Енергийният преход: Може ли ЕС да постигне целите си за възобновяема енергия?

Енергийният преход е седмична рубрика на ДЕБАТИ.БГ, посветена на прехода от енергията на 19. век – въглищните централи, и енергията на 20. век – петролна и газова енергия, към модерната енергия на нашата ера – зелените възобновяеми източници. Зелената дългосрочна политика на ЕС цели да се намалят вредните емисиите с поне 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г. В дългосрочен план целта е Европа да бъде първия континент с неутрален климат до 2050 г. Всички 27 държави-членки на ЕС са се ангажирали в нея. България също има своите ангажименти, заложени и в Плана за възстановяване и устойчивост. Декарбонизацията на енергийния сектор у нас цели въглеродните емисии от производството на електроенергия да намалеят с 40%, вземайки изходните нива от 2019 г. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г.

По темата днес ДЕБАТИ.БГ ви представяме външен анализ на представители на Световния икономически форум след данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Текстът е публикуван от Стефан Елърбек в сайта на Световния икономически форум, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.

Европа бе изправена пред безпрецедентна енергийна криза.

През 2021 г. 27 държави-членки на Европейския съюз (ЕС), са внасяли почти 40% от природния си газ от Русия. Скоро след като ЕС наложи санкции на Москва след нахлуването ѝ в Украйна обаче, тя спря да доставя газ за Европа по основен газопровод до Германия, което предизвика кризата.

ЕС беше принуден да търси доставки на газ на други места, както и да изгаря повече въглища, за да посрещне краткосрочните си енергийни нужди. Но част от по-дългосрочния му отговор за гарантиране на енергийната му сигурност е да ускори прехода към зелена енергия, който вече беше в ход, за да постигне целите за нетни нулеви емисии.

Графика, показваща общото енергийно снабдяване по източници в Европа за периода 1990-2020 г. Преходът към зелена енергия в Европа беше в ход още преди настоящата енергийна криза. Снимка: IEA

Стремеж към възобновяеми енергийни източници

Планът REPowerEU на ЕС има за цел да сложи край на зависимостта на Европа от руските изкопаеми горива „доста преди 2030 г.“ и бързо да намали зависимостта още през 2027 г. Той има за цел да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници в крайното енергийно потребление като цяло до 45% до края на десетилетието.

При представянето на плана председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: „Трябва да действаме сега, за да смекчим въздействието на нарастващите цени на енергията, да диверсифицираме доставките на газ за следващата зима и да ускорим прехода към чиста енергия. Колкото по-бързо преминем към възобновяеми енергийни източници и водород, в съчетание с по-голяма енергийна ефективност, толкова по-бързо ще станем наистина независими и ще овладеем енергийната си система“.

В доклада на Европейската комисия за състоянието на Енергийния съюз през 2022 г. се казва, че планът REPowerEU „спомага за масовия ръст на възобновяемите енергийни източници“ във всички сектори. В него се очаква делът на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия да нарасне от 37% през 2021 г. до 69% през 2030 г.

В доклада се казва, че от май до август 2022 г. ЕС е произвел рекордните 12% от електроенергията си от слънчева енергия и 13% от вятърна енергия. В него обаче се казва, че делът на водната енергия е намалял от 14% на 11% в сравнение с предходните години поради ниските нива на реките и резервоарите, причинени от сушите.

Слънчевата енергия расте бързо

Европейската комисия казва, че изглежда, че „2022 г. ще бъде рекордна година за европейския пазар на фотоволтаици с годишен ръст на разгръщането на най-големите пазари на държавите – членки на ЕС, между 17 и 26%“.

Промишлената група SolarPower Europe твърди, че нейно проучване показва, че слънчевата енергия се разраства бързо на целия континент. Според нея през 2022 г. ЕС е инсталирал 41,4 гигавата (GW) слънчева енергия, което е с 47% повече в сравнение с 2021 г., когато са били инсталирани 28,1 GW.

Графики, показващи годишната инсталирана мощност на фотоволтаични инсталации в ЕС-27 в периода 2000-2022 г. Изследването показва, че през 2022 г. ЕС е инсталирал рекордно количество соларни мощности. Снимка: SolarPowerEurope

В доклада на групата за напредъка се казва също, че 10 държави от ЕС добавят повече от 1GW годишно, като Германия е начело на класацията, добавяйки почти 8GW през 2022 г. Тя е следвана от Испания (7,5GW), Полша (4,9GW) и Нидерландия (4GW).

Освен това организацията твърди, че „европейската слънчева енергия не показва признаци на забавяне. Нашата средна прогноза за 2023 г. е за 53,6 GW повече слънчева енергия в ЕС – този „най-вероятно“ път ни отвежда до поне 85 GW нова слънчева енергия годишно до 2026 г. Това означава, че пазарът на слънчева енергия в ЕС ще се удвои повече от два пъти в рамките на четири години и ще достигне 484GW до 2026 г.“

Обединеното кралство чупи рекорди в областта на възобновяемите енергийни източници

Извън ЕС, през 2022 г. в Обединеното кралство е произведено рекордно количество енергия от възобновяеми източници, според изследване на Имперския колеж в Лондон. В него се казва, че 40% от електроенергията в Обединеното кралство е получена от слънчева, вятърна, биомаса и водна енергия през миналата година.

Изследователите казват, че в един момент през май почти 80% от енергията в националната мрежа на Обединеното кралство е идвала от възобновяеми източници. Според изследователите общото производство на електроенергия от възобновяеми източници се е увеличило повече от четири пъти през последното десетилетие.

„Урокът от 2022 г. е, че трябва да се отървем веднъж завинаги от пристрастяването си към изкопаемите горива, ако искаме по-ниски разходи и по-сигурни енергийни доставки. Ако не бяхме инвестирали във вятърна, слънчева енергия и биомаса през последното десетилетие, сметките ни за енергия щяха да бъдат още по-високи, както и рискът от прекъсване на електрозахранването през зимата“, казва д-р Иън Стафъл от Имперския колеж в Лондон.

Може ли ЕС да постигне целите си за възобновяема енергия?

Международната агенция по енергетика (МАЕ) твърди, че според нейния „основен сценарий“ делът на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия в ЕС ще нарасне до 55% до 2027 г. В нейния доклад „Възобновяеми енергийни източници 2022“ се казва, че това е „доста под“ 69% дял, който според ЕС е необходим за постигане на целта на плана REPowerEU за бързо намаляване на зависимостта от руски изкопаеми горива до 2027 г.

За да се даде възможност за по-голямо увеличаване на капацитета на възобновяемите енергийни източници, според МАЕ „правителствата в ЕС ще трябва да намалят до минимум несигурността на политиката, да опростят процедурите за издаване на разрешителни и да ускорят модернизацията на преносната и разпределителната мрежа. Увеличаването на производството на електроенергия от възобновяеми източници е от съществено значение и за разширяване на използването на възобновяемата енергия в транспортния и отоплителния сектор, тъй като електроенергията от възобновяеми източници може да захранва електрически превозни средства и термопомпи и да се използва за производство на екологичен водород.“

Въпреки това в доклада на МАЕ се казва, че е възможно правителствата и промишлеността да успеят да се справят с тези предизвикателства в секторите на електроенергията, транспорта, отоплението и охлаждането. Ако го направят, „целите на REPowerEU изглеждат постижими, поне по отношение на възобновяемата енергия“.

Още за енергийния преход – четете тук.