Емил Стоянов е евродепутат от 2009 до 2012 година. Пълноправен член на Комисията по култура и медии в Европейския парламент. Основател на телевизия Европа – първата българска новинарска телевизия. Управлява успешно телевизията 15 години, след което през 2017г. продава акциите си и се оттегля от ръководството й. В момента Емил Стоянов е издател на Дебати.БГ
Покрай войната и поредицата от трагедии в Украйна сякаш не обърнахме внимание на изборите във Франция. Какво важно се случи на първи тур и какво значение има то за България?
Трагедиите в Украйна разтърсиха из основи българското общество, но украинската война ще ни засегне само непряко и то най-вероятно в близко срочен план. Имам предвид логистичните проблеми около настаняването на бежанците и инфлацията, която поражда всяка война. Но според мен, за нас, по-важни са изборите във Франция понеже те могат да доведат до средно срочни, опасни резултати за България. Ако предположим, че във Франция спечели Марин Льо Пен, която има ясно изразена антиевропейска и антинатовска позиция, тя би могла да поведе Франция към излизане на републиката от Европейския съюз и НАТО.
Не бива да забравяме, че Льо Пен, както и Фараж имат изключително близки връзки с Москва и получават от там както финансова помощ, така и огромна политическа помощ чрез петата руска колона в съответните страни, както и чрез финансираните от Кремъл армии от тролове, които влияят пряко на по-слабо образованите хора в обществото. Но ако ЕС можеше да понесе излизането на Великобритания, то той не може да понесе излизането на Франция. Войната на Путин срещу Украйна е голяма човешка трагедия, която обаче не е в нашия политически двор. Тя е война за преразпределяне на постсъветското пространство, докато спечелването на изборите във Франция от антиевропейската партия на Льо Пен ще бъде много сериозен трус и той може да засегне България много по-болезнено.
Защо Европа можа да преодолее Брекзит, а няма да преодолее евентуално излизането на Франция от ЕС?
На пръв поглед Великобритрания и Франция са напълно съизмерими държави. Всяка от тях преди напускането на ЕС от Великобритания имаше около 12% от населението на ЕС, както и 12% от брутния вътрешен продукт на Съюза. Но ако това са приликите, то разликите са много съществени. Първо, Великобритания географски и ментално винаги е била получлен на ЕС. Тя дори и не плащаше пълната вноска, която дължи всяка държава – членка, а плащаше половин годишна вноска по една стара уговорка от времето на Маргарет Тачър. Освен това Великобритания не беше член на еврозоната и не участваше в редица важни общоевропейски инициативи. Франция, от друга страна, се намира географски в сърцето на Европа, тя е двигател на еврозоната и на всички важни европейски политики. Ако Франция стартира политика за излизане от Европейския съюз, за което ще се бори Льо Пен, това би означавало, че започва и разпада на самия Европейски съюз, тъй като периферни страни като Холандия, Дания и Швеция веднага биха я последвали.
Кой има интерес от разпадането на ЕС?
За огромно съжаление, много и важни държави имат интерес от разпадането на Европейския съюз, най-вече поради икономически причини. Става дума за това, че Евросъюзът е първостепенен икономически играч, чиято икономика е много по-голяма от китайската, съизмерима с тази на САЩ и 15-16 пъти по-голяма от руската икономика. Поради тази причина и Русия, и Великобритания, и Америка нямат интерес от единен и силен ЕС. Напротив, техният интерес е да има разпокъсан ЕС, защото така те могат да преговарят поотделно с всяка страна и да постигат по-добри икономически условия за самите себе си.
Примерът, който всеки може да разбере, е с руските доставки на газ. Десетилетия наред България плащаше по-скъпо за газа от много по-богатата Германия. И слава Богу, последните дни се взе решение не отделните страни, а ЕС да преговаря с Русия за цената на газа. Не бива да имаме никакво съмнение, че ЕС ще договори много по-добра цена по простата причина, че Русия отчаяно се нуждае от парите на ЕС, който потребява повече от половината руски газ. Тоест, Москва може да си позволи да отреже нашия газ, но не може да си позволи да отреже европейския газ. Точно това е и основната причина, поради която Русия помага толкова усърдно на хора като Фараж, Льо Пен и на всякакви други движения, които разколебават европейското единство.
Това ясно се вижда и у нас. Има вече поне три партии, които открито работят за излизането на България от ЕС и от НАТО – нещо, което само до преди пет години не си позволяваха дори и бившите комунисти в БСП.
Какъв е българският интерес? Вижда се, че нашето общество е лесно податливо на антиевропейски настроения. Това има ли обяснение и какво могат да направят политиците по този въпрос?
За разлика от преди пет или десет години, вече и в нашето общество има видими антиевропейски настроения. Това не бива да ни изненадва особено, защото такива настроения има в абсолютно всички европейски страни. Стана вече въпрос за Великобритания и Франция, но такива за моя изненада има и в Източна Европа – и в Унгария, и в Полша, а те са страни, които прекрасно познават грозното лице на комунизма. Но минаха 30 години от началото на демокрацията и дойдоха поколения, които не са живели в условията на съветски социализъм. Онази част от тези поколения, която е неудовлетворена и не е постигнала успехи в своето развитие, започва да търси вината за това в днешния европейския ред и норми. Точно това поражда евроскептицизма. Разбира се, той е подклаждан умело с финансови, политически и всякакви средства от страните, за които вече говорихме.
Но погледнато технократски, интересът на България е да има единен и силен ЕС. Това е важно за нас поне по три причини. Първата е чисто икономическа и тя е, че над 70% от нашето производство – на храни, машини, химикали и електроенергия, отива за износ в ЕС и по-малко от 10% за Русия. Втората важна причина е, че ЕС ни дава онази изключително важна за нас политическа рамка, която ни удържа в полето на демокрацията. Ако не беше ЕС и неговите евроатлантически демократични норми, у нас щеше да управлява някой сладкодумен популист от типа на Лукашенко, Путин или Ердоган, а инакомислещите щяха да лежат по затворите. И накрая, но не на последно място, Европа е важна за нас, защото, въпреки че не споделяме напълно европейските ценности, споделяме напълно европейските фондове. Хубавото на европейските фондове е, че те се харчат изключително целенасочено и под строг евроконтрол и по този начин могат да се постигат правилни икономически цели без особени злоупотреби, каквито виждаме при харченето на парите от републиканския ни бюджет.
И ако трябва да завършим там от където започнахме – победата на Макрон във Франция е изключително важна и за нас, защото ще донесе стабилност и в дългосрочното развитие на България.
