Емил Соколов е роден в Бургас. Завършва гимназия в родния си град. Висшето си образование получава в Университета в Екзитър във Великобритания. Завършва бакалавърската си степен “История и международни отношения” през 2016 година, през 2017 година вече е магистър по “Икономическа и социална история”. През 2022 година става доктор по история в Университета в Екзитър. Емил Соколов е историк, политически анализатор и преподавател по българска и световна история.
– Г-н Соколов, несъмнено новината за миналата, а и тази година, е частичното ни приемане в Шенген. До края на годината ще станем ли пълноправни членове?
– Със сигурност това е стъпка в правилната посока, тъй като ние много дълги години буксувахме по тази тема. Имаше едни интервюта на г-н Борисов, в които казваше: „Ето, тука измазваме една стена, слагаме една ограда и сме готови за Шенген“.
И това беше в продължение на години.
В обществото, по време на управлението на ГЕРБ, остана едно усещане, че това ще се случи, но то не се случи. Всички имаха едно погрешно усещане, че става въпрос за един разговор или ние да си го поискаме, а всъщност видяхме, че от съставянето на това правителство с премиер Николай Денков, се работи активно по темата и, в крайна сметка, това което се постигна, е частичен успех, но е все пак някакъв успех.
Очевидно предстои още работа, за да станем пълноправни членове. Хубавото е, че има някакви предпоставки, когато Унгария поеме председателството на ЕС, това да бъде една от темите в дневния ред.
Както каза и г-н Кирил Петков, колкото и разговорно да звучи – в играта сме.
Това със сигурност е някаква промяна в добра посока, в сравнение с това, което беше в последните десетина години, когато само говорехме за това – ей, тъкмо да стане, и все не ставаше.
Какво е обяснението ви? Какво не е направено през тези години, за да не се случи?
Нехайство и липса на доверие. Ако се върнем към казуса с Капитан Андреево – очевидно имало е някакви огромни пропуски, които са били с години и нищо не е правено по въпроса.
Когато става въпрос ние да сме външна граница на Шенген, би било доста наивно да се залъгваме, че западните ни партньори не са били наясно с това нещо.
Обаче никой не е правил нищо по въпроса и съответно в очите на ЕС въпросът не е бил до това да измажем една сграда, а доста повече неща да направим.
Затова казвам, макар да ни се струва направената стъпка малка, много дълго в общественото пространство се тиражираше, че почти сме влезли в Шенген, а всъщност не сме. Сега, когато това се случва частично, изглежда като компромис.
Аз го гледам по-скоро като на стартирането на един процес преди няколко месеца и отчитането на някакъв прогрес по този процес. Тъй като предишните десет години съм много скептичен колко близо сме били, ако изобщо сме били близо.
Сега за седем-осем месеца видяхме, че може да се отпуши процесът по някакъв начин.
Да, не е това, което всички искахме, но пак казвам – с няколко крачки по-близо сме до пълноправното членство в Шенген, отколкото изобщо някога сме били.
Предстои ротация на правителството – по всичко личи, че при постигане на пълноправно членство за Шенгенското пространство и при положителен развой за еврозоната, тази конфигурация може да изкара пълен мандат от четири години. Съгласен ли сте с една такава констатация?
Важно е да видим какво ще се случи с назначаването на ръководствата на регулаторите. Има и още няколко важни задачи, които трябва следващите месеци да се разрешат.
В крайна сметка приключихме 2023 година една крачка по-близо до Шенген, най-сетне имаме приет бюджет и въпреки всички апокалиптични прогнози бюджетът за миналата година е със съвсем допустим дефицит, като се очаква да достигне и под 2.5 процента.
В началото на годината се говореше за дефицит, който може да достигне 7 процента. Което означаваше, че икономиката не върви добре и нещата да завършат доста катастрофално. Но нищо подобно не се случи.
Имаме 1600 проекта приети за всички общини в страната на стойност милиарди, на което всички гледат много позитивно, защото така се получава яснота за това по кои проекти има осигурено финансиране.
Конституционната реформа тепърва ще видим какви измерения ще придобие, но е факт, че се направиха опити да се ограничи влиянието на главния прокурор. А и в крайна сметка, нещо, за което се говори още от правителството, в което участваше и Реформаторския блок, то накрая се случи.
Да, всички участници в тази политическа конфигурация търпят политически щети заради това с кого си партнират, но алтернативата за момента не съществува.
Това обаче не означава, че няма напрежение и че няма вътрешни сблъсъци и търкания в тази конфигурация. Затова може везните да се наклонят твърде много в една посока и тя да се разпадне.
Да, може да изкара четири години, но може да изкара и четири месеца – никой не знае. От гледна точка на това, че всяко едно ново решение изисква приемане с консенсус и е много възможно в определен момент консенсус да не бъде постигнат между участниците и това да доведе до едни предсрочни избори.
Най-малкото предстоят едни европейски избори, което пак ще засили партийното съревнование. Всички знаем, че по време на кампания страстите се нажежават.
През изминалите два месеца имаше две интересни вътрешнопартийни събития. Бойко Борисов пое управлението на ГЕРБ в София, а в ДПС вече се вижда нов начин на управление – със съпредседатели. Това някаква вътрешнопартийна подготовка за предсрочни избори ли е?
Когато си свикнал да постигаш едни по-високи резултати и не ги постигнеш отново, е съвсем логично да започнеш някакви действия, за да промениш това положение. Това важи за ГЕРБ и ДПС след местните избори – те очакваха по-добри резултати, защото са свикнали на по-добри резултати.
Предстоят европейски избори, които са с хоризонт пет години, тоест там избираш хора, които пет години ще те представляват в европейските институции. Там няма предсрочни избори, мандатът е с една година по-дълъг от местната власт и все пак става въпрос за наднационално ниво.
Съвсем логично е тези партии да започнат да мобилизират ядрата си, най-малкото, защото публична тайна е, че европейските изори в България се решават от партийните ядра. Избирателната активност е много ниска. Това означава, че едно-две места могат да бъдат решени от това колко консолидирано е партийното ти ядро.
Същите процеси текат между другото и при всички останали – и при БСП, и при „Продължаваме промяната“. Всички гледат да се мобилизират максимално, защото знаят, че 2024 година в най-добрия случай предстоят едни сериозни избори, които определят нещата за пет години напред на европейско ниво.
Тоест, участниците в управляваща конфигурация мислят ли за план Б – предсрочни парламентарни избори?
Точно така, затова казах, че в най-добрия случай тази година имаме едни гарантирани избори през май месец.
В не толкова добрия случай има и едни предсрочни избори – септември-октомври, след летния сезон.
Което означава, че тези партии имат няколко месеца да влязат в кондиция за изборите през май и евентуално, ако нещо непредвидено се случи, за дни избори във втората половина на годината.
Освен националните проблеми, които имат да се решават, има и въпроси между самите партии, които трябва да се разискват и изчистват.
И ако се стигне до момент, в който някой от тези въпроси зацикли и това пък вземе, че съвпадне с решаването на някой важен национален въпрос, много бързо може да се окажем в ситуация на предсрочни парламентарни избори.
Както се казва за една седмица може да се случи всичко.
Битката за Столичния общински съвет – там нещата изглеждат доста по-изострени, отколкото в парламента, където изглежда има диалог. Това представителна картина ли е за отношенията между политическите субекти в управлението?
В СОС имаме още една партия – „Спаси София“, която е твърдо анти-ГЕРБ. Общинските съветници на ПП-ДБ също не виждат потребност от това да търсят някаква управленска конфигурация с ГЕРБ, когато ГЕРБ отказват да поемат каквато и да е отговорност за проблемите на София в последните години.
В крайна сметка последните години те управляваха София. Не ти остава полезен ход, дори да искаш да търсиш консенсус с тези хора, когато те блъскат по масата и казват:
„Но ние нямаме нищо общо с това, което сте заварили. Защото не е така“.
Когато ти си създал тези проблеми и отказваш да поемеш отговорност за тях, продължаваш да си пречка пред решаването им. Няма как някой да иска да работи с теб или да може да проведе нормален диалог.
Отношенията са по-изострени, но са и симптоматични за управлението на национално ниво.
В началото на разговора обсъждахме Шенген. Когато г-н Борисов се опита да си припише всички заслуги, най-логичният въпрос е: „Добре де, но ти управлява три мандата. Защо не ни приеха в Шенген тогава?“
Не можем да си затваряме очите – и управляващи, и общество, за такива азбучни истини. Това създава напрежение по всички линии – комуникационни, организационни и т.н.
