Енергийният преход е рубрика на ДЕБАТИ.БГ, посветена на прехода от енергията на 19. век – въглищните централи, и енергията на 20. век – петролна и газова енергия, към модерната енергия на нашата ера – зелените възобновяеми източници. Зелена сделка е дългосрочна политика на ЕС, която цели да се намалят вредните емисиите с поне 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г. В дългосрочен план целта е Европа да бъде първия континент с неутрален климат до 2050 г. Всички 27 държави-членки на ЕС са се ангажирали в нея. България също има своите ангажименти, заложени и в Плана за възстановяване и устойчивост. Декарбонизацията на енергийния сектор у нас цели въглеродните емисии от производството на електроенергия да намалеят с 40%, вземайки изходните нива от 2019 г. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г.
Вчера бе подписан договор за изграждането на надземни съоръжения на територията на подземното газово хранилище в Чирен. Подписите си под документа сложиха Надя Стойкова от „Булгартрансгаз“ и Мая Пенчева от консорциума, спечелил поръчката за изграждане на нова компресорна и измервателна станция в ПГХ „Чирен“ – „Тех Енерджи Експанжън“.
Обществените поръчки за разширението бяха обявени – не без перипетии, от „Булгартрансгаз“ непосредствено след като правителството на Кирил Петков предаде властта на служебния кабинет. Кабинетът“ Петков“ опита да стартира прием на оферти и през март 2022 година, но беше блокирана от Комисията за защита на конкуренцията.
Договорът е на стойност от 297,777 млн. лв. и се очаква строителството на тази част от разширението на проекта да приключи в рамките на две години. Този ангажимент е поет от изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов и от изпълнителния директор на „Главболгарстрой“ Калин Пешов, който ръководи една от водещите компании в обединението, спечелило обществената поръчка
В момента капацитетът на хранилището е 550 млн. куб. м. Целта на разширяването е „Чирен“ да достигне 1 млрд. куб. м. в рамките на следващите около две години.
„Чирен“ има основната роля в осигуряването на природен газ, в случай на недостиг от
входните точки на газопреносната мрежа в България. С други думи – останем ли без газ, ще черпим от „Чирен“. Пак с други думи – ако Русия отново спре газа, пак ще черпим от „Чирен“. В крайна сметка през изминалата година видяхме, че се разви тъкмо такъв вариант, което само доказа още веднъж необходимостта от разширението.
Именно това беше причината след като Русия започна енергийното си изнудване над Европа, Европейската комисия да стимулира и изисква държавите да запълнят хранилищата си. Конкретното предложение на ЕК бе газохранилищата в ЕС да бъдат запълнени до поне 80%.
Така в крайна сметка миналата година и България запълни „Чирен“ на 93.71% от обема си. За справка – през средата на 2021 година запълненият капацитет беше около 58%.
Предвижда се след края на проекта, освен да има по-голям капацитет, да се повиши и възможността за добив и нагнетяване на природен газ от настоящите 3-4 млн. куб. м на ден до около 8-10 млн. куб. м на ден. Освен това ще бъде възможно чрез новите компресори в Чирен да бъде нагнетяван и изпомпван природен газ целогодишно, а не както е сега на сезони – добивен и нагнетателен.
Един 14-годишен въпрос
За разширението на газохранилището се говори от повече от 14 години.
Още през 2009 година тогавашният президент Георги Първанов съобщи, че България и Европейският съюз са постигнали консенсус в средносрочен план да се разшири газохранилището в Чирен. Тогава разговорите се наложиха по линия диверсификацията, след като газът за България, както и сега, беше спрян от Москва. И тогава, както сега, Европейската комисия ни подтикна да работим срещу руската си енергийна зависимост.
По-късно през 2009 година медиите вече пишеха как модернизацията и разширението на газохранилището в Чирен едва ли ще започне през онази година. Беше уточнено обаче, че разширението ще струва 250 млн. евро. пари от ЕС.
През лятото на 2009 година на власт в България дойде първото правителство на Бойко Борисов. През 2012 година се говореше как разширението на газохранилището започва до месеци, а парите за това могат да дойдат под формата на кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Малко след това темата потъна от медийното пространство и така до края на управлението на първото правителство на ГЕРБ. За разширението се заговори отново през 2014 година, когато тогавашният министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от БСП каза, че Азербайджан има интерес да инвестира в разширението на газохранилището в Чирен. Стойнев беше министър в краткото правителство на Пламен Орешарски, което назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а след това започнаха протестите „ДАНСwithme“.
През 2015 година второто правителство на Борисов и лично той говореха за превръщането на България в газов хъб за региона и за разширението на „Чирен“ като задължително условие за това. Пак през 2015 година „Булгартрансгаз“, която е оператор на хранилището, получи европейското финансиране от 3,9 млн. евро. за 3D-проучвания за разширението на газовото хранилище в Чирен.
През 2018 година – три години след началото на миражите как България ще стане газов хъб на Балканите, тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова от ГЕРБ заяви, че до още една година – през 2019, ще приключи подготовката на проекта за разширението на газохранилището в Чирен. В този период Петкова дори заяви, че оператор имал интерес да изгради второ газохранилище у нас.
В началото на 2019 година Петкова каза, че през 2024 година разширението ще приключи. В края на 2021 година пък започна работата по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) при разширението.
След това ГЕРБ сдаде властта, кабинетът „Петков“ опита да възложи обществените поръчки, но беше възпрепятстван от КЗК и така до средата на август 2022 г., когато повторният опит на Кирил Петков успя, а „Булгартрансгаз“ обяви нови обществени поръчки.
На този фон, България, под ръководството на Бойко Борисов, изгради тръбата на „Балкански поток“ (а всъщност руски), само за краткия период между 2019 и 2020 година.
Така 14 години по-късно най-накрая разширението на „Чирен“ започва.
От 2013 г. насам разширението на „Чирен“ е със статут „проект от общ интерес“ и е част от всички списъци на проекти от общ интерес за Европейския съюз. Газохранилището, заедно с интерконектора в Гърция, са двата най-важни проекта за енергийната сигурност и независимост на България.
Още за енергийния преход – четете тук.
