Енергийният преход: ЕС и финансирането на „зеления“ завой

Енергийният преход е рубрика на ДЕБАТИ.БГ, посветена на прехода от енергията на 19. век – въглищните централи, и енергията на 20. век – петролна и газова енергия, към модерната енергия на нашата ера – зелените възобновяеми източници. Зелена сделка е дългосрочна политика на ЕС, която цели да се намалят вредните емисиите с поне 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г. В дългосрочен план целта е Европа да бъде първия континент с неутрален климат до 2050 г. Всички 27 държави-членки на ЕС са се ангажирали в нея. България също има своите ангажименти, заложени и в Плана за възстановяване и устойчивост . Декарбонизацията на енергийния сектор у нас цели въглеродните емисии от производството на електроенергия да намалеят с 40% вземайки изходните нива от 2019 г. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г.

Финансирането на „зеления“ завой стана много по-трудно за най-въглеродно интензивните индустрии в ЕС, които са засегнати от високите сметки за енергия и са обезпокоени от липсата на ясни правила от страна на Европейската комисия за това какво точно ще се изисква от тях, за да се декарбонизират.

Това важи особено за държавите със стоманодобивен, циментов и химически сектор, които гризат ноктите си за това кога и в какви чисти технологии да инвестират, за да постигнат целта на ЕС за нулеви нетни емисии до 2050 г.

Някои от отговорите се финализираха по време на преговорите тази седмица по няколко ключови въпроса на ЕС в областта на климата, като например преразглеждането на Системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) – докато други, като правилата за устойчиви продукти и премахване на въглеродния диоксид от атмосферата, са предвидени да започнат първоначалните дебати по законодателството едва през следващата година.

Часовникът на климата тиктака – и индустрията моли за яснота, преди да направи мащабни инвестиции.

„До тази цел остават по-малко от 30 години, а като промишлен сектор дори не знаем кога нашият сектор трябва да бъде неутрален по отношение на климата, за да даде своя принос“, заяви Флори Гонсолин, директор по трансформацията на климата в Cefic, групата на химическата промишленост.

„Като се имат предвид дългите инвестиционни цикли в тази индустрия, ако нямаме регулаторна яснота относно допустимите решения, ще останем да се чудим: „Какви са инструментите, които ни е позволено да използваме?“, добави той. „Ето защо отчаяно искаме от Комисията пътна карта“.

Отговорът на Брюксел досега беше да се говори за използването на екологично чист водород – произведен от възобновяема електроенергия и вода с помощта на машина, наречена електролизатор – за замяна на природния газ, който понастоящем се използва в стоманодобивните предприятия за омекотяване на желязна руда, или за производство на рафинирани химикали като торове, в опит да се предотврати навлизането на парникови газове като CO2 (въглероден диоксид) в атмосферата.

Dechema, германското дружество за химическо инженерство и биотехнологии, установи в свое проучване, че химическият сектор може да постигне значително намаляване на емисиите чрез преминаване на химическите заводи към работа с базирани на електроенергия топлинни и парни системи, изгаряне на биомаса като дървесни остатъци – които получават статут на възобновяеми източници съгласно разпоредбите на ЕС – и използване на водород, уловен CO2 и други остатъчни молекули от промишлените процеси за рециклиране в нови химикали.

Но всички тези идеи изискват огромни количества нова електроенергия без CO2 и ясни правила за това кога компаниите могат да претендират за намаляване на емисиите при улавяне на въглерод и повторното му използване.

Засега това не се случва.

В Брюксел Европейската комисия има планове за удвояване на дела на вятърната и слънчевата енергия в енергийния микс на блока до 2030 г., но усилията за намаляване на бюрокрацията не са финализирани.

Междувременно по време на преговорите, които се провеждат този уикенд, за преразглеждане на СТЕ – пазара на въглеродни емисии на блока за ограничаване и търговия с емисии – Европейският парламент настоява за сериозно ограничаване на начина, по който компаниите могат да отчитат уловения и повторно използван CO2 в новите продукти.

Без тези окончателни правила фирмите рискуват да започнат да строят, само за да се окаже, че последващият регламент прави инвестициите им остарели или неприложими.

Един от последните примери е първата по рода си демонстрационна инсталация за CCU на ArcelorMittal на стойност 200 млн. евро в стоманодобивния завод в Гент, която беше открита миналата седмица.

Проектът улавя промишления CO2, отделян при производството на стомана, и използва бактериално разграждане, за да го превърне в етанол.

Но „според нас това вече е мъртво – няма да има други проекти за CCU за стоманодобивната промишленост в Европа“, каза един от ръководителите на стоманодобивната промишленост, запознат с проекта.

Това е така, „защото законодателството добавя толкова много ограничения, като се започне с факта, че след 2035 г. промишленият CO2 вече не може да се използва за този вид продукт“, обясни изпълнителният директор. „Така че поради политиката, поради нормативната уредба, вратата за CCU бавно се затваря“.

Съществуват и други недоволства от посоката, която Комисията е избрала.

Йонас Хелсет, директор на отдела за индустриална декарбонизация към неправителствената организация Bellona Europa, заяви, че декарбонизацията на химическия сектор само с помощта на директна електрификация, водород и CCU е „неосъществима мечта“.

Това е така, защото според проучването на Dechema „пълната електрификация на всички химически процеси би изисквала 140% от цялото производство на електроенергия в ЕС, докато плановете им за производство на синтетични горива от водород биха изисквали 350% от производството на електроенергия в ЕС“, каза Хелсет.

Вместо това „промишлеността ще се нуждае от съхранение на CO2“, известно още като CCS, което трайно блокира въглерода в подземни хранилища или в бетон, каза той.

СТЕ на ЕС разполага с фонд за иновации на стойност около 38 млрд. евро, предназначен за финансиране на проекти за декарбонизация на промишлеността, но кандидатите за паричните средства трябва да бъдат новаторски и подлежат на подбор от Комисията.

С други думи, „вие просто залагате, че ще получите подкрепа – така не се прави бизнес обосновка в индустрията“, каза изпълнителният директор на стоманодобивната компания.

Европа отдавна е обвинявана в това, което някои нарекоха „подход на пръв поглед“ – фокусиране върху регулации, които внимателно определят начина, по който трябва да се изграждат технологиите, или в най-лошия случай – директно избиране на технологични победители.

В парламента шведският депутат Ема Виснер заяви, че тя и колегите ѝ, които преговарят по досието за СТЕ, са се прицелили във Фонда за иновации.

„Трябва да разширим Иновационния фонд в три направления: трябва да го натоварим, така че да имаме повече иновации сега, трябва да увеличим мащаба на проектите в технологична зрялост, а също така трябва да го направим по-голям, като добавим повече средства към фонда“, каза Виснер.

Сключеното във вторник през нощта споразумение по схемата REPowerEU, която има за цел да откаже блока от руската енергия, предвижда 60% от новия финансов пакет от 20 млрд. евро за диверсификация на енергийната инфраструктура да се финансира от Фонда за иновации.

Съветът също така повдигна въпроса за възможността за използване на средства от Фонда за иновации за финансиране на Социалния фонд за климата, предназначен да предпази уязвимите потребители от необходимостта да плащат за емисиите на CO2 от сградите. Преговорите по досието за СТЕ бяха възобновени в петък, продължават и в събота.

„Много съм притеснен от тенденцията на Съвета винаги да жертва Фонда за иновации и да изпразва джобовете си, това е основният проблем в момента“, каза Визнер.

Комисията също така се опитва да проучи как да използва по-добре Фонда за иновации, за да помогне на промишлеността да декарбонизира занапред. На 19 януари в Брюксел ще се проведе конференция, посветена на финансирането на чистите технологии.

Добра първа стъпка, каза Хелсет, би било „да се отървем от тази водородна шумотевица“.

Текстът е препубликуван от „Politico“, негов автор е Америка Хернандез. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални коментари – четете тук.