Политическата воля за отнемане на пристанище Росенец, през което влиза целият (руски) нефт в България, внезапно се намери. Партиите, обединили се зад нея, са съюзилите се в „конституционно мнозинство“ – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, а идеята дошла от ДПС. Съответният законопроект беше одобрен за първо четене от Комисията по икономическа политика в същия ден, в който беше внесен в деловодството на парламента. След като окончателно бъдат приети промените в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, прекратяването на договора за 35-годишната концесия ще е факт до седмица.
Съпротивата на президента
С тези темпове прекратяването може да се извърши до края на лятната сесия на 49-ия парламент. Но действията на правителството зависят от това дали президентът ще забави указа за публикуване на промените в „Държавен вестник“ или ще наложи вето, което ще е допълнително протакане, особено ако парламентът е разпуснат за лятна ваканция. Румен Радев вече се обяви срещу отнемането на порта от „Лукойл“ с коментара, че е „в резултат на корпоративни апетити или кризисен пиар“.
Именно назначеното от него служебно правителство не изпълни закона, приет от 48-ия парламент, който предвиждаше, че „възложените концесии за осъществяване на дейности в стратегически обекти от значение за националната сигурност, засягащи нефт и продукти от нефтен произход с произход Русия (…), се прекратяват в едномесечен срок от получаване на положително решение от Европейската комисия“. Сега се поправя същият закон, но този път срокът е седмица, няма да се чака нотификация от ЕК, а кабинетът не е подчинен на Радев и проруските му предразположения.
Войната в Украйна разклати статута на недосегаемия за българските власти и регулатори „Лукойл“, чиято практика да не плаща данък печалба е пословична, както и монополното му положение на българския пазар на горива. Заради санкциите срещу Русия и ембаргото върху вноса на руски суров петрол и преработени нефтени продукти „Лукойл“ продаде рафинерията си в Италия. България е единствената държава, получила дерогация за вноса на руски петрол по море до края на 2024-а година, а бургаската рафинерия на „Лукойл“ е най-голямата в Югоизточна Европа. Руската компания разполага със 17 месеца да диверсифицира доставките и да се подготви за работа с неруски петрол, с какъвто няма проблем да работи – стига да поиска. Промяната обаче ще се отрази на бизнеса на „Лукойл“, приходите и печалбата, осигурявани досега благодарение на евтиния руски нефт и схемите за ценообразуване, работата „на ишлеме“ и приспаните за руския монопол регулатори и контролиращи органи.
Вече има прогнози, че крайната цел на разваляне на концесията за пристанище Росенец, сключена през март 2011-а година, при първия кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов, е „Лукойл“ да продаде „Нефтохим“, както постъпи с активите си в Италия.
Предизвикателствата
Прекратяването на договора за концесията повдига поне пет проблема за разрешаване: съдебни дела, сигурност на доставките, включително как ще бъдат избрани фирмите, които ще осигуряват танкерите с неруски петрол, капацитетът на държавата да оперира порт Росенец – и, ако се наложи, да поеме и оперативния контрол на рафинерията.
А ако „Лукойл“ реши да продаде „Нефтохим“, действията, които правителството ще предприеме, са от особено значение. Както в случая с италианската рафинерия, така и в „Нефтохим“ българската държава притежава т.нар. „златна акция“, която ѝ дава правото да блокира или налага условия върху сделки за стратегически важни компании. Но правата по тази „златна акция“ от 2017-а година насам държи Красимир Първанов – същият, след чийто подпис България беше задължена да плати над 660 милиона евро за реакторите на АЕЦ „Белене“. Изпълнителната власт се оправдава от три години, че разработва критерии за избор или пък нова методология за бъдещия представител в Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“. В действителност няма никакви законови пречки Първанов да бъде сменен и без такива – стига да е постигнато споразумение между политическите сили кой ще е следващият.
По предложение на „Демократична България“ вече беше приет и закон за оперативен контрол на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Така при опасност от засягане на националната сигурност или злоупотреба с монополно положение или нарушаване на ограничителни мерки, наложени от международни организации и задължителни за България, в рафинерията за максимален срок от една година може да влезе специален управител.
Неизбежни са и съдебните дела. „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД възнамерява да се обърне към съда за защита на своята делова репутация, посочва компанията в публична позиция днес. Но санкциите срещу Русия ще се окажат сериозен аргумент. Освен петролното ембарго, западни кораби не могат да транспортират руски суров петрол и да извършват други услуги, ако цената му не е под 60 долара за барел.
Тест за властта
Развалянето на концесията и връщането на пристанище Росенец на държавата е тест и за ефективността на изпълнителната власт. Министерството на транспорта е заявило готовност да оперира порта, когато прекратяването на договора стане факт.
От една страна, досега доставките на руски петрол и износът на готова продукция за транспортиране по море винаги бяха обвеяни с подозрения за укриване на реални количества. Причина за това беше слабият контрол от страна на държавата. Паметна е битката на покойния вече директор на митниците Ваньо Танов да бъдат монтирани измервателни уреди на Росенец, но също и слабият митнически контрол – не само като брой служители. Имаше случаи, при които митничари разпломбираха сложените от Агенция „Митници“ контролни уреди, които да следят пътя на горивата, за да манипулират данните.
За България, чиято власт е „прославена“ с корупционни подвизи и корпоративни зависимости, ще е предизвикателство да покаже, че държавният порт Росенец няма да стане поредният „златен гьол“.
Въпросът на въпросите
Големият въпрос е как ще се и с колко ще се променят цените на горивата на българския пазар, които не спаднаха заради получената от ЕС дерогация. А едва тази година Комисията за защита на конкуренцията най-сетне видя проблема с данъчните складове за горива и наложи глоба от 195 милиона лева на „Лукойл“ заради злоупотреба с господстващо положение на пазара.
Но компанията обжалва, а докато тече съдебният спор глобата не е платена и по-същественият проблем е, че продължава да не допуска други компании до данъчните складове за горива.
Проруските привърженици начело с президента вече стартираха с плашенето как България няма да изкара без руския петрол. Същото обясняваха преди време и за руския газ, и за руското ядрено гориво. Сега не взимаме газ от Русия, а цената е ниска, заяви по този повод депутатът от ДБ Ивайло Мирчев.
България бавно се измъква от руската енергийна примка, макар в момента да е единствен европейски пазар на Русия за суров петрол. Скоро и това ще приключи.
Анализът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още актуални анализи – четете тук
