлантическо правителство, се чупи. Евроатлантическото правителство няма да решава само външнополитически въпроси. Когато стане въпрос за вътрешнополитически въпроси, които включват и борбата с корупцията, и изготвянето на бюджет, и съдебна реформа, няма никакъв консенсус между ГЕРБ и ПП.
Виждате ли симбиоза между ГЕРБ и служебния кабинет?
В последните няколко месеца имаше сериозно единомислие и за енергийната криза, където ГЕРБ и служебното правителство заедно обвиняваха ПП, че ни чака енергиен апокалипсис, което не се случи, и за бюджета и държавните финанси как ПП са докарали държавата до фалит. Служебното правителство влезе в модела на ГЕРБ, който е да залага в бюджета много ниска приходна част, съответно да прогнозира, че трябва да се изтеглят големи нови дългове, като в същото време на края на годината остават много милиарди, които се разпределят за няколко дни. Същата беше нагласата на служебното правителство, в това те копираха ГЕРБ. Сега индикациите от тях са, че ако няма правителство, виновни отново ще са ПП, защото не говорят с никого и гледат само себе си.
По ключови теми има невероятна симбиоза между ГЕРБ и служебното правителство. Неслучайно г-н Борисов в последното си интервю в четвъртък се изказа доста ласкаво за президента Румен Радев, което беше невероятна трансформация. Само доскоро г-н Радев в думите на г-н Борисов беше проводник на руски интереси, искаше да счупи държавата, да я овладее, искаше да стана авторитарен лидер, чегърташе. В един момент обаче виждаме лидерът на ГЕРБ – уж основен опонент на г-н Радев, лидер, който доскоро наричаше ПП партията на президента, въпреки че това отдавна не е така, ако изобщо някога е било, да прави комплимент след комплимент на президента. Това показва, че отношенията между ГЕРБ и служебното правителство, както и между ГЕРБ и държавния глава, очевидно доста са се затоплили.
Индикация за това е още държанието на Стефан Янев, който не просто от една седмица се опитва да се маскира като евроатлантик, но още малко може да му казваме и българския Кенеди, тъй като в социалните мрежи публикува цитат след цитат на американския президент. Най-големият американофил в българската политика изведнъж се оказа лидерът на „Български възход“, който до онзи ден отричаше, че има война в Украйна.
Метаморфозите и трансформациите, на които ставаме свидетели не в рамките на месеци, а на дни, са покъртителни. На този фон е много трудно да успееш да обясниш на хората какъв е целият този маскарад. Ситуацията изглежда без изход. ПП направиха опит да покажат, че и те са склонни на диалог, тъй като като компромис няма да направят. Средата е такава, че виждаме невероятно обръщане на палачинката и от „Български възход“, и от ГЕРБ спрямо президента, и от г-жа Корнелия Нинова спрямо хартиените бюлетини, че е много трудно да се обясни на хората какво се случва. Най-голямата опасност за демокрацията ни е, че всеки, който има позиция, която отстоява от месеци и не е склонен да отстъпи от нея, защото например е обещал на хората това на изборите, започва да изглежда като някакъв радикал, който мисли само за себе си и се опитва да счупи държавата.
На фона на политици и лидери, които през седмица си сменят мнението, някой, който проявява елементарна принципност и последователност, изглежда като върховен егоист и човек, който нехае за България. Средата става още по-токсична, което ще създаде още повече промени в дългосрочен план. Независимо дали ще се състави правителство за няколко месеца, или ще се иде на нови избори, невъзможността на партиите да комуникират, само се задълбочава. Причината е, че няма как да знаеш дали някой, който днес защитава една позиция, утре няма да се събуди и да отстоява нещо друго.
Освен доверието, което липсва от страна на обществото към политическите сили, вече и политическите сили не могат да имат доверие една към друга, след като такива метаморфози са възможни в рамките буквално на дни.
Споменахте Корнелия Нинова и хартиената бюлетина – окончателно ли е разделението между ПП и БСП?
Според мен е много малко вероятно да има път назад. Кирил Петков каза в едно свое интервю, че все още гледа на БСП като на партньор, в същото време Асен Василев е доста по-скептичен. За мен ПП опитват да оставят някаква вратичка отворена към БСП, за да не излезе, че са в абсолютна изолация, от гледна точка, че не могат да говорят нито с ГЕРБ, нито с БСП. На практика обаче доверието към БСП реално е изгубено. След гласуването за връщане на хартиената бюлетина, след гласуването за Вежди Рашидов, очевидно доверието между двете формации е изгубено и няма как ПП да гледат на БСП като надежден партньор.
Достатъчно голям беше компромисът, който ПП направиха за БСП спрямо Украйна. 99% от ПП бяха с изразена ясна проукраинска позиция, като тези хора направиха някакъв компромис, за да приемат съюз с БСП. Сега обаче, когато се намесиха промените в Изборния кодекс и избора на Вежди Рашидов, разликите между двете партии все по-ясно се виждат. Общо правителство на ПП с ДБ и БСП изглежда все по-малко възможно. БСП сами си избраха към кой лагер принадлежат, особено с връщането на хартиената бюлетина. Само преди няколко години именно те бяха най-големия защитник на идеята да се гласува с машини. Сега забравиха тази позиция в отчаят опит да си върнат 1% от гласовете. Истината е, че БСП се срива не заради начина, по който се гласува, а начина, по който се държи БСП и най-вече Корнелия Нинова.
Има ли според Вас разделение между Кирил Петков и Асен Василев?
Не бих казал, че между Кирил Петков и Асен Василев има някакво растящо разделение по отношение правилния курс. Според мен при двамата има абсолютно единомислие какво трябва да се направи, по-скоро различия може да имат по това как да се комуникира нещо, така че ПП да не излязат виновни, ако отидем на поредни избори.
Не минава и ден, в който в някоя медия със съмнителна обективност да не се появи „новина“, че лидерите на ПП седят в отделни централи, че има група на Петков и група на Василев. Бил съм свидетел как тъкмо момент, в който такава статия излиза, лидерите на партията са заедно на събитие. Идеята е да се създаде изкуствено разделение, да се създаде впечатление, че ПП се разпада.
Наративът за разпада, започвайки от енергийната криза, която ни очакваше, минавайки през бюджетната криза, която трябваше да се случи, но също не се случи, непрекъснато забърква името на ПП. Повече от ясно е, че идеята е да се сложи знак за равенство между „Продължаваме промяната“ и процеси на разпад – дали в страната, дали партийно. Нищо такова не съм видял. Съвсем нормално е да се обсъждат различни начини как да се отиграе тази сложна политическа ситуация, в която – малко или много, всички са срещу „Продължаваме промяната“. И служебното правителство изразява критики, и ГЕРБ ги подкрепят, БСП пък обвиняват, че ПП краде гласове от БСП, като БСП забиха и нож с хартиената бюлетина. Виждаме ситуация „сам срещу всички“, която няма как да не изнерви и лидерите.
Идеята, че ПП едва ли не всеки момент ще се разцепи обаче, е пожелателно мислене на хората, които се надяват, че пишейки тези статии, в един момент предсказанията им ще се сбъднат. Това не е обективно отразяване на фактите, а малко като писмо до Дядо Коледа – авторите се надяват ПП да се разпаднат, пишейки за това. Това обаче в никакъв случай не е реалност.
Още актуални интервюта – четете тук
