Правата на европейците, ирландската граница и цената на развода остават спорни в разговора между Лондон и ЕС за Брекзит на старта на третия кръг на преговорите.
Третият кръг от преговорите за излизането на Великобритания от Европейския съюз се очертава особено труден. Преговарящите от страна на Обединеното кралство искат от евросъюза да се съгласи да преговаря едновременно по „основното“ споразумение за раздяла и за бъдещите търговски отношения на Лондон с остоналите 27 страни членки. Повечето от страните в ЕС са против такава паралелност и искат в преговорите първо да бъдат решени три основни въпроса – за правата на европейските и на британските граждани, за статута на ирландската граница, която ще стане външна за ЕС и „за цената на развода“. След което вече може да се говори и за търговия. ДПА обобщава различията в позициите на страните в началото на новия кръг от разговорите.
По въпроса за споразумението за раздялата, преговарящите страни имат доста разминаващи се позиции .
ЕС настоява за създаване на обща комисия, която да гарантира действието на споразумението за напускане и да се занимава с непредвидени ситуации. Ако общата комисия не може да постигне решение, съответният въпроса да се решава от Съда на ЕС.
Великобритания отрича възможността за роля на Съда на ЕС в уреждането на споровете. Правителството на Тереза Мей иска механизъм за решения, който ще гарантира максимална сигурност за физическите и юридическите лица и ще зачита едновременно автономията на правото на ЕС и правната система на Великобритания.
Свързано с определянето на цената на раздялата и съответното финансово споразумение, ЕС иска единно финансово споразумение с плащане в евро, което да включва финансовите задължения на Великобритания, произтичащи от бюджета на ЕС, прекратяването на членството във всички органи и институции на ЕС и на участието на Великобритания в конкретни фондове и инструменти. Засега разговорът е само за съгласуване на методологията за изчисляване на крайната сметка, като за окончателна сума не става дума.
По отношение на правата на гражданите ЕС иска сега съществуващите права на гражданите на 27-те останали държави от ЕС да бъдат гарантирани от Великобритания, да бъде защитено включително правото на придобиване на постоянно жителство.
ЕС иска категорично Съдът на общността да има пълна юрисдикция по въпросите, свързани с правата на гражданите.
Великобритания предлага близо 3 милионата граждани на ЕС, които живеят във Великобритания, да получат защита за уседналост и гарантиране на същите права като британските граждани, свързано със със здравеопазването и получаването на други помощи. След Брекзит обаче тези права да бъдат обект само на британското право, а не на юрисдикцията на Съда на ЕС.
Членове на семействата, които се присъединяват към „отговарящ на изискванията гражданин на ЕС“ преди Брекзит, ще могат да кандидатстват за уседнал статут след пет години. На хората, пристигнали след датата на напускането, ще бъдат дадени две години, за да „регулират своя статут“.
Според ЕС Брекзит налага Великобритания ще напусне Европейската общност за атомна енергия (Евратом), чиято цел е да насърчава безопасното използване и разпространение на ядрената енергия в Европа. Същевременно Великобритания ще трябва да осигури гаранции, че всички ядрени или свързани материали на нейна територия са управлявани изключително според международните стандарти.
Лондон иска да продължи да работи в тясно сътрудничество с Евратом и да „подготви почвата за бъдещи отношения, които да са от полза за Обединеното кралство и останалите 27 държави членки“. Великобритания предлага да спазва сегашните си задължения към партньорите от ЕС, като същевременно работи за споразумения за ядрено сътрудничество с важни държави извън ЕС, включително САЩ, Канада, Австралия и Япония.
Свързано с казуси на продължаващи съдебни и административни процедури, ЕС е за това излизането на Великобритания от ЕС да не лишава Съда на ЕС и органите и институциите на общността от възможността да извършват процедури, засягащи Великобритания и британските жители, по въпроси, които не са уредени към датата на Брекзит.
Великобритания иска да има категорична ясна позиция за ставащото с недовършените британски правни дела пред Съда на ЕС, „за да се сведат до минимум несигурността и неуредиците за физическите и юридическите лица“.
Лондон смята, че не би трябвало да се позволява на Съда на ЕС да се произнася по каквито и да било британски правни дела, които не са били заведени пред съда към датата на Брекзит, „дори когато фактите по делото са настъпили преди напускането“.
За институциите, агенциите и органите на ЕС, работещи сега на Острова, евросюзът иска гаранции от Лондон, че всяка от тези институции, агенциии или органи на ЕС, които могат да продължат да извършват остатъчна дейност във Великобритания след Брекзит, ще разчитат и след раздялата на сега действащата защита.
Великобритания се ангажира да предостави привилегии и имунитети „за ограничен период след напускането, за да даде на ЕС разумен срок, в който той да приключи сегашните си дейности във Великобритания.
Свързано със стоките, предлагани на пазара във Великобритания и в останалите 27 държави от ЕС преди напускането, EС смята, че тези стоки могат да продължат да бъдат налични.
Същевременно принципът да важи само за продуктови правила, но не и за митнически процедури. ЕС предлага двете страни да създадат механизми за наблюдение и канали за комуникация, за да се уведомяват взаимно за стоки, които не са в съответствие с новите правила.
Великобритания иска, стоките, които са на пазара преди Брекзит, да продължат да се продават без каквито и да било допълнителни изисквания или ограничения, като се избягва всякакво дублиране на разрешителните процеси. Когато стоките се предоставят с услуги, не би трябвало да има ограничение за предоставянето на тези услуги.
