На чия страна e в действителност?
Това е въпросът, който със сигурност ще се появи в съзнанието на украинския президент Володимир Зеленски при срещата с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Лвов. От всички членове на алианса на НАТО Ердоган е най-хлъзгавият по отношение на своите пристрастия.
От една страна, Зеленски има основания да благодари на турския лидер. Ердоган се опитва да се представи като неутрален посредник в Черно море, който посредничи между Русия и Украйна, за да позволи възобновяването на износа на зърно от блокираните пристанища. Турска компания – един от чиито ръководители е зет на Ердоган – е доставчик на безпилотните самолети Bayraktar, които дадоха на украинските сили решаващ тласък на бойното поле, което предизвика яростта на руския президент Владимир Путин. Ердоган също така затвори Черно море за руски военноморски подкрепления през Босфора.
От друга страна, Турция е изправена пред обвинения, че е печеливша от войната, че е това, което експертите по санкциите наричат „черен рицар“ – държава, която помага за заобикалянето на международни ембарго в своя полза. Рязкото нарастване на турско-руската търговия и приемането на руска платежна система от турските банки след началото на войната предизвикаха спекулации, че Анкара е забелязала предимствата на това да подаде ръка на Москва, докато собствената ѝ зле управлявана и съсипана от инфлацията икономика излиза извън контрол.
Турция е „проукраинска, без да е антируска“, казва бившият турски дипломат Синан Юлген, старши сътрудник в мозъчния тръст „Карнеги Европа“.
Много западни дипломати обаче не са толкова снизходителни към двойната игра на Турция. „Не можеш да бъдеш и с двете страни във война като тази. Тя е член на НАТО!“ – оплаква се пратеник от една от страните от ЕС.
На практика западните държави могат да направят малко. Има лостове за въздействие, с които САЩ и ЕС разполагат върху Турция, но рисковете от разгръщането им са високи. Гърция вече обвинява Турция във все по-опасни военни саботажи с нахлувания на изтребители над Егейско море и в изтласкване на мигранти в нейни води. Западът също така не иска Ердоган да се върне към ветото си върху присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО.
„Черен рицар“
Засега Брюксел и Вашингтон просто наблюдават ходовете на Анкара.
Търговията между Москва и Анкара се увеличава. Износът на Турция за Русия е скочил от 417,3 млн. долара през юли 2021 г. до 730 млн. долара през юли 2022 г. Вносът от Русия е скочил от 2,5 млрд. долара през юли 2021 г. до 4,4 млрд. долара през юли 2022 г. Преодолявайки шума, предизвикан от скоковете в цените на петрола и газа, все пак е ясно, че Русия вече е изпреварила Китай като най-голям единичен източник на турски внос. В периода април-юни 2022 г. Русия представлява 17% от вноса в Турция в сравнение с 10% година по-рано.
Русия става най-големият доставчик на вносни стоки за Турция. През 2022 г. Русия изпреварва Китай като страната, осигуряваща най-голям дял от турския внос.
Стойността на търговията между Русия и Турция нарасна. Износът за Русия нарасна от по-ниско ниво в сравнение с увеличението на вноса в Турция.
Европейските компании се опасяват от репутационния риск, който носи търговията с Русия, дори когато става въпрос за стоки, които не са обект на санкции. Вместо това те използват Турция като експортна база за снабдяване на Русия. Въпреки че това може да повдигне етични въпроси, то не е заобикаляне на санкциите като такова.
Но Турция действа в сива зона, твърдят експерти.
Ако европейски компании умишлено изнасят санкционирани стоки за Турция, които след това се препродават на Русия, това може да се разглежда като заобикаляне на санкциите – казва Ян Дунин-Васович, адвокат в Hughes Hubbard & Reed, който се занимава с трансгранично съответствие и прилагане на регулаторни разпоредби. „Не можете съзнателно и умишлено да участвате в дейност, която би била незаконна, ако се извършва пряко.“
Мария Шагина, научен сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания, отбеляза: „Това е една от основните причини да се смята, че е възможно: „Докато всички се фокусират върху Китай, Турция е много по-смела и по-настойчива, за да балансира наистина на границата между законното и незаконното.“
Бивш високопоставен служител по санкциите в Министерството на финансите на САЩ заяви, че Турция, която се ползва с привилегирован достъп до пазара на ЕС чрез практически безмитен митнически съюз с Брюксел, си е изградила репутация на предна линия за избягване на санкции. Той обаче предупреди, че истинското избягване на санкции често не се отразява в официалните данни за търговията, които в повечето случаи показват само пренасочването на търговията над борда.
В допълнение към увеличаването на търговията съществуват и опасения, че Турция помага на Русия да заобиколи финансовия натиск срещу Москва. По-рано този месец Путин и Ердоган се споразумяха да уредят част от търговията си в рубли. Пет турски банки също така приеха руската платежна система „Мир“ – алтернатива на западната платежна система SWIFT, от която повечето руски финансови институции са изключени.
За да подхрани подозренията, външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу също заяви, че руските олигарси са добре дошли в Турция. Дори само за да докаже това, според турската информационна агенция „Анадолу“ миналата седмица на круизното пристанище в Мармарис е била забелязана „Еклипс“ – една от суперяхтите на Роман Абрамович, бивш собственик на футболния клуб „Челси“.
Самата Турция отхвърля опасенията на Запада и заявява, че новите стокови потоци просто отразяват промяната в моделите на търговия, възприети напълно законно от частния сектор.
„Дадохме ясно да се разбере, че няма да позволим на Турция да бъде канал за заобикаляне или избягване на санкциите“, заяви турски дипломат. „Искаме да запазим текущата си търговия с Руската федерация, но не предприемаме никакви нови сериозни стъпки“.
Все пак служителят призна, че Анкара върви по „тънка линия“ и че страната „прави това много внимателно“.
Статус на отношенията? Сложно е
По-тясното сътрудничество между Турция и Русия има ясни икономически ползи за Ердоган, на когото предстоят избори през следващата година на фона на рязко покачващата се инфлация.
Анкара също така просто не може да си позволи да прекъсне връзките си с Москва.
„Турция е зависима от Русия по много различни начини“, казва Евгения Габер, старши научен сътрудник в мозъчния тръст „Атлантически съвет“ в Турция, като посочва масовия руски туризъм в Турция и руските енергийни потоци. През 2021 г. Русия осигурява около една четвърт от вноса на петрол в Турция и почти половината от нуждите ѝ от природен газ, а Москва контролира и турската атомна електроцентрала „Аккую“.
Една криза в турско-руските отношения „веднага би се отразила и би създала много проблеми на Ердоган преди изборите“, каза Габер, бивш украински дипломат.
Политическите ползи са също толкова важни, тъй като Ердоган се опитва да потърси помощ от чужбина за решаване на проблемите на страната си.
Русия и Турция са в противоположните краища на няколко конфликта в региона, включително в Крим. Дипломатическото партньорство между Путин и Ердоган обаче е помогнало и за разрешаването на някои регионални конфликти, каза бившият дипломат Юлген, посочвайки мирния процес от Астана за Сирия и споразумението около спорния регион Нагорни Карабах.
Какво ще се случи?
Западните държави оказват натиск върху Турция да избягва да действа като гореща точка за заобикаляне на закона. Сега, когато политическото пространство за Запада за налагане на нови санкции на Русия е стеснено, фокусът се измества още повече към гарантиране на прилагането на съществуващите санкции.
Питър Стано, говорител на Европейската комисия, заяви, че е от съществено значение Турция „да не предлага на Русия решения за заобикаляне на санкциите“, като добави, че „продължаваме да следим отблизо ситуацията в това отношение“.
Франческо Джумели, доцент по международни отношения в университета в Гронинген, Нидерландия, заяви, че предстои да видим колко дълго ЕС и другите членове на НАТО ще търпят Ердоган да играе „тази двойна игра между това да има споразумения с Путин, но в същото време да е член на НАТО и да е много близо до САЩ с членството си в НАТО“.
Но Западът може да направи толкова много.
Брюксел има известно политическо влияние върху Турция, например когато става въпрос за либерализиране на визовия режим за турски граждани. Стано посочи статута на Турция като страна кандидатка за членство в Европейския съюз. Този процес на присъединяване беше замразен през юни 2018 г.
Същото се отнася и за митническия съюз, който Европейската комисия се опита да модернизира през 2016 г., но тези преговори зациклиха предвид влошаването на отношенията между ЕС и Турция.
„Ако бяхме в друг свят, където отношенията между Турция и ЕС бяха силни, ЕС можеше да има повече власт над Турция [по отношение на санкциите]“, каза Юлген. „Но сега няма нищо от това.“
Юлген подчерта, че в съществуващия митнически съюз няма възможност за каквото и да е политическо влияние върху Турция. Това би било различно, ако всяка модернизация на митническия съюз трябваше да бъде политически ратифицирана в Брюксел, но случаят не е такъв.
Вашингтон отправя малко по-строги предупредителни изстрели към Анкара да не отива твърде далеч.
Американски служител заяви, че ако Турция сключи официално икономическо партньорство с Русия, Вашингтон ще обмисли да препоръча на западните компании да се оттеглят или да намалят икономическите си връзки с Анкара.
„Смятаме, че Турция трябва да бъде глобална дестинация за бизнес и капитали, но по-близките отношения с Русия ще създадат реални рискове за интеграцията на Турция с останалия свят“, заяви служителят.
Ако Западът успее да докаже, че Турция заобикаля санкциите, Вашингтон би могъл дори да отиде по-далеч, като откъсне Турция от долара чрез вторични санкции.
Но когато става въпрос за правилата за санкции, тълкуването понякога е също толкова важно, колкото и действителният закон, каза Шагина от Международния институт за стратегически изследвания. И точно тук се появява страхът да не се отчужди Турция твърде много.
Ердоган, от своя страна, също знае, че не трябва да прекалява. Турският служител заяви, че Анкара е наясно с „рисковете от вторични санкции“, но също така предупреди за прекаляване, особено от страна на САЩ.
„Ако турските компании са обект на санкции, ние ще реагираме и това би било контрапродуктивно“, каза служителят.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
