През последните 200 години начинът, по който получаваме енергията си, се е променил драстично. Тези промени бяха предизвикани от иновации като парната машина, маслените лампи, двигателите с вътрешно горене и, разбира се, електричеството. Преминаването от предимно аграрна глобална икономика към индустриална наложи нови източници за осигуряване на по-ефективни енергийни ресурси.
Настоящият енергиен преход се задвижва от осъзнаването, че избягването на катастрофалните последици от изменението на климата изисква намаляване на емисиите на парникови газове.
Въглищата и първият енергиен преход
Преди индустриалната революция хората са изгаряли дърва и изсушен оборски тор, за да затоплят домовете си и да готвят храна, като същевременно са разчитали на мускулна сила, вятър и водни мелници за смилане на зърнени култури. Транспортът се състял от използване на каруци, управлявани от коне или други животни.
През 16-ти и 17-ти век цените на дървата за огрев и дървените въглища скачат до небето поради недостиг. Той се дължи на увеличеното потребление, както от домакинствата, така и от индустриите, докато икономиките започват да растат и да стават все по-сложни.
Индустриализиращите се икономики като тази на Обединеното кралство се нуждаят от нов, по-евтин източник на енергия. И така, се обръщат към въглищата, отбелязвайки началото на първия голям енергиен преход.
Тъй като употребата и производството на въглища се увеличават, разходите за производството им падат. Едновременно с това технологичният напредък и адаптации довеждат до нови начини за използване на въглищата.
Парната машина, основната технология, която стои зад индустриалната революция, е силно зависима от въглищата. Хората използват въглища, за да отопляват домовете си и да готвят храна. Това води до нарастването на дела на въглищата в глобалния енергиен микс от 1,7% през 1800 г. до 47,2% през 1900 г.
Възходът на петрола и газа
През 1859 г. Едуин Л. Дрейк построява първия търговски петролен кладенец в Пенсилвания, но почти век по-късно петролът се превръща в основен енергиен източник.
Преди масовото производство на автомобили, маслото се използва главно за лампи. Търсенето на петрол за превозни средства с двигатели с вътрешно горене започва да се покачва след въвеждането на поточните линии, и особено след Втората световна война, когато покупките на автомобили скачат.
По подобен начин изобретяването на горелката на Бунзен отваря нови възможности за използване на природен газ в домакинствата. С появата на тръбопроводите газта се превърна в основен източник на енергия за отопление на дома, готвене, бойлери и други уреди.
Въглищата изгубиха пазара за отопление на дома за сметка на газа и електричеството, и транспортния пазар за сметка на петрола.
Въпреки това, въглищата се превърнаха в най-важния източник на електроенергия в света и все още представляват над една трета от световното производство на електроенергия днес.
Преходът към възобновяема енергия
Възобновяемите енергийни източници са в центъра на продължаващия енергиен преход. Тъй като държавите все повече се стремят да ограничат емисиите, капацитетът за слънчева и вятърна енергия се разширява в световен мащаб.
Ето как се промени делът на възобновяемите енергийни източници в глобалния енергиен микс през последните две десетилетия:
През десетилетието между 2000 и 2010 г. делът на възобновяемите енергийни източници се е увеличил само с 1,1%. Но растежът се ускорява – между 2010 г. и 2020 г., като тази цифра достига 3,5%.
Освен това, настоящият енергиен преход е безпрецедентен както по мащаб, така и по скорост, тъй като целите за климата изискват нулеви нетни емисии до 2050 г. Това по същество означава пълно изчезване на изкопаемите горива за по-малко от 30 години и неизбежно бързо увеличаване на производството на възобновяема енергия .
Добавянето на капацитет за възобновяема енергия беше на път да постави годишен рекорд през 2021 г., след рекордната година през 2020 г. В допълнение, глобалните инвестиции в енергиен преход достигнаха рекорд от 755 милиарда долара през 2021 г.
Историята обаче показва, че простото добавяне на производствен капацитет не е достатъчно, за да се улесни енергийният преход. Въглищата изискваха мини, канали и железопътни линии. Нефтът изискваше кладенци, тръбопроводи и рафинерии, а електричество изисква генератори и сложна мрежа.
По същия начин пълното преминаване към нисковъглеродни източници изисква огромни инвестиции в природни ресурси, инфраструктура и съхранение в мрежата, както и промени в нашите навици за потребление на енергия.
Текстът е публикуван в weforum.org. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още новини за енергийният преход – четете тук
