Реджеп Тайип Ердоган вече си е вдигнал паметник – по негово нареждане на най-високия хълм в Истанбул бе построена най-голямата джамия в Турция – с шест минарета и хиляди светлини, които нощем я превръщат в приказен замък, пише в свой анализ „Дойче веле“.
Един ден джамията, в която има място за 65 000 богомолци, ще бъде наречена „Реджеп Тайип Ердоган“, както бе обявено при откриването ѝ.
Тя се извисява на 250 метра над града, намира се на десет километра от
работническия квартал Касъмпаша, където на 26 февруари 1954 година се е родил Ердоган, пише „Тагесшпигел“.
Много бетон и асфалт
Кореспондентката на изданието в Истанбул Сузане Гюстен се спира на постигнатото от Ердоган и неговата популярност сред турското население.
Въпреки високата инфлация, от която страда, млада жена казва пред германската журналистка: „Добре е, че го има. Дано го има още дълго!“.
Дори и многобройните врагове на Ердоган не отричат заслугите му за Турция –
например в сферата на строителството.
Когато Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието застават начело на Турция през 2002 година, страната разполага само с 6000 километра магистрали, докато днес са над 20 000 километра.
Броят на летищата в страната се увеличи от 26 на 60. Ердоган реформира здравната система и превърна турските бойни дронове в истински експортен шлагер, изброява „Тагесшпигел“.
Нека само да се замислим как изглеждаше страната преди и какво направи той от нея“, казва пред германското издание жител на Истанбул.
Но, както подчертава „Тагесшпигел“, Ердоган осигури на страната си не само нови пътища и нови оръжия, но и нова идеология.
В продължителна битка за надмощие той разби кемализма на Ататюрк – превърнал се в закостеняла система от автокрация, служеща предимно за опазване на могъществото на традиционните елити в администрацията, правосъдието и армията.
Ердоган отмени забраната за носене на забрадки в университетите и в обществените учреждения и подпомогна възхода на една нова консервативно-ислямска прослойка. Това му осигури милиони лоялни избиратели, посочва германското издание.
В първите години от своята власт Ердоган беше друг
За положителните аспекти в управлението на Ердоган става дума и в статия на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
Изданието припомня, че в първите години на своята власт Ердоган е насърчавал свободата на събиранията и правата на кюрдите, че е отменил смъртното наказание и наложил забрана на изтезанията.
Връщайки се назад във времето, „Тагесшпигел“ отбелязва, че програмата на Ердоган за политическо отваряне на страната във външен и вътрешен план, намерила израз в процеса за присъединяване на Турция към ЕС и в преговорите за намиране на мирно решение за кюрдския въпрос, с течение на времето се трансформира в еднолична власт, която Ердоган закрепи през 2018 година с въвеждането на строго централизирана президентска система.
Днес той контролира политиката, армията, медиите и правосъдието. Критиците на Ердоган отправят обвинения за корупция, наличие на сенчеста икономика и подкопаване на демокрацията, но са толкова разединени, че до момента така и не успяха да разклатят позицията на „Дългия“, както наричат президента с ръст 1,90 метра.
„Политически хамелеон“
Освен това наричат Ердоган и „политически хамелеон“, отбелязва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, доказвайки това с факта, че наскоро той посети двама политици, с които по собствените му твърдения не възнамеряваше да говори никога повече – гръцкия премиер Мицотакис и египетския президент Сиси.
Поддръжниците му не пестят похвалите си за него. „Ердоган работи, той постига успехи, той е прилежен“, казва пред германското издание един събеседник. „Без него нямаше да стигнем толкова далеч.“
За трудовите хора в Турция не е без значение, че Ердоган е роден в работнически квартал и е посещавал училище за ислямски проповедници. Като млад е искал да стане професионален футболист, но баща му не му разрешил да следва подобна кариера. Ердоган завършва икономика и се ангажира с движението на ислямисткия политик Неджметин Ербакан.
Постига пробива си преди почти 30 години – през 1994-та, когато печели кметските избори в Истанбул. Оттам нататък възходът му е неспирен – през март 2003-та става премиер, от 2014-та година е президент на Турция. Цяло поколение в страната не е виждало другиго начело на държавата, отбелязва „Тагесшпигел“.
Ердоган има още амбиции
При това Ердоган няма никакви намерения да се отказва от властта: първо иска да си върне кметския пост в Истанбул на местните избори следващия месец, след което чрез конституционни промени да си осигури възможността за още един петгодишен мандат след изборите през 2028 година.
През цялото време, в което е начело на държавата, Ердоган запази основните си принципи, посочва още германското издание. Той се вижда като представител на набожните анадолци – европейски ориентираните турци са му чужди и до днес. Той често възприема критиките и протестите като опити за преврат.
Подобно на мнозина турци той е убеден, че западното влияние цели да отслаби страната и исляма.
Колкото и да го харесват, много турци виждат, че не всичко в страната върви добре. Инфлацията така и не е овладяна, корупцията и немарливото строителството са сред причините за смъртта на 50 000 души по време на тежкото земетресение миналата година. Инфлацията и спадащите реални заплати се превръщат в заплаха за оцеляването на милиони.
„Тук стана трудно да се живее. Има толкова много проблеми, а хората не искат нищо друго освен добър живот“, казва пред „Тагесшпигел“ 78-годишната Назим от Истанбул. Тя също цени Ердоган, но не смята, че президентът е незаменим. „Начело на страната трябва да е този, който може да се справи с проблемите.“
Още анализи и коментари – четете тук
