Енергийният преход е седмична рубрика на ДЕБАТИ.БГ, посветена на прехода от енергията на 19. век – въглищните централи, и енергията на 20. век – петролна и газова енергия, към модерната енергия на нашата ера – зелените възобновяеми източници. Зелената дългосрочна политика на ЕС цели да се намалят вредните емисиите с поне 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г. В дългосрочен план целта е Европа да бъде първия континент с неутрален климат до 2050 г. Всички 27 държави-членки на ЕС са се ангажирали в нея. България също има своите ангажименти, заложени и в Плана за възстановяване и устойчивост. Декарбонизацията на енергийния сектор у нас цели въглеродните емисии от производството на електроенергия да намалеят с 40%, вземайки изходните нива от 2019 г. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г.
Днес ДЕБАТИ ви представяме текст на американския журналист, писател и есеист Дейвид Уолъс-Уелс, публикуван в „Ню Йорк таймс”. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.
Предполагаше се, че тази зима ще бъде зима на енергийна криза в Европа. От пролетта на миналата година, малко след руското нахлуване в Украйна, страхът от недостиг на газ се разпространи из целия континент, както и опасенията за това какво може да последва. Предстоящата зимна криза беше сравнявана с военно време, като енергийните експерти не се интересуваха толкова от това дали ще се стигне до нормиране на потреблението, колкото от това в каква степен. Други предположиха, че грандиозните скокове на цените ще означават спиране на енергийните пазари и че континентът като цяло ще преживее не „криза на разходите за живот“, а криза на „молекулите“ – при която няма да има достатъчно енергия, независимо от цената. Рецесията беше просто приета за неизбежна сред коментаторите – почти като почетен знак, демонстриращ моралната доблест да се противопоставиш на Владимир Путин.
Европа като цяло наистина преживя много през студените месеци: драматични скокове на цените на енергията, като цените на едро на електроенергията и газа нараснаха до 15 пъти, често придружени от подобни скокове на държавните помощи. Страните от Германия до Дания и Италия похарчиха повече от 5% от брутния си вътрешен продукт, за да предпазят гражданите от кризата, като въведоха обществени мерки за пестене на енергия, които затъмниха градските улици и ограничиха използването на енергия по други начини. Във Великобритания се очакваше средните сметки да нараснат с 80%, преди правителството изкуствено да намали средната годишна сметка за енергия на домакинствата до около 3000 долара. На целия континент хората намалиха температурите в къщите си. Промишлеността на някои места беше ограничена, но често намираше и алтернативни източници на енергия.
Като цяло обаче най-лошото не се сбъдна. Нямаше прекъсвания на електрозахранването, както предупреждаваха експертите още през декември. Нямаше значителна смъртност от студа. Индустриалното производство получи някои удари, но не изчезна, и наистина, икономическите прогностици, които преди шест месеца почти единодушно прогнозираха рецесия на целия континент, сега почти единодушно прогнозират продължаващ, макар и ограничен, икономически растеж. Все още има опасения дали следващата зима ще се окаже толкова лесна за преодоляване, колкото тази, но нивата на съхранение на природен газ остават високи в продължение на месеци, а цените на газа вече са спаднали до нивото, на което бяха през септември 2021 г., няколко месеца преди инвазията.
Това, което може би е най-забележително, е, че Европейският съюз не просто успя да предотврати кризата, но и всъщност „ускори зеления преход“, както наскоро се изрази The Economist, което може да е достатъчно, за да се свали цяло десетилетие от графика за декарбонизация на континента.
През 2022 г. за пръв път вятърната и слънчевата енергия са генерирали повече електроенергия в Европа, отколкото газа и въглищата, според цялостен преглед на европейския мозъчен тръст Ember, публикуван през януари. При всички приказки за въглищно възстановяване в Европа, до есента континентът като цяло произвеждаше по-малко електроенергия от въглища, отколкото през предходната есен, преди инвазията – а 26-те въглищни централи, които бяха активирани отново, за да се справят с кризата, работеха средно само с 18% капацитет.
Според прогнозите на Ember през следващата година Европа ще намали производството на електроенергия от изкопаеми горива с 20%. Това би било рекордно намаление за една година, което засрамва амбицията на Америка да достигне 80% чиста електроенергия до 2030 г. Това също така предполага поне един очевиден урок за климата: Енергийният преход може да се осъществи доста бързо, когато има истинска политическа ангажираност и социална подкрепа.
Как се случи това?
Отчасти това беше късметът на времето: топлата есен и сравнително меката зима означаваха, че е по-лесно да се натрупат повече запаси от газ преди настъпването на студа и че през най-суровите месеци е било необходимо по-малко от очакваното. Миналата година сушата на целия континент също изигра значителна роля за изострянето на енергийната криза, като нанесе щети на водната енергия и намали производството на ядрена енергия дотолкова, че през изминалото лято и есен доставките на електроенергия бяха намалени много повече, отколкото доставките на газ. Когато сушата свърши, тези последици също отпаднаха.
Освен това гражданите с готовност започнаха да пестят. През лятото, когато чух европейските политици да се оплакват, че въпреки колко много газ може да се спести само чрез намаляване на термостатите в домовете с няколко градуса, не може да се направи почти нищо за осъществяване на тази промяна, си помислих: Защо не? Оказа се, че не са били необходими строги предписания и ограничения; високите цени и страхът от още по-високи цени свършиха работа както за потребителите, така и за промишлеността, като в крайна сметка намалиха търсенето на газ с цели 24%.
Когато защитниците на климата повдигат въпроса за доброволните мерки за опазване на околната среда – Междуправителствената експертна група по изменение на климата посвети цял раздел от неотдавнашния си доклад на „мерките, свързани с търсенето“, които според нея биха могли сами по себе си да намалят глобалните емисии с 40 до 70% – те често биват отхвърляни като наивни относно човешкото поведение. Но макар че проектът за декарбонизация може да не изглежда по същия начин за обикновените граждани като предстояща енергийна криза, ускорена от имперска завоевателна война, мисля, че европейското енергоспестяване все пак предлага окуражаващ урок и в тази област: Не бива да приемаме, че моделите на потребление трябва да продължат да се трансформират и в бъдеще или че усилията за тяхното преустройство ще доведат до появата на армии от „жълти жилетки“.
Европа не предлага точно универсален модел – тя е богата, според световните стандарти, и по начало е енергийно осъзната, а отчасти благодарение на някои задължителни цели в областта на климата, вече е в ход енергиен преход, който би могъл да бъде полезна стъпка напред. За справяне с кризата и ограничаване на последиците от ценовите скокове бяха похарчени повече от 800 милиарда евро, а освен това имаше и интензивна мобилизация за внос на втечнен природен газ, разбира се, голяма част от него от Съединените щати – като цяло количеството втечнен природен газ, разтоварено на европейските терминали, се увеличи повече от два пъти. Бичият пазар на втечнен природен газ също така притисна много от неговите някогашни клиенти, като европейските пазари изсмукаха колкото се може повече налични запаси и оставиха останалата част от света жадна за енергия. Това означава, че последиците от тази успешна борба изглеждат много по-мрачни в по-бедните страни, където скоковете на цените не бяха придружени от държавни субсидии, а съвпаднаха с продължителни национални прекъсвания на електрозахранването. (В Пакистан заради цените наскоро спряха плановете си за разширяване на мощностите за природен газ и вместо това се стремят да увеличат въглищната енергетика до четири пъти).
Но при всичките си ограничения европейският опит от последната година все пак е един вид удивителна история на успеха – бързо реагираща енергийна промяна, която наложи значителни разходи в страната и чужбина, но все пак осигури доста плавно приземяване от това, което не толкова отдавна изглеждаше като ужасяваща пропаст. Никой не носи отговорност за това; справянето с кризата беше дело на цялото общество, насочвано и ръководено от политиците, но и от собствениците на жилища и предприемачите. И тази страховита перспектива също помогна. Над всички други обяснения за мобилизацията на континента за опазване на околната среда виси друго: че описанието на това, което може да се случи, е помогнало да се мобилизират политиците, бизнесмените и обикновените граждани, за да го избегнат.
Изследователката на данни Ерика Томпсън, автор на новата, главозамайващо ярка книга „Бягство от страната на моделите“, нарича този феномен „контраперформативност“: че успешното моделиране на някои страшни възможни резултати всъщност може да направи тези резултати много по-малко вероятни.
Понякога, когато момчето вика на вълка, си струва да се вслушаме.
Още за енергийния преход – четете тук.
