Енергийният преход е рубрика на ДЕБАТИ.БГ, посветена на прехода от енергията на 19. век – въглищните централи, и енергията на 20. век – петролна и газова енергия, към модерната енергия на нашата ера – зелените възобновяеми източници. Зелена сделка е дългосрочна политика на ЕС, която цели да се намалят вредните емисиите с поне 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г. В дългосрочен план целта е Европа да бъде първия континент с неутрален климат до 2050 г. Всички 27 държави-членки на ЕС са се ангажирали в нея. България също има своите ангажименти, заложени и в Плана за възстановяване и устойчивост. Декарбонизацията на енергийния сектор у нас цели въглеродните емисии от производството на електроенергия да намалеят с 40%, вземайки изходните нива от 2019 г. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г.
На 20 декември Министерството на регионалното развитие и благоустройството официално публикува утвърдени Насоки за кандидатстване по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап I“, финансирана със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Процедурата е част от реформите за преход към нисковъглеродна икономика, заложени в Плана.
Общият размер на средствата за процедурата е в размер на 1 129 881 600 лева с ДДС, посочиха от МРРБ.
За средства могат да кандидатстват са всички многофамилни жилищни сгради, които се управляват по реда на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) и са проектирани преди 26 април 1999 година.
Одобрените сгради ще получат до 100% безвъзмездна финансова помощ.
След тази процедура, се предвижда още една, в която финансирането да е за до 80%.
Какво се цели?
Целта на програмата е подобряване енергийните характеристики на жилищните сгради. Това пък води до намаление на енергийното потребление – съответно до редуциране на емисиите на парникови газове.
Цели се още намаляване на енергийната бедност чрез намаляване на разходите за енергия, подобряване на условията и качеството за живот чрез технологично обновление и модернизиране на сградния фонд.
Финансирането на процедурата идва почти изцяло от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) на Европейската комисия. Средствата пък са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост на България, който ЕК одобри в средата на октомври 2021 година. Средствата по Плана за безвъзмездни.
В дългосрочен план целта е до 2050 година да се постигане енергийноефективен и декарбонизиран сграден фонд.
В съответствие с Директива (EC) 2018/844 в Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. е разработена пътна карта с индикативните етапни цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. по отношение на обновяването на жилищните и нежилищните сгради в Република България.
Индикативната цел за периода 2021-2030 г. е обновяване на жилищни и нежилищни сгради с обща площ над 22 млн. м2, като очакваните спестявания на потребна енергия се оценяват на 2 917 GWh/годишно, а на въглеродни емисии – 1 306 ktCO2/годишно.
Как Планът за възстановяване помага на практика?
Докато Русия спира природния газ за България едностранно, Европейската комисия месеци наред (от поне 8 февруари 2021 година, когато кабинетът „Борисов 3“ приема Версия 1.1 на Плана) се занимава с това как планът на страната ни да е достатъчно амбициозен, така че средствата да се усвояват срещу реформи, които действително са необходими на страната ни.
Част от тези реформи по отношение енергийния преход и нисковъглеродната икономика. Освен ползи за човечеството и природата обаче, те са създадени така, че да носят полза и за хората. В случая става въпрос именно за такава процедура. Ползвата обаче не е само за хората, живеещи в сградите, които ще получат финансиране, но и за хората, които ще получат работните места, свързани с енергийното обновяване на жилищния сграден фонд. Оттам нататък цикълът се завърта, като се вижда, че ползата е за цялата икономика, следователно за всички нас.
„Усилията за обновяване на сградния фонд ще бъдат от съществено значение за подпомагане на икономическото възстановяване чрез създаване на работни места в строителния сектор, икономии на енергия, по-здравословни условия на живот и намаляване на енергийната бедност“, се посочва във финалната версия на Плана, приета по времето на кабинета „Петков“.
Това онагледява как точно Европейската комисия цели да постигне една по-добра Европа – с безвъзмездни средства срещу реформи. А въпросните реформи биха могли единствено да бъдат в полза на всички европейци
Още актуални коментари – четете тук.
