Мерки за противодействие на фалшивите новини преди евроизборите, проекторезолюция за допълнителни санкции срещу Русия и стратегия за намаляване на замърсяването на въздуха – всичко това е част от програмата на започващата сесия на Европейския парламент. Очаква се евродепутатите да приемат мерки за предпазване на европейските демокрации от чуждестранни актьори, които разпространяват дезинформация или злоупотребяват с лични данни.
Гласуването във вторник ще позволи на евродепутатите да въведат финансови санкции за общоевропейските политически партии и фондации, които умишлено нарушават законите за защита на личните данни и регламентите. Новите правила, които вече бяха неформално одобрени от държавите членки, се очаква да влязат в сила преди европейските избори през май 2019 г.
В сряда евродепутатите също така ще гласуват резолюция, която прави преглед на последните усилия на ЕС в областта на противодействието на враждебната пропаганда от чуждестранни актьори и насърчава използването на нови технологии за борба с пропагандата и фалшивите профили в социалните медии. ЕС трябва да остане отворен да налага допълнителни санкции, ако Русия продължава да нарушава международното право, гласи проекторезолюция, която ще бъде гласувана утре.
Евентуални нови санкции срещу Руската федерация ще бъдат поредната порция мерки, които ЕС ще вземе срещу Москва, като преди по-малко от седмица бе постигнато споразумение на 8 руснаци да бъдат наложени санкции заради инцидента с украинските кораби.
В допълнение към това САЩ също планират да наложат санкции срещу Русия заради инцидента в преддверието на Азовско море. Американските мерки могат да засегнат поне 24 руски офицери и целия корабостроителен сектор на страната. Това се посочва в текста на законопроекта „За защита на американската сигурност срещу агресията на Кремъл“ (DASKA). Той беше внесен в конгреса през февруари от няколко сенатори.
Санкциите от ЕС са по-неприятни за Москва от американските, тъй като блокът е неин по-значим търговски партньор. Европа обаче е и по-пестелива в налагането им, тъй като трябва да отчита и загубите за собствения си бизнес от влошените търговски отношения. Освен това водещите страни в ЕС предпочитат по-балансирана и непровокираща политика и спрямо Русия и по този въпрос съществуват известни разногласия с географски близки до Москва държави като Полша, която обикновено призовава за остри и незабавни мерки срещу руските заплахи.
В самия ЕП също има различни позиции относно санкциите. Групата на Европейската народна партия изрази подкрепа за призива, залегнал в резолюцията без законодателен характер, докато групата „Европа на народите и свободата“ застъпва противоположната теза – че санкциите срещу Русия трябва да бъдат свалени. В черновата на резолюцията се препоръчва преразглеждане на споразумението за сътрудничество с Русия в области от общ интерес. Такива са борбата с тероризма и измененията в околната среда.
Според проекторезолюцията сближаване между Брюксел и Москва е възможно само ако бъдат приложени Минските споразумения за регулиране на конфликта в Донбас и ако Русия промени конфронтационното си поведение и започне да се съобразява с изискванията на международното право.
